Къпина, действие и приложение на билката
Rubus sp. diversa
Aнглийски — Blackberry, bramble, black raspberry, Pуски - Ежевика, куманика, Френски - Rouce, Немски - Brombeer, Hirschbeer, Fuchsbeer, Himbeer
Сем. Rosaceae — Розоцветни
|
|
Описание на къпина
Храсти или полухрасти. Стеблата вдървенели или тревисти, изправени, дъговидно извити или полегнали, с твърди бодливи шипове. Листата последователни, тройни или нечифто- перести, голи или влакнести, до сивовълнести. Цветовете двуполови, в малоцветни гроздовидни съцветия, в пазвите на листата на двегодишните длонхи. Венчелистчетата 5, бели, жълтеникави или розови до червени. Плодът сборен, от много синьочерни или жълти костилкови плодчета.
Устройство на къпина
Корен на къпина
Кореновата система на къпината, с изключение на разсада, се състои от коренище (подземно стъбло) и подчинени корени. Той е по-дълбок, мощен, по-малко разклонен от малините. Адвентивните корени се простират от коренището и растат в повърхностния почвен слой, разпространявайки значително разстояние от храста.
Листа на къпина
Листата от храстите на къпината се събират по време на цъфтежа, защото в тях през този период концентрацията на хранителни вещества достига своя максимум. Разбира се, суровините, събрани в друго време, също ще бъдат полезни, но растението, събрано навреме, ще бъде най-ефективно. Може да се събира през целия период за прясна употреба. Суровините се сушат, разпределят се на тънък слой върху хартия или плат, в помещение с добра вентилация извън обсега на слънчевата светлина. След изсъхване се разстила върху хартиени торби или ленени торби. Ако планирате да използвате листата от къпина като чай, тогава тя трябва да се събира преди цъфтежа и да се подлага на процес на ферментация. След това получавате вкусна ароматна напитка.
Плодове на къпина
Къпината е широко разпространено и непретенциозно растение с черни сладки и кисели плодове, наподобяващи малината по форма. Да, тя е роднина на малините и я изпреварва по полезни свойства. Плодовете съдържат много органични киселини, като ябълчна, салицилова, винена. Къпината е богата на витамини: каротин, алфа-токоферол, аскорбинова киселина, витамини P, PP, K. И има около 20 вида макро- и микроелементи! По броя на витамините Р и антиоксидантите къпината значително изпреварва малините, въпреки факта, че за разлика от малината има ниско съдържание на калории от 31 ккал на 100 грама плодове. Тоест, доста диетичен продукт.
Разпространение на къпина
Къпините се срещат из горски поляни, храсталаци, край реки и пътища, по изоставени места из цялата страна докъм 1600 — 1800 м надморска височина. У нас най-често плодовете от къпини се събират от : R. caesius L. — Полска къпина (разпространена из цялата страна докъм 1600 м); R. canescens DC. (R. tomentosus Borkh.) — Сивобяловълнеста къпина (раз¬пространена из цялата страна докъм 1800 м); R. Lloydianus Genev. — Лоидиянова къпина (разпространена из цялата страна докъм 1600 м); R. discolor Weiche et Nees — Сладкоплодна къпина (разпространена из цялата страна докъм 1400 м); R. sanguineus Friv. — Кървавочервена къпина (разпространена по черноморското крайбрежие и в Южна България докъм 600 м); R. thyrsanthus Focke — Гроздоцветна къпина (разпространена из цялата страна до към 1200 м).
Дрога на къпина
Приложение намират корените (Radix Rubi fruticosi), листата (Folia Rubi fruticosi) и плодовете (Fructus Rubi fruticosi). Корените се събират през късна есен, изчистват се, нарязват се и бързо се изсушават. Листата се събират през лятото по време на пълното им развитие в сухо време и се сушат при обикновена температура. Плодовете се берат, когато са напълно узрели, в сухо време. Сушенето им се извършва по начало при температура 30 — 40°С, а към края до 60°С.
Съдържание на къпина
Съставът на корените не е добре проучен, листата съдържат 5 — 14% танини, флавоноиди, витамин С, органични киселини, слузи'и следи от етерично масло. Плодовете съдържат органични киселини (предимно лимонена), захари, пектини, слузи, антоциани, белтъчини и др.
Основно действие на къпина
Адстрингентно, запичащо, противовъзпалително.
Експериментални данни на къпина
Експериментално е установено, че водни извлеци от листа на къпина имат силно виростатично действие спрямо херпес-вирусите и умерено цитотоксично действие.
В народната медицина листата и плодовете на къпината се използуват за гаргара и за жабурене при възпаление на устната кухина и гърлото. За противовъзпалително действие говорят и данните от древността. Диоскорид е използувал отвара от листата и корените при диарии и при възпаление на лигавицата на устата, гингивити, афти и др. Споменава се, че по-добре действува извлекът от накисването на листата, отколкото изваряването. Наблюденията при една голяма епидемия от дизентерия през 1917 г., направени от Dimand (Leclerc, H. Precis de phytotherapie. Paris, Masson & Cie, 1935), по¬казват, че изсушени и нарязани корени в концентрация 20 г на 500 г вода, варени 2 — 3 минути, дават отвара със силно запичащо действие. Отварата от листа и плодове се използува още за лечение на бяло течение при жените. Вино от плодовете на къпината, получено чрез подсилване със захар, в нашата народна медицина се прилага затоплено при простудни заболявания, грип, мускулни болки, кашлица, трахеити, бронхити, ангина, фарингит и др.
Начин на приложение на къпина
Две супени лъжици от листата се заливат с 500 г вряща вода и се оставят да киснат един час. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Корените се използуват по същия начин. По-добре действува обаче отварата, поллучена по следния начин: две супени лъжици листа се оставят да киснат 12 часа (цяла нощ), изваряват се 3 минути, оставят се да изстиват 5 минути; пие се 3 пъти по 150 г на гладно (Исаев, И., И. Ланджев, Г. Нешев. Билките в България и използуването им, III изд, С., Земиздат, - 1977).Като вода за уста, тя се използва за лечение на порести венци и малки язви в устата. С плодовете се приготвя приятна гаргара при проблеми с гърлото.Лапи или компреси се използват външно върху рани и натъртвания
Loading...