Лещак, действие и приложение на билката
Corylus Avellana L.
(сем. Corylaceae — Лескови)
|
|
Български народни наименования на лещак
леска, лесковина, обикновена леска.
Народни наименования в други страни на лещак
Pуски - Лещина обыкновенная, орешник, Английски -hazel-nut, Немски – Haselnussetrauch, Френски - nousetier.
Употреба на лещака като лековита билка
При лечение на атеросклерозата и високото кръвно налягане. При разширени вени, варикозни язви и капилярни хеморагии: по 1 супена лъжица ситно нарязана кора на 1 чаена чаша вряща вода във вид на запарка. Доза за 1 ден, или при хипертрофия на простатната жлеза по 1 супена лъжица ситно нарязани сухи листа, също доза за 1 ден под контрола на лекаря. Голямо приложение намират лешниците като храна, в сладкарската промишленост (за гарниране на сладкарски изделия и др.), в ликьорената промишленост, за получаване на лешниково масло, което има приятен аромат и много добри вкусови качества.Използува се също в шоколадената и сапунената промишленост.
Кората се използва и за щавене на кожи, който добиват жълт цвят. Тя има също и антибиотично действие. Ранно медоносно растение, с добра дървесина. От младите издънки, се правят обръчи, кошници, кошове. Дървесината се използва в резбарството и ругарството, за приготвяне на бездимен барут и др. декоративни билки.
Характерни особености на лещак
Леската е храст, а по-рядко ниско дръвче, достигащо до 5 м височина. Има силно развити странични коренови разклонения. Стъблото е с пепелява или кафявосива гладка кора, покрита с множество лещанки. Листата са последователни, обратно яйцевидни, сърцевидни при основата си, изведнъж стеснени на върха, неравномерно назъбени, като младите са пухести и от двете страни. Мъжките съцветия (реси) са цилиндрични, 10 — 12 см дълги, събрани по няколко заедно, с 2 прицветничета, цъфтящи в ранна пролет, увиснали. Женските цветове са събрани в групи във вид на пъпка. Плодът е едносеменен орех (лешник), разположен в трупи (от 2 до 4) в зелена чашка (купула), която при узряването става кафява, почти вдървесиняла. Плодовете узряват през август — септември.
Разпространение на лещак
Почти в цяла Европа, достигащо на север до Норвегия; също в Кавказ, Сибирг особено в областта на Средиземно- морието (Мала Азия, Италия, Испания, Южна Франция, Балканския полуостров, Северна Африка). Култивира се в много страни, особено в Турция. У нас се среща навсякъде из широколистните гори, предимно в долната и отчасти в средната лесорастителна зона, образувайки във вид на подлее просторни насаждения. Запасите от растението са големи. Правят се опити за култивирането на растението в производствен мащаб и у нас с различни сортове (ран трапезундски, бадемовиден и др.).
Употребяема част на лещак
Плодовете (Fructus Corylli) и кората (Cortex Cory Hi).
Начин на бране на лешниците на лещак
Беритбата на плодовете се организира при пълна зрелост, когато ядката вечс се е втвърдила. Под дървото се постилат платнища, черги и др. и храстите силно се разтърсват. По такъв начин узрелите плодове лесно опадват.
Начин на сушене на лешниците на лещак
Събраният и прочистен материал се доизсушава, като се разстила в пласт до 4 — 5 см върху рамки или постелки в проветриви помещения (6 — 12 дни), на слънце (1 — 2 дни) или в сушилня при температура не повече от 40° (7 — 8 часа), като често се разбърква.
Практиката е показала, че при сушенето влагата на ядките трябва да се намали с 10%. Недобре изсушените лешници при лагеруване лесно мухлясват и могат да понижат качеството на цялата партида.
Начин на сушене на корите на лещак
Събраният и прочистен материал се суши внимателно на открито и дори на слънце, като често се разбърква, докато се изпари по-голямата част от влагата, след което се доизсушава на сянка в проветриви помещения. Ако сушенето се извършва в сушилня, температурата не трябва да надвишава 50°:
Описание на готовата билка лещак
Узрелите плодове (лешници) са ппп дълговати или кълбовидни, с твърда черупка и пълнаплша ядка" Миризмата е без особености, а вкусът — приятен.
Опаковка на лещак
В торби или бали със стандартно тегло.
Съхранение на лещак
В сухи и проветриви помещения. Да се има пред вид че складът от лешници се напада често от гризача освен това поради високото съдържание на мазнини бързо гранясват. Това изисква да се съхраняват в добре затворени и хладни помещения.
Химически състав на лещак
Листата съдържат малко етерично масло и глкозида мирицитрозид, витамин С и др. Кората съдържа етерично масло до 10% дъбилни вещества, багрилно жълто вещество. Плодовете (лешниците) съдържат (в г на 100 г ядки); влага- 7,1, белтъчиТи -17 J мазнини —въглехидрати — 7,2 и минерални вещества. От минералните вещества като окиси в мг в 100 г ядки се сълъожат: калий- 372, калций-200, магнезий - 116, фосфор – 405, хлор - 33. Също съдържат витамините В, (200 мг%), В2 (290 мг%) С (повече от В), Е и D. Мазнините, получени от лешниковите ядки, съдържат холин, лецитин) и ненаситни мастни киселини.
Нежелани рекации на лещак
При употребата на лещак не са установени силно изразени странични ефекти. Основното противопоказание е индивидуалната непоносимост. Но пациентите с хипертония трябва да имат предвид, че прекомерната консумация на инфузия от листата и кората на лещак увеличава налягането, а нуклеолите могат да провокират обостряне на невродерматит и други кожни заболявания. При псориазис не се препоръчва яденето на ядки, тъй като болестта може да се засили. Освен това лешният прашец е алерген, така че хората с алергии трябва да стоят далеч от това растение.