Напръстник, действие и приложение на билката, Вълнест, Едноцветен и Червен напръстник
Едноцветен напръстник
DIGITALIS AMBIGUA MURR. (D. GRANDIFLORA MILL.)
Български нарсдни наименования на билката напръстник
бесен бурен, бесниче, едноцветен напръстни к (прев.), жълт напръстник.
Народни наименования в други страни на билката напръстник
Руски - наперстянка крупноцветная, Немски - Grcfibltitiger Fingerhut.
Употреба на трите вида Digitalis L.( Едноцветен напръстник, Вълнест напръстник и Червен напръстник) като лековити билки:
Като суровини за химико- фармацевтичната промишленост за производство на сърдечно действащи лекарствени средства, които се употребяват само по лекарско предписание.
Едноцветният напръстник е многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, многоглаво. През първата година образува само розетка от приземни листа. Стъблото израства през втората година. То е право, до 1 м високо, неразклонено, по цялата си дължина окосмено. Долните листа са продълговатоланцетни, заострени, последователни, слабо назъбени или почти целокрайни, окосмени от двете страни. Приосновните листа и тези в долната част на стъблото са продълговатоланцетни, едри, а по-горните са яйцевидноланцетни, повечето приседнали. Цветовете са разположени на къси окосмени дръжки, обърнати на едната страна на стъблото и наведени. Те са светложълти, едри. Венчето е около 35 мм дълго, фуние- видно, в горната си част значително по-широко от 1 см. Плодът е много- семенна яйцевидна кутийка с призматични семена. Цъфти през юни — юли. Цялата билка е повече или по-малко космата, а оста на съцветието, цветните дръжки и чашката са по-гъсто, жлезисто окосмени.
Разпространение на билката напръстник
Среща се в Южна и Средна Европа, Балканския полуостров, Мала Азия, Русия (европейската територия, Западен Сибир, Кавказ, Урал). У нас се среща главно из горите, храсталаците, селищата, тревистите места и др. почти в цялата страна до 2000 м надм. височина.
Време за бране. Юни — юли.
Лечебните свойства и приложение
2. DIGITALIS LANATA EHRH
Български народни наименования на вълнест напръстник
бесниче, вълнест напръстник (прев.), живеничева трева, нежитниче, овча опашка, чехлички.
Народни наименования в други страни на вълнест напръстник
Aнглийски - woolly foxglove, Руски - наперестянка шерстистая, Немски - Wol- liger Fingerhut, Фреснки - digitale lanifere.
Характерни особености на вълнест напръстник
Вълнестият напръстник е двугодишно или многогодишна тревиста билка. Коренището е късо, вдървесиняло, главесто. Коренът е разклонен, с многобройни коренови власинки по върховете на младите коренчета. Стъблата са до 1 м високи, . изправени, неразклонени, съвсем голи в долната част, често с антоцианова окраска, влакнести в горната си част. Особено влакнести са в зоната на съцветията. Развиват се през втората година, а през първата година се развиват само розетни листа. Някои от долните листа изсъхват по време на цъфтенето. Листата са продълговатоланцетни, слабо заострени, слабо назъбени или целокрайни, голи, слабо ресничести само по жилките отдолу, с почти паралелно жилкуване, разположени спираловидно по долната половина на стъблото, а нагоре постепенно намаляват размерите си и преминават в прицветници. Цветните дръжки и чашките са гъсто окосмени. Цветовете са белезникави или жълтеникави, разположени от всички страни на горната част на стъблото в гъст грозд. Чашката е петделна. Венчето е двуустно. Тичинките са 4. Яйчникът е двугнезден. Средният дял на долната венечна устна е дълъг колкото ве- нечната тръбица. Плодът е почти яйцевидна многосеменна кутийка. Цъфти през лятото.
Ползи на на вълнест напръстник
Вълнен напръстник се използват широко в народната медицина. Първоначално е бил използван като диуретик при отоци. Вълнения напръстник се използва и при нарушения на кръвообращението, хипертония, заболявания на сърцето и кръвоносните съдове, заболявания на черния дроб, панкреаса, далака, възпаление на стомаха, водянка, депресия, безсъние, мигрена. Компреси с отвари се използват за заздравяване на рани.
Разпространение на вълнест напръстник
Югоизточна Европа (вкл. Балканския полуостров) и Мала Азия. Култивира се в Русия, Полша, Германия, Унгария и др. У нас се среща из тревистите и каменливите места, край храсталаците и др. на много места в страната, до 1000 м надморска височина.
В страната са установени 70 естествени находища на билката с 64 250 дка площ.
Време за бране на вълнест напръстник
Юни — септември.
3. DIGITALIS PURPUREA L.
Български народни наименования на червеният напръстник
вълча опашка, градински напръстник, пурпурен напръстник, червен напръстник.
Народни наименования в други страни на червеният напръстник
Английски - purple foxglove, Руски - наперестянка пурпуровая, Немски - Fingerhut, Roter, Френски - digitale.
Характерни особености на червеният напръстник
Червеният напръстник е многогодишна тревиста билка, а се отглежда у нас като двугодишен вид. Стъблото е право, неразклонено, достигащо до 1 м височина. Листата са елипсовидни, грапави, мъхести, а жилките им образуват гъста мрежа. Приземните листа образуват розетка. Цветовете са едри, червени, рядко бели, събрани по горната част на стъблото в гроздовидно съцветие, при-крепени на къси дръжки, наредени на едната страна на стъблото, наведени. Чашката е съставена от 5 листчета, горното от които е по-късо вътре с кафявовиолетови точки. Тичинките са 4, а дръжките им са сраснали с венчето. Плодът е двуделна яйцевидна кутийка с многобройни семена. През първата година билката образува само розетка, а през втората — стъбла, цветове и плодове.
