Бамя, действие и приложение на билката
Бамя, Hibiscus Esculentus L.
(сем. Malvaceae — Слезови)
Български народни наименования на бамята
бамня, бахамия, грънче.
Народни наименования в други страни на бамята
Aнглийски - okra, gumbo, Руски – бамия, Немски - Мо- schuseibisch, Френски - ketmie comestible.
Употреба на бамята като лековита билка
Корените — като източник за получаване на слуз — омекчително лекарствено средство при кашлица и други възпаления на дихателните органи, а младите плодове — против кашлица и за храна (за приготвяне на туршии и консерви).
Медоносна и декоративна билка.
Бамя химичен състав
90% от бамията се състои от вода, тъй като съдържат голямо количество разтворими фибри във формата на слуз. Семената съдържат до 40% масло. Витамините в шушулите на бамята са А, С, В6 и минералите: калций, желязо, магнезий, манган, фосфор, калий, цинк.
Бамя лечебни свойтва
Слизестите вещества, съдържащи се в бамяте, са полезни за стомашно-чревния тракт и дихателните пътища. Ястията от бамя ви помагат да се възстановите по-бързо от болести, упорита работа или продължително усилие. Смята се, че бамята повишава потентността.
Характерни особености на бамята
Бамята е едногодишно културно зеленчуково растение. Централният корен е дълъг, проникващ надълбоко в почвата. Стъблото е до 2,5 м високо, обикновено разклонено само в основата си или неразклонено, покрито с редки и остри власинки, при допиране предизвикващи дразнене на кожата. Листата са единични, почти целокрайни в основата на стъблото, а от средата нагоре - слабо или по-силно нарязани. Цветовете са звънчевидни, едри лимоненожълти, кремави или оранжеви, с тъмномалиново петно в основата, разположени поединично в пазвите на листата върху къси окосмени дръжки. Плодът е многогнездна, на върха заострена кутийка, достигаща до 25 см дължина. При пълно узряване тя се разпуква по ръбовете си. Семената са маслиненозелени до тъмни.
Разпространение на бамята
Бамята произхожда от топлите страни, особено Египет, Абисиния, Индия и Бразилия, където се култивира много нашироко. У нас се отглежда сравнително ограничено из по-топлите райони на страната.
Употребяема част на бамята
Корените (Radix Hibisci) и плодовете (Fructus Hibisci).
Начин на бране и сушене на бамята
Корените се изкопават през есента след събирането на плодовете, веднага се прочистват от надземната част и пръстта, измиват се, нарязват се на късове, дълги 5—10 см, и се сушат бързо най-добре в сушилня при температура до 60°.
Берат се младите и крехки плодове с дължина 3—5 см. Берат се всеки ден или през ден до края на вегетацията на билката. Набралите плодове се консумират в прясно състояние или се консервират.
Съхранение на бамята
В сухи и проветриви помещения. От време на време да се проверява да не би билката да е нападната от складови вредители.
Съдържание на бамята
От венечните листа на билката са изолирани и идентифицирани флавоноиди, глюкозиди и антоциани: кверцетин-4- тлюкозид, кверцетин-7-глюкозид, кверцетин-5-глюкозид, кверцетин-3- диглюкозид, кверцетин-4 -диглюкозид, кверцетин-3-триглюкозид, квер- цетин-5-рамноглюкозид, госсипетин-8-глюкозид, госсипетин-8-рамно- глюкозид, цианидин-4-глюкозид и цианидин-3-глюкозид-4 -глюкозид. Корените съдържат около 15°о слузни вещества, поради което се предлагат да се използват в медицинската практика наравно и вместо корените на медицинската ружа (Radix Althaeae), особено за приготвяне на Extractum Althaeae fluidum, като се има пред вид и благоприятната икономическа ефективност. Плодовете от нашата билка съдържат слузно вещество, в състава на което влизат: галактуронова киселина 11,2%, метилпентоза 12,2%, пентоза 6,6% и хексозд 59,9% (7).
Бамя нежелани реакции
Бамята не бива да се консумира в случай на индивидуална непоносимост. По повърхността ѝ се намират косъмчета, които при контакт с кожата може да предизвика алергични реакции. Тези косъмчета се неутрализират с помощта на термична обработка.
Съчетание на бамя с други билки
Можете да съчетаете бамята с всички билки, които се използват в кулинарията като подправки, както и с билки подсилващи потентността.
Loading...