Мента пиперлива, лютива мента, действие и приложение на билката
Mentha piperita L. (М. aquatica х spicata)
Английски - Peppermint, Немски - Pfefferminze, Френски - Menthe poivre, mpoivree, Руски - Мята перечная
Сем. Lamiaceae (Labiatae) - Устноцветни
|
|
Основно действие на билката мента пиперлива
Пиперливата, лютива мента има установено холеретично, спазмолитично, местно анестетично, антисептично действие.
Експериментални и клинични данни на билката мента пиперлива
Най-същественото в действието на ментата и на съдържащото се в нея етерично масло, е холагогното и холеретичното им действие. Експериментално се установява, че инфузята от ментови листа повишава деветократно жлъчната секреция, посочват учени. Интересен факт, който те съобщават е, че ментолът е много по-слабо активен от еквивалентни количества ментови листа. Предизвикваното от ментовия чай повишаване на жлъчната секреция се развива постепенно и едва след известно време достига своя максимум. От терапевтична гледна точка е важно да се отбележи и това, че ментолът се излъчва с жлъчката и поради това упражнява антисептично действие върху жлъчката и жлъчните пътища.
Подобно на етеричното масло на лайката, и ментовото масло има изразено спазмолитично действие.
Пред вид на тези свойства на ментата чаят от ментови листа е утвърдено лечебно средство при холецистопатии, при гастрити, както и при стомашночревни и жлъчни коликообразни болки с всякаква етиология.
Ментолът притежава местно анестезиращо, спазмолитично и карминативно действие. Приложен локално, охлажда тъканите, обезчувствява сетивните окончания на нервните влакна, като същевременно предизвиква вазоконстрикция на периферните съдове; Ментовото масло и самият ментол, приети вътрешно, по рефлекторен път предизвикват вазодилатация на съдовете в някои области, най-вече на коронарните, поради което ментолът самостоятелно и в комбинация се употребява при коронароспазъм. Освен местен анестетичен ефект, ментолът притежава още антиеметивно, холагогно, холеретично спазмолитично и карминативно действие.
Ментолът и ментовото масло възбуждат както стомашната, така и жлъчната секреция, установяват учени през седемдесетте години. Съобщават се също данни за антисептични свойства на ментата.
Извършени в края на седемдесетте години фармакологични проучвания на препарати от Mentha piperita за влияние върху гладката мускулатура на храносмилателния тракт показват, че тези препарати повишават тонуса и усилват перисталтиката на изолирани чревни сегменти. При изследвани за холагогно действие се потвърждава, че екстракти от Mentha piperita стимулират секрецията на жлъчния сок. Токсичността на изследваните екстракти е ниска. Върху поведенческите реакции у мишки се констатира лек до умерен седативен ефект. В условията на лабораторни опити не е било установено пряко действие върху коронарните съдове при експериментален коронароспазъм. При модел на стомашна язва, предизвикана с раувазедин, екстракт от Mentha piperita не показва антиулцерозно действие.
|
|
Емпирични данни на билката мента пиперлива
В древността ментата е препоръчвана като афродизиращо средство. В народната медицина ментата се използва при болки в стомаха и червата, при жлъчни дискинезии, чернодробни заболявания, при метеоризъм, както и за отстраняване симптомите на интоксикации от стомашно-чревен произход. Макар и по-рядко, ментата се употребява при главоболие, епилепсия, както и при депресия, посочват учените. Ментата и особено ментовото масло се употребява самостоятелно и в комбинации за лечение на хемороиди чрез локално приложение. Много разпространена форма на ментовото масло с хлорофил са препаратите за смучене за премахване лошия дъх на устата.
Начин на приложение на билката мента пиперлива
Mentha piperita се употребява в практиката най- често в съчетание с други билки. Запарката от ментата се приготвя, като 1 супена лъжица се залива с 500 мл вряща вода и се оставя 2 часа. След като изстине, запарката се прецежда и се пие по една винена чашка 3-4 пъти на ден.
Ментова тинктура - употребява се по 10-20 капки в чаша вода няколко пъти на ден.
Ментово масло - OL Menthae piperitae, представлява бистра безцветна течност с миризма на мента. Съдържа около 50—60% ментол. Употребява се в стоматологичната практика за ароматизиране на много лекарства. Понякога може да се използва по 2-3 капки на бучка захар при метеоризъм.
Валидол (Validolum) представлява разтвор на ментол в изовалерианов ментолов етер. Притежава леко седативно действие. Най-честата му употреба е при сърдечни неврози. Употребява се й под формата на таблетки - по една таблетка под езика 2-3 пъти на ден. Таблетките съдържат 0,06 г валидол.
Описание на билката мента пиперлива
Ментата е многогодишно тревисто растение с надземни или подземни коренища. Цветоносните стебла са 30-90 см високи, изправени, обикновено в основата са разклонени. Листата са срещуположни, на дръжки, яйцевидно ланцетни до ланцетни. Цветовете на ментата са в многобройни сбити полусенници в горните прешлени, формиращи продълговат, 3-8 см дълъг клас, често с един или няколко отдалечени полусенници в пазвите на горните листа. Венчето е лилаво или розово, тръбесто. Ментата цъфти от юни до август.
Разпространение на билката мента пиперлива
Ментата се отглежда като етеричномаслена билка, главно в Пловдивска, Старозагорска и Видинска област. Създаден в култура стерилен хибрид, размножаването е само вегетативно.
Други видове мента са следните:
Mentha aquatica L. - Водна мента. Водната мента расте из влажни и мочурливи места, край потоци, реки, блата и разливи. Разпространена е из цялата страна докъм 1000 м надморска височина.
Mentha pulegium L. - Блатна мента (див джоджен, бласкун). Блатната мента расте по мочурливи и влажни тревисти места и ливади, край потоци, реки и блата. Разпространена е из цялата страна докъм 1800 м надморска височина.
Mentha spicata complex - Джоджен, обикновена мента. Обикновената мента расте по влажни тревисти места, край реки и блата. Широко отглеждана като кулинарна подправка и етеричномаслена лечебна билка.
От комплекса у нас се срещат три близки вида:
Mentha suaveolens Ehrh. - Кръглолистна мента.
Mentha loiigifolia (L.) Huds. (M. sylvestris L.) - Дълголистна мента.
Mentha spicata L. (M. viridis (L.) L., M. crispa L.) - Джоджен, обикновена мента.
Дрога на билката мента пиперлива
Листата, брани преди и по време на цъфтеж (Folia Menthae piperitae).
Съдържание на билката мента пиперлива
Етерично (ментово) масло 0,4 - 0,6% (ментол до 60%, ментон, ментилацетат и др.), танини, горчиви вещества.
Нежелани реакции на билката мента пиперлива
Индивидуална непоносимост към състава на билката, алергии. Деца под 3 години. Сънливо състояние. Хипотония. Вдишването в големи дози е опасно. Не използвайте инфузия с твърде висока концентрация. По време на кърмене.
Съчетание с други билки
Като спазмолитично средство се съчетава с лайка.
Loading...