Заболявания на тънкото черво
Етиология и патогенеза
При заболяванията на тънкото черво в различна степен се нарушават секреторната, моторната, смилателната и резорбтивната му функция. Смутени функции на тънкото черво се наблюдават и при липса на морфологични промени в лигавицата. Възможно е и обратното съотношение — изразени органични промени да бъдат компенсирани и да не се изявяват клинично. При всички болни с нарушение на функциите на тънкото черво трябва да се търсят органични изменения както в самото черво, така и в други органи. Едва след изключването им може да се приеме, че нарушенията са функционални. От функционалните нарушения най-голямо внимание заслужават двигателната недостатъчност и чревните диспепсии: въглехидратна (ферментативна), гнилостна и мастна.
При възпалителни процеси в тънкото черво най-често заедно с него са засегнати и стомахът или дебелото черво — гастроентерити, ентероколити и гастроентероколити.
Предразполагащи моменти за възникването на възпалителните заболявания на тънкото черво биват нарушената секреторна и двигателна функция на горните отдели на храносмилателния тракт (атрофичен гастрит, резециран стомах, дискинезии на жлъчния мехур, холецистектомии, хроничен панкреатит); нарушено кръвоснабдяване при сърдечна недостатъчност и портална хипертония; непълноценно хранене (намален внос на белтъчини и витамини); нарушения в обмяната на веществата като захарен диабет и тиреотоксикоза; алергични реакции на храносмилателния тракт; необичайни климатични и физикални въздействия.
|
|
За възникването на острите ентерити най-съществено значение имат токсоинфекции, причинени от салмонели, Escherichia coli и различни видове параколи, Proteus, стафилококи и стрептококи, ентеровируси (Коксаки, ECHO и полиовируси), кандиди и др. Значение имат и нарушения в хранителния режим, токсично въздействие на лекарствени средства, химикали и некачествени хранителни продукти. Хроничният ентерит може да се прояви след прекаран остър ентерит или да се развие без доловим остър стадий. Преходът на остър в хроничен ентерит се улеснява от споменатите предразполагащи фактори. Хроничният ентерит може да възникне и при наличие на паразитна инвазия (ламблиаза). Синдромът на лошо чревно всмукване често е следствие на хроничен ентерит. Това се наблюдава при увреждане на ентероцитите — целиакия (глутенова ентеропатия, нашенско шпру) и синдром на атрофия на тънкочревните вили, дизахаридазен/дефицит и др.
Патогенеза
Могат да бъдат нарушени четирите основни функции.
Loading...