ЗАХАРНА БОЛЕСТ И БИЛКОЛЕЧЕНИЕ
ЗАХАРНА БОЛЕСТ
Захарната болест е често заболяване с хронично протичане. У нас около 1-1,5% от населението боледува от различно изявен захарен диабет. С напредването на /възрастта заболяването зачестява и достига своя максимум в 5-ото и 6-ото десетилетие. Ранната диагноза и правилното диетично и медикаментно лечение могат да удължат значително живота на болните, да ги предпазят от честите и тежки усложнения и да намалят причинените от диабета трудозагуби.
Основната причина за повишаването на кръвната захар при диабета е намаленото количество „ефективен" инсулин, което може да се дължи на блокиране или на активиране действието на инсулина, намаляване на клирънса му от панкреаса към кръвта или на намаленото му производство. Намалява усвояването на кръвната захар от клетките на мускулите, мастната тъкан и черния дроб. При разгърната клинична картина се наблюдават значителна загуба на глюкоза с урината и осмотична диуреза поради рязко повишените стойности на кръвната захар. Повишеното приемане на храна не е в състояние да компенсира калорийните нужди, което е причина за разграждането на собствените мазнини и белтъци с цел повишаване на неоглюкогенезата. Това води до негативен азотен баланс и мобилизиране на ексцесивно количество мазнини от периферията. Черният дроб не е в състояние да преработи постъпващите мазнини. Настъпва хиперлипопротеинемия. Поради значително увеличения липиден катаболизъм обрдмянвтшят черен дроб произвежда повишено количество кетонови киселини. Периферните тъкани не са в състояние да използуват цялото количество кетокиселини. Налице е ацидоза и при лиса на адекватно лечение-смъртен изход.
Клинична картина на захарна болест
Диабетът протича под различни форми. При т.нар. латентен диабет или пред диабет е налице повишена кръвна концентрация на инсулина, която компенсира намаления му ефект в тъканите. При диабета на зрялата възраст със затлъстяване количеството на инсулина в кръвта е нормално, като приемането на глюкоза води до забавена секреция на инсулин, но продължаваща по-дълго време в сравнение със здравите лица. При напредналия и младежкия диабет се наблюдава хипоинсулинемия, тъй като вследствие изтощаване на В-клетките на панкреаса след приемане на глюкоза не се повишава серумното ниво на инсулина. Началото на захарния диабет може да се прояви по различен начин: откриване на глюкозурия при рутинно изследване на урината, остра кетоацидоза в хода на остро инфекциозно заболяване, проява на някои от класическите симптоми (жажда, полиурия, повишен апетит, ноктурия, лесна уморяемост, загуба на тегло, pruritus vulvae, развитие на миопия, парестезии или болки в крайниците, импотенция) или усложнения (периферни съдови заболявания, инфекции на кожата, белите дробове или пикочните пътища).
Особено внимание трябва да се отделя на начеващата или развитата кетоацидоза, която се проявява със замъглено съзнание, прекома или кома, Кусмаулово дишане, суха кожа, ускорен пулс и понижено артериално налягане, намалено очно налягане, ацетонов дъх.
Диагностицирането на диабета и усложненията му изисква извършването на редица лабораторни и инструментални изследвания.
|
|
Лечение на захарна болест
Цели се корекция на метаболитните нарушения с помощта на инсулин, хигиенно-диетичен режим и перорални противодиабетни средства. Необходимо е да се поддържа оптимално тегло на болните и да се води борба с развитието на усложненията.
БИЛКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРЕДИМНО ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАХАРНА БОЛЕСТ:
Цистозеира
Мехуресто водорасло
Жаблек
Loading...