ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО
Етиология и патогенеза
Основните функции на дебелото черво са приемане на чревното съдържимо от илеума, резорбиране на вода и електролити, складиране на фекални маси и екскретирането им. В дебелото черво ежедневно постъпва около 1200 мл хумус, а теглото на отделените изпражнения е около 200 г. Резорбират се освен вода около 70 мекв натрий дневно, 30 мекв хлориди и около 40 мекв бикарбонати и се секретират около 5 мекв калий. Дебелото черво е в състояние при нужда да реабсорбира петкратно повече течности и електролити. Резорбтивната функция се осъществява предимноч дългата част на дебелото черво. Предимно нарушения в резорбтивната функция са причината за появата на диария, докато нарушенията в двигателната функция са основен фактор за възникване на запек.
Възпалителните заболявания на дебелото черво се наблюдават често. Острият колит обикновено се причинява от инфекциозни агенти, протозои и диетични грешки. Инфекциозни агенти, протозои, хелминти, токсични вещества, метаболитни разстройства, физикални фактори, алергични и имунни механизми и др. могат да доведат до възникването на хронични колити. Хроничните колити се разделят на: инфекциозни; постинфекциозни; паразитни; токсични; алиментарни; механични; радиационни; алергични; вторични; улцеро-хеморагични. Сред инфекциозните хронични колити най-важно значение има хроничната бактериална дизентерия. Значение имат и хронични колити, причинени от патогенни Щамове на Escherichia coli, от условно патогенна флора (дисбактериоза след приложение на антибиотици), туберкулозни и луетични колити. След прекарани тежки чревни инфекции уврежданията на дебелото черво могат да се изявят клинично след продължителен пероид от време, когато вече липсва инфекциозният агент. Най-чести причинители на протозойните колити са Entamoeba histolytica, Lamblia intestinalis и Balantidium coli. Хроничните токсични колити се разделят на екзогенни и ендогенни. Екзогенни колити се наблюдават при отравяния с олово и живак и при продължително приемане на слабителни средства. През последните години нараства честотата на хроничните колити, възникнали вследствие на продължителен прием на високи дози химични лаксативни средства (фенолфталеинови производни и др.). Ендогенни токсични колити могат да настъпят при уремия, хипертиреоза и хипофункция на кората на надбъбрещгге. Улцеро-хеморагичният колит представлява язвено-гнойно възпаление на дебелото черво със склонност към рецидиви. Етиологията и патогенезата му все още не са изяснени, вероятно от значение са нарушения в имунната реактивност.
Констипационният синдром е изявен и при заболявания с намален тонус или удължаване на дебелото черво (мегаколон, долихоколон). У възрастни болни с дълготраен хабитуален запек могат да възникнат дивертикули на дебелото черво вследствие на повишено налягане в червото, дистрофични промени в гладката мускулатура и съединителната тъкан на дебелото черво. От функционадните заболявания често се срещат дискинезии (дразним колон, colica mucosa и спастичен колон). Те възникват вторично на фона на други заболявания или като последствие на психо-емоционално пренапрежение.
|
|
Клинична картина
Клиничната картина се проявява с нарушение на дефекацията, диспептични оплаквания и болков синдром. Болките са локализирани над заболелия сегмент от дебелото черво, често имат характер на колика, свързана често с дефекацията, или са тъпи и продължителни. Диспептичният синдром се проявява в намален апетит, куркане на червата, метеоризъм. Нарушението на дефекацията се състои в диаричен, диарично-кгонстипационен или констипационен синдром. Диариите обикновено са необилни и не оказват съществено влияние върху общото състояние и охранването на болния. Запекът обикновено се проявява в задръжка на изпражненията за повече от 48 часа, но болният може да се изхожда и ежедневно,, но затруднено и в малки количества. При кръвотечения кръвта запазва червения си цвят и е размесена с изпражнения, ако изхожда от проксималните сегменти на дебелото черво, а ако е от дисталните — обикновено е наслоена върху изпражненията.
Лечение
При инфекциозните и постинфекциозни колити се дават сулфамиди (Sulfaguanidin), антибиотици, дезинфектиращи средства (Chlorquinaldol, Dysenterol). Вторичните колити налагат системно лечение на основното заболяване. Премахването на токсичния агент подобрява състоянието на болните. Улцерохеморагичният колит се лекува продължително с индивидуализирани курсове Salazopyrin и с преднизолон . Правилното лечение на заболяванията на дебелото черво изисква правилен диетичен режим и корекция на нарушенията на водноелектролитното равновесие, анемичния синдром. При функционалните нарушения — дискинезиите на дебелото черво, успешно се прилагат седативни и транквилизиращи средства. Диаричният и констипационният синдром изискват и симптоматично лечение.
Loading...