Разпространение и отглеждане на червеният напръстник
Родината на червения напръстник е Западна и Средна Европа. У нас се отглежда по парковете и градините като декоративно растение в няколко варианта.
Употребяема част за трите вида на червеният напръстник
Листата (Folia Digitalis ambi- guae, Folia Digitalis lanatae, Folia Digitalis purpureae).
Начин на бране на червеният напръстник
(и за трите вида от рода Digitalis). Берат се листата във фазата на пъпкуването и през време на цъфтежа. Тогава те имат най-високо съдържание на активни вещества. Ако ще се събират едновременно повече видове напръстник, брането, сушенето и опаковането трябва да се извършват за всеки вид поотделно. Необходимо е да 19 се берат само здрави, чисти от петна и ненаядени от насекоми листа.
Да се има предвид, че билкитеса отровни и след брането и манипулирането с тях ръцете трябва да се измиват добре.
Недопустими подмеси на червеният напръстник
При брането трите вида не трябва да се смесват един с друг. Освен това вълнестият напръстник не хрябва да се смесва с ръждивия напръстник (Digitalis ferruginea L.), чиито цветни дръжки и чашки не са окосмени или са покрити само в краищата си с реснички, а стъблото му е съвсем голо. Берачите на листа от вълнест напръстник, преди да започнат събирането от дадено находище, трябва да направят щателна проверка да не би да са попаднали на находище от ръждив напръстник, който на пръв поглед прилича на вълнестия напръстник, като се ръководят от дадените тук указания. Да не се смесва също със зеленоцветния напръстник (Digitalis viridiflora Lind 1.), цветовете на който са дребни, венчето е тръбесто и в горната си част е по- тясно от 1 см. Стъблото на този вид е изправено, а листата са продълговато-ланцетни, влакнести, с раздалечени зъбци до целокрайни, приседнали. Горско растение.
Начин на сушене и съхранение на червеният напръстник
След прочистване от повредени листа, части от стъбла и други примеси събраният материал веднага се слага за сушене или в сушилня при температура, не по-висока от 40°. Трябва да се суши бързо, защото при бавното сушене намалява качеството на билката или тя става съвсем негодна за употреба. Сушене на слънце не се препоръчва.
Рандеман на червеният напръстник
От 6 кг свежи листа от вълнест или едроцветен напръстник се получава 1 кг сухи. От 7 кг свежи листа от червен напръстник се получава 1 кг сухи.
Не се допускат почернели, с петна или наядени от насекоми листа. Не се допускат също листа, които съдържат живи насекоми и личинки и примеси от листата на Digitalis ferruginea.
Изсушените листа от червения напръстник (Folium Digitalis purpureae) са продълговато-яйцевидни или яйцевидно-ланцетни, трош- ливи, набръчкани, тъмнозелени отгоре, филцовосиви отдолу, с характерна гъста мрежа от силно изпъкнали жилки от долната страна. Миризмата на сухите листа е слаба, но тя се усилва при заливане на дрогата с вряща вода.
Изброените дотук 3 вида напръстник трябва да имат биологична активност 50—66 жабешки или 10,3—12,6 котешки единици.
Използваема част
Листата на трите вида напръстник, а те и трябва да се проверяват за биологична активност всяка година.
Съдържание на червеният напръстник
Листата от Digitalis ambigua Миг г. съдържат към 0,25% дигиталисови глюкозиди. В листата на диворастящото растение главният глюкозид е ланатозид А (до 0,27%), а също и неголеми количества ацетилдигитоксин, дигитоксин и строспезид. Освен това от дрогата са изолирани още дигоксин и един глюкозид, агликонът на който е отнесен към гитоксигенина. Намерено е също гитозид, дигитоксигенин, гитоксигенин, дезацетилланатозид А, глюковеродоксин, дигиталинум ве- рум. Съдържа още сапонини, флавонови глюкозиди и др. Дигиталисо- вите глюкозиди се съдържат и в семената на растението. Установено е също, че двугодишната билка съдържа повече глюкозиди в сравнение с едногодишната.
Digitalis lariatа Еhгh. Билката съдържа до 1 % сърдечно действащи глюкозиди, основната част на които се състои от първичните глюкозиди дигиланид А (ланатозид А), дигиланид В (ланатозид В) и дигиланид С (ланатозид С). Освен това са изолирани генините дигито- ксигенин, гитоксигенин и дигоксигенин, а също и дигикорнин, гиторин, ензимът дигиланидаза, сапонини, холин, ацетилхолин и др. Трите вида дигиланиди (А, В и С) под действието на ензими се превръщат съответно във вторични глюкозиди — ацетилдигитоксин,ацетилгитоксин и ацетил- дигоксин. Напоследък от билката се изолирани още 2 нови първични глюкозида — неоодоробиазид и неодигиталинум верум.
Нежелани реакции
Внимание, билката е отровна! Противопоказания за употребата на напръстник са при коронарна недостатъчност (особено със склероза на коронарните съдове на сърцето), остър миокарден инфаркт, тежка брадикардия, пълен атриовентрикуларен блок, активен ендокардит и ревматична болест на сърцето (риск от емболия).
С повишено внимание трябва да се използват растителни препарати при малформации на аортата (особено стеноза), придружени от тежка брадикардия.
Съчетание с други билки на червен напръстник
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.
Loading...