Centaurium erythraea Rafn

Народни наименования на билката

Горчивка, жлъчка, трескаво биле, червен кантарион, червена звъника, червена жлъчка, червено калъчаво.

Действие на червен кантарион, стрък

Апетитовъзбуждащо, тонизиращо стомаха, стимулира отделянето на стомашен, жлъчен и панкреатичен сок. Газогонно. Като горчиво средство за възбуждане на апетита и в пивоварната индустрия за придобиване горчивина на пивото.

Приложение на червен кантарион, стрък

При безапетитие, възпаление на стомаха, запек с газове, възпаление на черният дроб, анемия, трескави състояния, болезнени диспепсии. При чревни паразитози. При диабет.
*Външно: при бавно заздравяващи рани.

Начин на употреба на червен кантарион, стрък

*Вътрешно: Запарка от 1 ч.л. билка на 200 мл вряла вода за 10 мин, която се изпива на три пъти, 1/2 час преди хранене.
*Външно: Същата запарка се прилага и външно за компреси при бавно заздравяващи рани и при косопад. Понякога външно се прилага и билката, смесена със зехтин.

Противопоказания

Не се препоръчва при следните състояния и заболявания:
бременност;
кърмене;
деца под 12 години;
пептична язва на стомаха и червата;
гастрит с висока киселинност;
непоносимост към билкови препарати;
едновременна употреба с алкохол.

Характерни особености

Червеният кантарион — Егуthrea centaurium Pers. (Centaurium. umbellatum Gilib.) - от сем. Тинтявови— Centianaceae — е едногодишно или двегодишно тревисто растение. Стъблото е четириръбесто, високо до 40 см, разклонено само в областта на съцветието. Листата са срещуположни, елипсовидни, голи, целокрайни, с почти успоредни на главната жилка странични жилки. Долните листа са събрани в розетка. Те са обратно яйцевидни, прикрепени за стъблото на къси дръжки. Цветовете са розовочервени, разположени на върха на стъблото в метлица. Плодът е двугнездна многосеменна кутийка.

Време за бране

Юни —август.

Начин на бране

Бере се цялата надземна част на растението до 20 см от върха в началото на цъфтенето заедно с приземните листа, докато са още зелени. Брането да се извършва в сухо и по възможност слънчево време. Червеният кантарион расте доста много по ливадите, затова брането му трябва да се организира преди коситбата или да се събира от откосите веднага след коситбата. Събраният материал се прочиства от повредени листа и стъбла, както и от случайни странични примеси.

Допуска се събирането и на друг срещащ се у нас вид — Erythrea pulchella Fries; той е по-дребно растение, без при- коренови розетни листа, стъблото му е силно разклонено, цветовете му са по-дребни, тъмнорозови. То трябва да се събира, суши и опакова отделно.

Недопустими поднеси

При брането да не се смесва със следните видове, които до известна степен приличат на червения кантарион:

LXI. Червеният класовиден кантарион —Erythrea spicata Pers., — чиито цветове са приседнали и са наредени последователно по дължината на оста на съцветието във вид на клас.

LXII. Морския кантарион — Erythrea maritima L., — който има жълти цветове.

LXIII. Плюскавичетата — Silene, — които имат кръгли (не четириръбести) стъбла и нямат силно горчивия вкус на червения кантарион.

Начин на сушене

Събраният и прочистен материал се суши, като се навързва на китки, които се окачват на пирони,, опънат тел или канап в проветриви помещения, или като се нарежда върху рамки или постелки на сянка; ако сушенето става в сушилня, температурата да не е по-висока от 45°. В- началото на сушенето материалът трябва да се обръща, за да не се запари и почернее. Да се внимава да се изсушат добре и плодниците.

Сушенето на слънце не се препоръчва, тъй като цветовете на билката могат да избледнеят.

Рандеман

От 4,5 кг свежа билка се получава 1 кг суха. Описание на готовата билка. Стъблата са зелени или жълтозелени, четириръбести; листата са зелени, а цветовете — червени с виолетов оттенък. Вкусът на билката е силно горчив. Миризма — без особености.

Качествени изисквания

По БДС 3514—58 се допуска влага не повече от 12%; ситно натрошени части — не повече от 2% за I качество и не повече от 4% за 11 качество; променени части за I качество: пожълтели и избледнели цветове — не повече от 10%, пожълтели, почернели и с други промени стръкове — не повече от 3%; променени части за II качество: пожълтели и избледнели цветове — не повече от 20%, пожълтели и почернели стръкове — не повече от 6%; други части от растението (стъбла без листа и. корени) — не повече от 1°/0 за I качество и не повече от 3% за II качество; части от други растения — не повече от 0,5% за I качество и не повече от 1% за II качество; странични минерални примеси — не повече от 0,5% за I и II качество. Не се допуска сухите стръкове да съдържат живи насекоми и личинки.