Смокиня, действие и приложение на билката
Ficus carica X
Aнглийски — Fig tree, Руски — смоковница обыкновенная, фига, инжир, Френски — Figuier, Немски — Geisfeige, Fiegenbaum
Сем. Могасеае — Черничеви
Описание на смокиня
Ниско дърво, до 7 — 10 м, или храст. Кората светлосива гладка, младите клонки влакнести. Листата едри, на дълги (2 — 7 см) дръжки, закръглени или широко яйцевидни, 3-5- делни (рядко цели), в основата сърцевидни, отгоре с кафяви четинки, отдолу меко влакнести. Съцветията крушовидни, на къси дръжки в пазвите на листата. Съцветното легло разрастващо се месесто сочно, сладко светложълто до виолетовокафяво — лъжлив плод. Плодовете орехчета, потопени в месестата част на лъжливия плод. Цъфти април — май (опрашването от оси, размножаващи се във съцветието).
Разпространение на смокиня
Расте по крайбрежните скалисти и песъчливи места, по планински скалисти склонове и храсталаци. Старо културно растение, отглеждано в топлите,4 райони на страната и подивяло на места (Черноморско крайбрежие, Струмска долина). Среща се в Югозападна Азия, в Европа, култивирано от древността, и на много места в Южната част подивяло.
Дрога на смокиня
Плодовете на растението (Fructus Caricae), листа, кора В зависимост от целта, за която ще се употребяват, плодовете се събират недоузрели или зрели. Ако ще се сушат, смокините се събират при пълното им узряване и се изсушават на слънце или в обикновени плодови сушилни.
Съдържание на смокиня
Зрелите смокини съдържат до 70% инвертна захар, пектини, белтъчини, вита¬мини (А, В2С), ензими, слузи и др.
Основни действия на смокиня
противовъзпалително, аналгетик, успокояващо, отхрачващо, разслабително.
Народната медицина прилага смокинята като очистително, против кашлица, ангина . В Германия я използуват под формата на комбиниран сироп или хапчета със сена и тамаринда за очистително, а в Species pectoralis cum fructibus — като експекториращо средство (Braun, H. Heilpflanzen-Lexikon fur Arzte und Apotheker, II Aufiage, Stuttgart, G. Fischer Verlag, 1974). Поради високото съдържание на калий смокините могат да се включат в диетата на хронично сърдечно болни. Външно при циреи, абсцеси, за гаргара при ангина (Стоянов, Н. Нашите лекарствени растения, ч.1. С., Наука и изкуство, 1972).
Начин на приложение на смокиня
Накиснати в зехтин сушени смокини се приемат сутрин на гладно като очистително. Сварени с мляко плодове се използуват против кашлица и за гаргара при ларингит и ангина. Външно за лечение на циреи се поставят лапи от нарязани смокини (Икономов, П., А. Бойчинов, П. Николов. Лечебни растения. С., 1941; Стоянов, Н. Нашите лекарствени растения, ч.1. С., Наука и изкуство, 1972).
От зрели смокини в Грузия се приготвя гъст екстракт, наречен легвин (от грузинското название на смокинята легви). Приемат се 100 г наведнъж като диуретично средство и за лечение на леки форми на сърдечна декомпенсация. Увеличава отделянето на урината до 50%. Не притежава странично действие (Скляревски, Л. Д. Лечебните свойства на хранителните растения, Пловдив, Хр. Г. Данов, 1975).
Сушените плодове имат силно изразено, но нежно слабително действие и сиропът, направен от плодовете, е средство срещу лек запек, като той е много по-добър за тялото от лаксативите в търговската мрежа.
Месестата част на плодовете има успокояващо действие и помага за облекчаване на болки и възпаления, използва се за лечение на тумори, отоци и абсцеси на венците, въпреки че плода често се пече преди да се използва.
Смокинята е и дезинфектант. Лапата от сушени смокини, значително ще намали миризмата на гниене, която се отделя от хроничните язви на крака, но когато се поставя директно върху раната.
Като леко отхрачващо, плодовете, съчетани с билката бял оман, са полезни при лечение на суха, раздразнителна кашлица и бронхит.
Млечният латекс от листата и стъблата се смята за аналгетик и се използва за брадавици, ухапвания от насекоми и ужилвания. Въпреки това се препоръчва повишено внимание, когато се използва.
