Теснолистна върбовка стрък с цвят – Иван чай, Chamaenerion angustifolium

Теснолистна върбовка билка, Иван чай, Копорски чай, Кипрей теснолистен

Chamaenerion angustifolium, Epilobium angustifolium, Fireweed herb, Willow Herb

Неферментирал чай, без оксидация и термична обработка, със запазени лековити качества.

Теснолистна върбовка и нейните удивителни ползи

Чаят е благоприятен при възпалителни заболявания, нервно напрежение, невроза, болкови състояния. Благодарение на съдържащите се флавоноиди, той има антисептичен и бактерициден ефект. Традиционната употреба на Иван чай е чрез приготвянето на запарка или отвара от сушената на сянка надземна част. За билката има доста научни изследвания, при които са докладвани множество ползи и благоприятно въздействие при мигренозно главоболие, безсъние, анемия, инфекции и настинки.

Екстрактите от Epilobium angustifolium са благоприятни при стомашна язва; язва на дванадесетопръстника; гастрит; колит; проблеми с простатата или урината като възпаление на уретрата, разстройства на пикочната система, простатен аденом и доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) ( Vitalone et al., 2001 ; Vitalone et al., 2003a ; Vitalone et al., 2003b ). Epilobium angustifolium също се използва в традиционната медицина локално, като почистващо, успокояващо, антисептично и лечебно средство за лечение на леки изгаряния, кожни обриви, язви и инфекции, както и за лечение на възпаления на ухото, носа и гърлото /гаргари/.

Начин на употреба на Теснолистна върбовка

1 пълна чаена лъжичка сушена билка се запарва за 4-5 минути със 400-500 мл вряла вода. Прецежда се. Полученото количество е около две чаши - може да се изпие на два пъти или наведнъж, 15-20 минути преди хранене. Същата запарка може да се ползва за гаргара или обливане на кожни участъци.

Запареното растение от чая може да се налага като лапа в тензух или памучна материя върху стави или кожни участъци.

Произход

Словакия

Иван чай 

Уникалността на чая Иван се състои в това, че това е чай от дивото растение Теснолиста върбовка. Събирането на така наречената огнена трева се извършва в екологично чисти диви райони при естествени условия на растеж. Нашият Иван чай не се обработва с помощта на различни пестициди и инсектициди, не съдържа изкуствени оцветители, аромати, консерванти. Той има всички предимства от природата, съдържа огромно количество витамини и минерали, полезни за здравето.

Нашият Иван чай не е ферментирал, поради което в него няма процеси на окисление и дълго сушене при 100 градусова температура. Ферментиралия Иван чай е също приятна, но различна на вкус напитка, и безпорно има много гурме почитатели в Русия и по света, но няма аромата и ценните лековити качества на натурално сушената билка, тъй като при ферментиралия чай се получава разграждане на ценните витамини и ензими.

Сушения натурален Иван чай, без ферментация е най-полезната форма на тази билка - в натурален сушен вид, точно както се е пиела в древността и досега. Вкусът на натуралния Ивайн чай е свеж, лек, подобен на зелен чай с натурален лимонов привкус.

При производството на тази напитка в древността не е използвана ферментация: листата просто се изсушават, като се сушат на сянка, за да се запазят от окисление. Копорският чай се счита за лечебен, а самото растение е медоносно.

През 1756 година Степан Крашенников в своето описание на земята на Камчатка разказва за употребата на огнената виолетова трева в суров вид като за деликатес, който присъствал на оскъдната трапеза на Камчадалите. Те хапвали от младите, сочни стръкове на Иван чай.

Иван чай е въплъщение на руските традиции за пиене на чай. Споменава се в руските хроники от 12ти век, а през XIX век придобива световна слава! За съжаление, днес не всеки знае за предимствата на тази билка, а именно ползите за здравето, които изредихме, както и специалния приятен вкус и аромат на цъфтяща поляна.

Билката е разпространена в огромни региони на Русия, но името на билката идва от древно руското село Копорие край Санкт Петербург, в близост до което производството на този чай е било широко разпространено.

Ферментиралият чай от същата билка се появява в Русия едво когато е внесен първия черен чай от Китай през 18ти век. Тъй като той бил много скъп, обикновените хора, започнали да си приготвят сами "черен чай" от билката Теснолистна върбовка. След 18 ти век, този чай се е пиел широко от народа, тъй като по вкус напомня черен чай, който по това време бил скъпо удоволствие, достъпно само за високопоставените хора.

В манастирите употребата на китайски чай често е била забранена, поради това, че е имала възбуждащи свойства /заради съдържанието на кофеин/. Поради това манастирите се запасявали с Иван чай за цялата зима. По този начин билката, за която има данни за употреба в натурален вид от 12 век досега, станала още по-широко употребявана и достъпна.

Процесът на ферментация включва завяхване на листата, мачкане, мелене, престояване за ферментация и окисление и накрая сушене във фурна или сушилня при 100 градусова температура. Така получения ферментирал Иван чай много напомня на вид черен чай, до голяма степен вкуса на чая наподобява черния чай, поради това че и двата чая са ферментирали.

Но както между Зеления и черния чай има вкусови и здравословни разлики, така и при неферментиралия и ферментиралия Иван чай има разлика във вкуса и ползите. Научните изследвания, които цитираме са правени със сушена неферментирала билка Epilobium angustifolium, Теснолистна върбовка.

А ето и научните факти от изследвания на неферментирал Иван чай, Epilobium angustifolium, Теснолистна върбовка: