Арилус, тис, действие и приложение на билката
Арилус, Обикновен тис, Тис, Taxus Baccata L.
(сем. Тахасеае — Тисови)
Български народни наименования на арилус, обикновен тис
тис, обикновен тис, отровачка, тисовина.
Народни наименования в други страни на арилус, обикновен тис
Aнглийски – yew, Руски - тис ягодный, Hемски - Eibe, Френски - if.
Арилус, тис състав
Съдържа алкалоиди, таксини, ефедрин, дитерпеноиди, лигнани, таксикинол и неговите производни, антоцианини, стероиди, сесквитерпеноиди, секвоиафлавон, гинкетин.
Употреба на тиса като лековита билка
Арилусът се използува в много страни наред с другите плодове за храна, тъй като от цялата билка само той е неотровен.
Билката се прилага в нашата народна медицина с голяма предпазливост като успокоително на нервната система средство, но само под лекарски контрол и указание. Не е още добре проучена, а е силно отровна. Сокът от арилуса, сварен със захар във вид на сироп, се употребява в нашата народна медицина против кашлица, ангина и други възпаления на дихателните органи, като пикочогонно средство, както и при камъни и пясък в бъбреците, по указание и под контрол на лекаря.
Отровна билка.
Дървесината на арилуса е много здрава, твърда, еластична, не се напуква. От нея се получава ценен фурнир. Използва се в стругарството, за направа на домашни потреби и др.
Паркова декоративна билка за влажни терени с много форми, особено градински. Най-красива е билката през есента, когато зреят семената.
Развива се добре на умерено влажни, съдържащи хумус глинесто-песъчливи почви.
Характерни особености на арилус, обикновен тис
Арилусът е до 7 м високо и до 1 м в диаметър дебело иглолистно дърво. Кореновата система е твърде пластична, с централен корен, с развита микориза. Короната е широко яй- цевидно-цилиндрична или неправилна, гъста, тъмнозелена. Кората е червеникаво сива, гладка или плочесто напукана. Листата са разположени в 2 реда, до 3,5 см дълги, до 2 мм широки, отгоре лъскави, тъмнозелени, отдолу бледозелени, матови, със слабо подвити надолу ръбове — без смолисти канали. Мъжките цветове са съставени от ти- чинки в пазвите на листата. Женските цветове са с 6 люспести листчета и 1 семепъпка. Семето е много твърдо, овално, кафяво, обхванато от месеста чашковидна обвивка (арилус), ярко малиново оцветена, сладка на вкус и ядлива. Узрява през октомври същата година. Зародишът е с 2 семедела. Пдодът е чашкообразен, представляващ закръглена кокичка, обхваната от арилуса. Цъфти рано през пролетта.
Разпространение на арилус, обикновен тис
Почти в цяла Европа, в планините на Средиземноморската област, включително Предна Азия, Северна Африка и Северна Америка, Русия (Крим, Кавказ), Балканския полуостров. У нас се среща поединично или на групи из каменливите сенчести и влажни планински склонове твърде нарядко из Стара планина, Рила, Пирин, Славянка, Беласица, Западни и Средни Родопи, както и в Странджа планина предимно на силнкатни терени. Живее доста дълго (до 3000— 4000 години).
Употребяема част на арилус, обикновен тис
Връхните стръкове (Herba Taxi).
Време за бране на арилус, обикновен тис
През цялата година, но с оглед за по-бързо сушене — през лятото.
Начин на бране и сушене на арилус, обикновен тис
Берат се връхните клонки заедно с листата и след прочистване от случайно попаднали примеси се сушат в проветриви помещения или в сушилня при температура, не по-висока от 35°.
Рандеман на арилус, обикновен тис
От билката арилус се добиват От 4 - 4,5 кг свежи връхни клончета заедно с листата се получава 1 кг сухи.
Съхранение на арилус, обикновен тис
В сухи и проветриви помещения с предпазливост, настрана от неотровните билки.
Съдържание на арилус, обикновен тис
До 450 мг% витамин С (178). Освен това билката съдържа до 2% в листата и до 0,16% в семената отровния алкалоид таксин. В корените е намерено едно вещество, идентично на р-ситостерина. От корените също е изолирано новото вещество баккатин, отнасящо се към тритерпеновите съединения. Съдържа още течния алкалоид милогин, ефедрин и до 0,2% глюкозида таксикатин. В арилуса се съдържа таксородин, родоксантин, ликопин, багрилното вещество цеаксантин, а също и р-каротин. Установено е, че таксинът е смес най- малко от 7 алкалоида. Арилусът съдържа значително количество захари. Семената съдържат и алкалоида таксин, както и до 30% тлъсто маело. От плодовете е изолиран един нов каротинойд — ешолцксантон.
Противопоказания и странични ефекти на арилус, обикновен тис
Младите издънки, кората и листата на тисовото ягодо съдържат таксин (C35H47NO10) - алкалоид, който е отровен не само за хората, но и за някои домашни животни, като коне и крави. Също така е включен алкалоид от ефедрин, който причинява нервно превъзбуждане, повишен сърдечен ритъм и високо кръвно налягане. Гликозид таксикатин уврежда лигавицата на стомашно-чревния тракт, причинява отравяне и анемия. Колкото по-старо е дървото, толкова по-токсично става.
Съчетание с други билки на арилус, обикновен тис
Арилус, тис в комбинация с хвойна се използва за приготвяне на билков чай (инфузия) за подобряване на храносмилането, намаляване на нивата на глюкозата в кръвта и за лечение на чернодробни заболявания и епилепсия.
Loading...