Иглика билка, лечебна иглика, горска иглика, дива иглика, игличина - действие и приложение
Иглика (жълта иглика)
Primula officinalis ( L.) Hill. Primula veris L.
Aнглийски — Cowslip, paigle, primrose, Pуски — Первоцвет весенний, Френски. — Primevere, concu, Немски — Echter Schliisselblume, Primel
Сем. Primulaceae — Игликови
Описание на иглика
Многогодишно тревисто растение с късо хоризонтално коренище с многобройни тънки дълги корени. Листата грапави, в приосновна розетка, яйцевидно лопатовидни, едро тъпо назъбени, изведнъж стеснени в широка крилата дръжка. Цветоносното стъбло безлистно. Цветовете по няколко на дръжки на върха на стеблото. Венчелистчетата 5, яркожълти, срастнали в дълга тръбица на върха с 5-делна коронка. Плодът яйцевидна кафява кутийка. Цъфти март — май.
В много култури се приема като предвестник на пролетта, тъй като има сравнително ранен цъфтеж, в сравнение с другите пролетни цветя. Този смисъл носи и латинското наименование на растението – Primula означава „първа“. Често се среща и под наименованието „игличина“.
Разпространение на иглика
Горската иглика расте из храсталаци, гори, горски поляни и из ливадите. Разпространено из цялата страна до към 2000 (2600) м надморска височина. Среща се в цяла Европа (без крайния север и юг). В България са известни 8 вида иглика, като 4 от тях за под защитата на Закона за биологичното разнообразие. Поради красивия си външен вид игликата е сред най-предпочитаните градински и домашни цветя у нас.
Употребяема част и дрога на иглика
Събраните през есента, промити с вода и изсушени при температура 45—50°С корени и коренища (Radix et Rhizoma Primulae) на аптечната и балканската иглика — Primula officinalis' и Primula elatior. От дългото до 10 см коренище излизат многобройни белезникави или светлокафяви коренчета, които в дрогата са начупени. При накисване с вода се отделя характерна, подобна на анасон миризма.
Съдържание на иглика
Игликата е билка, която съдържа от 5 до 10 % сапонини, главният от които е примулова киселина А. При хидролиза той се разцада на примулагенин А и захари. Съдържа и други сапонини и сапогенини (също производни на (бета-амирин), танини, захарния алкохол волемит, фенолните глюкозиди примверин и прамуловерин, ензими, флавоноиди, нишесте и др.
Приложение в практиката намират и цветовете на игликата (Flores Primulae), които имат подобен състав.
Видове иглика
Игликата е род, който обхваща около 400-500 вида многогодишни, тревисти растения от семейство Primulaceae, като голяма част от тях са хибриди.
Основно действие на иглика
Отхрачващо.
Експериментални и клинични данни на горската иглика
Отхрачващото действие се дължи преди всичко на съдържащите се в корена петпръстенни тритерпенови сапонини, чието съдържание при неправилно сушене на дрогата значително намалява. Сапонините възбуждат окончанията на сетивните нерви в стомашната лигавица.
Възбуждането достига до ядрата на блуждаещите нерви и рефлекторно чрез същите нерви се получава засилване на бронхиалната секреция и секретогенно действие. В по-високи дози сапонините могат да предизвикат повръщане и диария. Има данни за диуретично и потогонно действие,
Наличието на 5,9% аскорбинова киселина в сухите листа прави дрогата една от най-богатите на витамин C- у нас. Според Николов за лечебното действие на дрогата има значение съдържанието на естери на салициловата киселина (Йорданов, Д., П. Николов, А. Бойчинов. Фитотерапия. С., Мед. и физк., 1963).
Наличието на етерично масло, на флавонови и други глюкозиди обяснява лечебното действие на игличината при възпалителни процеси на дихателните пътища.
Игликата като билка има лечебен ефект при неврози и безсъние; при подагра и мигрена; диуретичен и антиревматичен ефект (Hoppe, H. A. Drogenkunde, Bd. 1, 8 Aufl. Berlin, New York, Walter de Gruyter, 1975).
Начин на приложение на лечебна иглика
Още древните гърци са прилагали коренищата с корените на дивата иглика като отхрачващо средство. Една супена лъжица ситно нарязани корени и коренища се запарва в една чаша вряща вода 10 мин, прецежда се и се подслажда, след което се приема по 1 супена лъжица 4—5 пъти дневно преди хранене. От цветовете се приготвя витаминозна салата. Влиза в състава на комбинирани препарати (Pulvis Primulae opiatus, примотусин, експектизат, мелрозум и др.).
Бране на иглика
В началото на пролетта, преди началото на вегетационния сезон, се изкопават корените на растението. Обелените и измити корени се поставят на чист въздух. Когато корените се подвият трябва да се доизсушат във фурната при температура от 60 градуса. При благоприятно време корените могат да се изсушават на чист въздух без достъп на слънчева светлина. Сушените корени имат приятна миризма, но горчив вкус.
През април-май трябва да започнете да берете цветовете от пролетни иглики. Събират се без чаши. Трябва да изсушите на открито в частична сянка. Сухите цветя имат сладък вкус и имат лек мирис.
Нежелани реакции на иглика
Лекарство, направено от иглика е напълно нетоксично, но все пак има няколко противопоказания. Противопоказана е за хора с пептични язви. Отвари, инфузии и чай от иглика са противопоказани в случай на индивидуална непоносимост. Употребата на иглика лекарствена под каквато и да е форма стимулира свиването на матката. Макар и рядко, може да се наблюдават алергични реакции както към отварата от иглика, така и от самото растение.
Съчетание на лечебната иглика с други билки
Като отхрачващо средство, чай от иглика може да се съчетава със стръкове от звъника, цветове от иглика, листа от подбел, листа от мента, стръкове от мащерка, стръкове от риган, корени от бял оман.