В Аюрведическата медицина, смокинята се използва като тоник, диуретично и за лечение на гонорея.
В китайската медицина, свързания с нея вид, F. lacor, се използва за предизвикване на изпотяване.
Вид, местен за Китай, Индонезия и Австралия (F. retusa) се използва в китайската медицина за лечение на зъбобол и гниене на зъби.
Сокът и смляната на прах кора от свързания с нея вид в Централна Америка (F. cotinifolia) се прилагат за рани и натъртвания. За лечебни цели, сокът се прилага при ужилвания от скорпион, циреи и за други подобни състояния на кожата като трихофития. Понякога се използва като превръзка за първа помощ, за да се защити раната. Сушените листа понякога се пушат за лечение на астма, а плодовете са стандартен лек за запек.
Традиционната арабска медицина използва смокините като диуретик, слабително и успокояващо, за лечение на конюнктивит, проказа и хемороиди. Те гледат на смокините като на средство за укрепване на организма, изграждащо сила, издръжливост и мощ.
Рецепта за приготвяне на сушени листа от смокини за зимата
Листата от смокиня се берат от юни до септември - октомври. По това време съдържанието на фурокумарини в тях е от 0,4 до 0,9%. За да избегнете изгаряния по кожата (ръце, лице), листата на смокинята се събират с ръкавици и очила.
Листата не трябва да бъдат късани, а отрязани с ножове. Нарязаните листа не трябва да се подреждат на големи купчини, тъй като почерняват заради слузта и се слепват на бучки. Пресните листа се подреждат с дебел слой върху брезент или върху открити павирани площи. За бързо изсушаване и поддържане на високо съдържание на кумарини, те трябва да се обръщат 3-4 пъти на ден с гребло или вила. По време на събирането и сушенето на листата не е позволено да се мокрят. Преди да започне дъждът, събраните листа от смокинята трябва да бъдат покрити с брезент, отстранени под навес или в проветриво помещение.
Обикновено сушенето на листата при ясно и стабилно време продължава 4-6 дни; при по-дълго изсъхване листата започват да стават кафяви и губят качеството си. В същото време съдържанието на псоберан е едно и също като цяло, така и в натрошени (парчета листа) суровини.
Рецепта за лечение с листа от смокиня
Псоберан (Psoberanum) (смес от фурокумарини - псорален и бергаптен) от листата на култивирана или дива смокиня се използва заедно с ултравиолетовото лъчение като средство за възстановяване на пигментацията на кожата по време на витниго. В допълнение, псоберан се препоръчва срещу плешивост.
На възрастните се предписват прием дневно по 0,01 g 2-3 пъти на ден; за деца на възраст от 5 до 10 години дневна доза 0,01 g, 11-13 години - 0,015 g, 14-16 години - 0,02 g. Приема се 30 минути преди хранене. При лечението на витилиго депигментираните участъци от кожата се смазват едновременно, а в случай на алопеция ареата участъците без коса се обработват с 0,1% алкохолен разтвор на лекарството. Смазва се ежедневно или всеки ден през нощта или 2-3 часа преди ултравиолетовото облъчване. Преди започване на лечението се определя биодоза. Продължителността на курса на лечение е 2-3 месеца. Ако е необходимо, провеждайте повторни курсове на интервали от 1-1,5 месеца.
Лечението трябва да се провежда под строг лекарски контрол. При употреба на лекарството могат да се появят странични ефекти: главоболие, сърцебиене, болка в сърцето, диспепсия. Страничните ефекти се намаляват или изчезват с намаляване на дозата или временно прекъсване на лечението. Необходимо е да се предупреди пациентите за възможността за развитие на булозен дерматит с комбинация от облъчване на лезии с живачно-кварцова лампа и излагане на слънчева радиация.
Предписаният режим на експозиция трябва стриктно да се спазва. По време на лечението се препоръчва да се носят слънчеви очила през деня. Противопоказан при индивидуална непоносимост, остри стомашно-чревни заболявания, хепатит, цироза, остър и хроничен нефрит, захарен диабет, кахексия, хипертония, тежки ендокринопатии, туберкулоза, кръвни заболявания, сърце, централна нервна система, злокачествени и доброкачествени тумори, бременност.
Loading...