Език: BG
Валута: USD
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CZK
  • DKK
  • HUF
  • NOK
  • PLN
  • RON
  • RUB
  • RSD
  • SEK
  • CHF
  • TRY
Добре дошли в bilki.bg! |

Кошница

0 артикула

Категории продукти

Змийско мляко

Змийско мляко, брадавично цвете, жълтениче
Chelidonium majus L.

Aнглийски —  Cеlandine, Greater, Pуски — Чистотель большой, Френски — Eclaire, herbe aux verrues, Hемски — Shollkraut, Warzenkraut
Сем. Papaveraceae — Макови


Змийско мляко, Chelidonium majus

Основно действие. Билката змийско мляко има жлъчкогонно, спазмолитично /премахващо спазмите на гладката мускулатура/ и болкоуспокояващо действие. Билката се използва  за лечение на жълтеница, жлъчнокаменна болест, гастрит, колит и др., като има  спазмолитично, болкоуспокояващо и противовъзпалително действие. Змийското мляко се прилага и при бъбречни заболявания (поради своя диуретичен ефект), при лошо храносмилане, високо артериално налягане.
Експериментални и клинични данни. Тези въздействия на змийското мляко се определят от значителното съдържание на алкалоиди в надземната част на растението (от 1,9 до 4,14%). Приема се, че бройката на тези алкалоиди не е по-малка от 15. Спазмолитичната активност на дрогата се дължи на действието на основния алкалоид на дрогата — хелидонина, който проявява спазмолитична активност, по-силна от тази на папаверина. Едновременно със спазмолитичното си действие хелидонинът оказва и успокояващ централната нервна система ефект (слабо проявено морфиноподобно действие), в резултат на което се изявява и второто основно действие на билката — неговата болкоуспокояваща и седативна активност. Под влияние на хелидонина се проявява наистина известно болкоуспокояващо (обезболяващо) въздействие, което обаче преминава в наркоза при увеличаване на дозата.
Един друг съдържащ се в змийското мляко алкалоид — хомохелидонинът, се характеризира и с местноанестезиращи свойства, но не намира практическо оползотворяване, тъй като при по-големи дози оказва конвулсивно действие. Интерес представляват проучванията върху съдържащия се в змийското мляко алкалоид сангвинарин, който има изразена антихолинестеразна активност, - резултат на която е в състояние при самостоятелно прилагане да усили моторната дейност на храносмилателния канал и да предизвика усилена саливация /отделяне на слюнката/.
През последните години беше установено, че в коренището на дрогата се съдържа още един алкалоид — берберин, който съгласно по-нови проучвания има холеретична /жлъчетворна/ активност. Алкалоидът протапин пък от своя страна повишава тонуса на маточната мускулатура.
Има редица предварителни изследвания, според които змийското мляко има противораков ефект. Този ефект, обаче, все още не е сигурно потвърден от еспериментални данни.

Змийско мляко, лечениеНародната медицина прилага извлеци от змийското мляко при най-разнообразни заболявания. Така например пресният сок от надземната част на растението се препоръчва като много добро средство за външно третиране на брадавици (вероятно вирусостатичен ефект), мазоли и пигментни петна, кокоши тръни, при туберкулоза на кожата, както и за ускоряване зарастването на трудно заздравяващи рани.
Българската народна медицина препоръчва прилагането на отвара от змийско мляко като диуретично средство за лечение на асцита, придружаващ чернодробната цироза.
От алкалоидите на змийското мляко практическо приложение намира хелидонинът под формата на хлороводородната му сол. В някои страни на Европа този алкалоид се прилага в детската практика като болкоуспокояващо средство на мястото на опиевите алкалоиди. Хелидонинът също така намира приложение и като мощно спазмолитично средство вместо папаверина при болки на храносмилателния тракт от спастичен характер.

Описание. Змийското мляко или жълтениче е многогодишно тревисто растение с гъст оранжев млечен сок, с многоглаво отвън кафяво, отвътре жълто коренище. Стеблото 30—50 (100) см високо, изправено или полегнало, в горната част разклонено. Приосновните листа на удължени влакнести дръжки; сгебловите почти. приседнали, всички нечифтоперести. Съцветията прости сенниковидни. Венчелистчетата 4, яркожълти, широко яйцевидни. Плодът на брадавичното цвете линейно цилиндрична едногнездна многосеменна кутийка, разпукваща се от основата към върха на две половини. Семената масленозелени до черни, с мрежовидна повърхност. Цъфти април — юли.

Разпространение. Расте по влажни сенчести каменливи и храсталачни места, из разредени гори, сред развалини, край селища, градини и изоставени места. Разпространено почти из цялата страна (липсва по Черноморското крайбрежие, Струмската долина и Тунджанската равнина), от низините докъм 1500 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

Билка. за билколечението е особенно ценна надземната част на змийското мляко във време на цъфтеж (Herba Chelidonii).
Съдържание. Цялото растение съдържа алкалоиди (0,9—1,9%)— хелидонин, хелеритрин, про- топин, спартеин и др.; метиламин, тирамин, хелидонова киселина.


Нежелани ефекти. Алкалоидите на змийското мляко се характеризират с токсични въздействия и това налага съблюдаването на внимание при използуването на дрогата. Описани са случаи на интоксикации при самоуверено и неумело използуване на дрогата.Използването на прясното растение вътрешно, може да предизвика стомашно разстройство.Да се ограничи употребата при бременност и при деца под 12 години!
Змийското мляко да не се приема при хепатит или нарушена функция на черния дроб.
Начин на приложение. Една супена лъжица от билката се залива с 500 мл вряща вода и се оставя да се извлича в продължение на един час. Така полученият извлек се прецежда и се дозира по една ракиена чашка 3—4 пъти дневно (по Исаев, И., И. Ланджев, Г. Нешев. Билките в България и използуването им, III изд, С., Земиздат, - 1977).

 



Автор: