bilki.bg - Раят на билките!

Количка 0 бр. 0,00 лв.

Киселец - богатство на витамин С

Киселец, действие и приложение на билката

Rumex acetosa L.
Pуски - Щавель обыкновенный, Френски - Oseille sauvage, Немски - Grosser Sauer-Ampfer, Aнглийски -Sorrel
Сем. Polygonaceae — Лападови

kiselec.jpg

Основно действие на киселец

Антискорбутно, диуретично и тонично.

Експериментални и клинични данни на киселец

Експериментално е установено, че билката насища организма с витамин С, с което премахва пролетната умора и засилва диурезата. В корените на киселеца са открити адстрингентни свойства, поради което те могат да се употребяват при диарии и някои отравяния. Ученият Багрий през 1965г. е открил 2 вещества със силен спазмолитичен ефект, близък до този на папаверина.

Емпирични данни на киселец

Употребяваният нашироко от нашата народна медицина киселец се използва против С-хиповитаминозни състояния поради богатото съдържание на аскорбинова киселина. Освен това стимулира жлъчната секреция, подобрява апетита и храносмилането, действа общотонизиращо на организма и активира обмяната на веществата. Употребява се вътрешно и при кожни обриви и сърбежи. Киселецът показва и кръвоспиращ ефект и до известна степен може да отслаби повишената склонност към кръвотечения.

Поради високото съдържание на оксалова киселина и възможността да предизвика ацидоза не се препоръчва при лица с оксалатна и уратна диатеза.

Описание на киселец

Многогодишно тревисто растение с късо, разклонено коренище. Стеблото изправено, 30 — 100 см високо. Приосновните и долните стеблови листа на дълги дръжки, стреловидни дебели сояни целокрайни, средните на къси дръжки, горните приседнали. Цветовете във връхно метличесто съцветие, еднополови двудомни. Околоцветните листчета 6, бледозелени, понякога с червеникави ръбове. Плодът тристенно лъскаво тъмнокафяво орехче. Цъфти май — юли.

kiselec_2.jpg

Разпространение на киселец

Расте из влажни ливади. Разпространено из цялата страна докъм 2300 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

Дрога на киселец

Надземната част (Herba Rumicis acetosae).

Химичен състав на киселец

Оксалова киселина и оксалати, хиперозид и витамин С. Листата на киселеца съдържат вода (92%), протеини (1,5%), въглехидрати (4%), хранителни фибри (1%), органични киселини (0,7% - оксалова, ябълчена, лимонена, янтарна, салицилова киселина) ; витамини C (до 90 mg), A, B1, B2, P, PP, железни соли (2 mg на 100 g), фосфор (90 mg), калий (500 mg), магнезий (85 mg) и много сложни органични вещества, горчивина. Надземните органи на растението съдържат най-малко 5 флавоноидни гликозиди, от които хиперринът е идентифициран в листата, а кверцитин и цианидин са идентифицирани в цветята и плодовете. Корените на киселеца съдържат смоли, нишесте, фибри, танини и органични киселини.

  • Узара корен рязан - при диария, Xysmalobium Undulatum R. Br.

    Узара корен рязан - при диария, Xysmalobium Undulatum R. Br.

    Цена: 5,59 лв.

  • Начин на приложение на киселец

    Една чаена лъжичка дрога се залива с 2 чаши вода за декокт. След 15 мин кипене се оставя да престои 1 1/2 — 2 часа, прецежда се и се пие по 1/2 чаша 15 мин преди ядене. Друг начин за приложение: 10 — 15 г дрога се заливат с 2 чаши вряща вода и след изстиване се прецежда — доза за 1 ден.
     

    Съхранение и бране на киселец

    В медицината се използва надземната част на растението (кореновите листа), корените или цялото растение. В домашни условия растението се добива чрез сушене или консервиране. За сушене листата на киселата киселец се сортират внимателно, измиват се с течаща вода, връзват се на малки снопове и се сушат под навес или в добре проветриво помещение. При сушене на киселец е важно да се предотврати попадането на пряка слънчева светлина в суровините. Също така листата и стеблата от кисела киселец могат да се сушат в специални сушилни при температура 50-70 ° C. Срок на годност на суровините е 1 година.

    За консервиране, прясно набраните листа от киселец се сортират, измиват се обилно в течаща вода няколко пъти, след това се попарват с вряла вода и се разтриват през ситно сито (или се пюрират с помощта на блендер / хранителен комбайн). Полученото пюре се загрява в емайлирана купа, след това се поставят в малки стъклени буркани и се стерилизират във вряща вода за 1 час. Можете също така да консервирате незащитени листа от киселец: добре измитите листа се попарват с вряла вода (не повече от 1 мин.), След което те се опаковат плътно в чисти стъклени буркани, стерилизират се и се затварят.

    Киселецът може да се приготви и по следния начин: измитият и изсушен киселец се нарязва леко с нож и се смесва с едрозърнеста сол (за 900 г киселец са необходими 100 г сол). Получената смес е плътно опакована в буркани, затворена и съхранена в хладилник.

    Корените на киселец се изкопават през есента, когато надземните му части загинат. Те се почистват внимателно от пръст и пясък, измиват се със студена течаща вода, ако е необходимо, дебелите корени се нарязват по дължина. Приготвените корени от киселец леко изсъхват на въздух за не повече от два дни, след което се прехвърлят под навес с добра вентилация или в сушилни (температурата на сушене на корените в сушилнята е 50-60 ° C). Срок на годност на суровините е 2 години.

    Кулинарна употреба на киселец

    Киселецът е ценно хранително растение. От него се прави кисела супа (в някои региони тя се нарича „зелен борш“), студена кисела супа, плънка за пайове, пайове (включително сладки), бутер и кнедли. Пресният киселец придава пикантност на салатите от пресни зеленчуци и билки, добавя се към сандвичи, задушава се със спанак, чесън и масло, на пара, добавя се към кюфтета от домашни птици или картофи, гювечи, лазаня и тестени изделия. Киселецът е част от различни видове песто, добавя се към безалкохолни напитки заедно с босилек и естрагон; пресните листа от киселец, смесени със зехтин, ядки и пармезан правят една от разновидностите на италианския сос за песто.

    Нежелани реакции на киселец

    Използването на киселец за медицински цели, както и негоеата консумация в храната е противопоказано при бременни и кърмещи жени, деца и хора с индивидуална непоносимост. Ако имате възпалителни заболявания на пикочния мехур или бъбреците, гастрит с висока киселинност, колит с различна етиология, пептична язва на стомаха или дванадесетопръстника, киселецът също е противопоказан за вас.

    Специалистите не препоръчват да консумирате киселец в големи количества за дълго време: факт е, че поради доста високото съдържание на оксалова киселина, растението може да причини нарушение на минералния метаболизъм в организма, както и да наруши работата на бъбреците. Известно е също, че химикалите, съставляващи кисела киселец, затрудняват усвояването на калций, което от своя страна може да доведе до остеопороза. Поради факта, че киселецът (като конска киселец) допринася за образуването на оксалатни камъни в бъбреците, е необходимо да се комбинира с млечни продукти (кисело мляко, заквасена сметана, кефир, натурално кисело мляко).

    Съчетание на киселец с други билки

    В кулинарията най-често се съчетава с босилек.