Добре дошли в bilki.bg - Раят на билките!

Количка 0 бр. 0,00 лв.

Зелето, като противоязвено средство

Зеле (главесто, градинско зеле)

Brassica olcracea L
Английски - Cabbage, Немски - Kopfkohl, Garten Kohl, Френски - Chou, Pуски - Капуста огородная
Сем. Brassicaceae (Cruciferae) - Кръстоцветни

Обикновено зеле

Основно действие на зелето

Зелето има доказано противоязвено, хепатопротективно действие, слаб холеретичен ефект.

Експериментални и клинични данни на зелето

Зелето предизвиква интереса на учените за първи път през 1935 г. Тогава те обръщат внимание на любопитния факт, че продължителното захранване на зайчета с обикновено зеле предизвиква увеличаване на щитовидната жлеза и това става повод за изясняване не само на струмигенната активност на тиоцианатите, съдържащи се в зелето, но също така за доказване на тиреостатичната активност на внедрените по-късно, на основата на тези данни, тиоурацилови деривати.

В годините по-късно, на основата на първоначални експериментални данни, се установява наличието на фактор с противовоязвена активност в зелевия сок, наречен витамин U (противоязвен, антиулцерозен фактор). Учените лансират хипотезата, че основен момент в патогенезата на язвената болест е отсъствието на този витамин, осигуряващ протекцията на стомашната лигавица спрямо агресивните фактори. Доставянето на витамин U със зелевия сок обяснява благоприятното му действие при язвената болест. Някои автори отъждествяват открития в зелевия сок противоязвен фактор със съдържащия се в сока в значително количество метилметионин. Други автори оспорват това отъждествяване, тъй като, според тях, третирането с чист метилметионин не осигурява равностойни резултати, получавани при захранването на опитните животни с пресен зелев сок.

Други експериментални наблюдения показват, че третирането на опитни животни със зелев сок дава отражение върху въглехидратната обмяна в насока на снижаване на кръвнозахарното ниво.

Наши учени проучват обстойно в края на петдесетте години фармакодинамията на нативен препарат от зеле върху опитни животни и доказват хепатопротективното му действие (по отношение на гликогенното съдържание на хепатоцитите) в условията на тетрахлорметанова интоксикация на черния дроб. Освен това те установяват известна спазмолитична активност на нативния препарат от зеле и слабо проявен холеретичен ефект.

Съществуват и много клинични проучвания които, резюмирано предадени, сочат благоприятни ефекти, получени при лечение със зелев сок на болни с гастрити, холецистопатии, дискинезии на жлъчкоотводящите пътища и др.

Клиничните и експерименталните проучвания със зелевия сок служат като основание за изготвянето на комбинирания препарат билирегулин, използван за лечение на чернодробно-жлъчни заболявания, както и на препарата брасика-дисперг.

Емпирични данни на зелето

Българската народна медицина препоръчва прила-гането на листа от зеле върху абсцеси за ускоряване на узряването им, както и при ревматични и друг вид ставни поражения. Сокът от кисело зеле намира приложение като слабително средство (препоръчват се 1 - 2 чаши, приети на празен стомах).

Начин на приложение на зелето

Сок от обикновено (главесто) зеле се получава много лесно след настъргването му на ренде и пресоване на настърганата маса. Пие се по 1 винена чаша няколко пъти дневно.

Описание на зелето

Зелето е двугодишно тревисто растение с централен масивен корен с многобройни разклонения. Стеблото в основата вдървеняло. Приосновните листа са едри, месести, плътно припокриОбикновено зелеващи се в кълбести зелки. Цветоносното стебло, развиващо се през втората година, стига до 2 м високо, с удължени или линейни цели листа. Съцветието е метличесто, многоцветно. Венчелистчетата са 4, сярножълти, рядко бели. Плодът е линейна до цилиндрична шушулчица. Зелето цъфти от май до октомври.


Разпространение на зелето

Познато още от древни времена, днес зелето се отглежда като зеленчуково растение из цялата страна. Културен вид. Произхожда от Средиземноморието и Югозападна Азия.


Съдържание на витамини в зелето

Прясното зеле съдържа витамините К (2 мг%), С (25 - 66 мг%), Р-активни вещества (до 210 мг%), Вх (0,25 мг%), В2 пантотенова киселина, витамин Н, фолиева киселина, никотинова киселина, токофероли, каротеноиди; 16 свободни аминокиселини (триптофан, метионин, тирозин, хистидин), противоязвения фактор „витамин U", свободни тиоцианати, роданитогенните гликозиди - гликобрасицин, неогмокобрасицин; тиогликозида прогоитрин: минерални соли на калия, натрия, калция, магнезия, желязото и микроелементите сребро, титан, молибден, никел, ванадий; разнообразни ферменти (аскорбиназа, пероксидаза, цитохромоксидаза); въглехидрати (3,66 %) глюкоза, фрук- гоза, захароза).

Нежелани реакции на зелето

Ако имате повишена киселинност на стомашния сок, консумацията на прясно и кисело зеле, както и консумацията на зелев сок не се препоръчва. Също така е нежелателно да се консумира зеле и ястия от него за тези, които преживяват обостряне на пептични язви, чревни спазми. Зелето и зелевият сок също не се препоръчват за кърмещи жени. Експертите не препоръчват използването на кисело зеле при заболявания на панкреаса и щитовидната жлеза, бъбречни заболявания, камъни в жлъчката и високо кръвно налягане. Странични ефекти при консумация на големи количества прясно зеле са подуване на корема, метеоризъм и дискомфорт в епигастралната област.

Съчетание с билки на зелето

Зелето може да се съчетава с различни билки, които се изпозлват като подправки, черен пипер, копър и др.

Продукти свързани със статията

  1. ПАЧА ТРЕВА СТРЪК ,  Polygonum aviculare L.
  2. ТИНКТУРА ГАЛИСТОМАХЧЕ ПРИ ЯЗВА И ГАСТРИТ, 100 мл
  3. Билков чай - СТОМАШЕН при ЯЗВА, ГАСТРИТ и ВЪЗПАЛЕНИ ЧЕРВА ХРАНОПРОВОД
  4. ТЕСНОЛИСТ ЖИЛОВЛЕК , ЖИВОВЛЕК ЛИСТ , Plantago lanceolata L
  5. РЕПЕЙ КОРЕН , Arctium lappa L.