Добре дошли в bilki.bg - Раят на билките!

Количка 0 бр. 0,00 лв.

Горска теменуга, действие и приложение на билката

VIOLA ODORATA L.

(сем. Violaceae—Теменугови)

temenujka-gorska.jpg
Български народни наименования на горска теменуга

кокорче, миризлива теменуга, оче, първениче, теменужка.

Народни наименования в други страни на горска теменуга

Aнглийски - violet, Руски - фиалка душистая (пахучая), Немски - Wohlriechendes Veilchen, Френски - violette odor ante.

Употреба на горската теменуга като лековита билка

Горската теменуга е била позната на човека още от древността, преди и в началото на нашата ера. Нашироко са прилагали билката като лекарствено средство Хипократ, Диоскорид и др. Нашата народна медицина употребява коренищата с корените или цялата изсушена билка като пикочогонно, потогонно и нервоуспокояващо средство, при обриви, хронични екземи, като противокашлечно средства и улесняващо отделянето на храчките и др.: по 2 чаени лъжички на ситно нарязана билка се залива с 1 чаена чаша вряща вода и след изстиване запарката се прецежда (доза за 1 ден).

Външно — коренищата с корените се прилагат за правене на компреси при кожни обриви, краста и други кожни заболявания.

Цветовете и листата се използват в парфюмерията за производство на конкрети и др.

Декоративна и медоносна билка.

На базата на билката се приготвят тинктури, отвари, запарки и есенции. Корените, накиснати в оцет, се използват като лосиони за лечение на подагра. Отвари, инфузии, чайове за настинки. Използва се за лечение на сърбеж на кожата, артрит или артроза, подагра. Лекарствено растение нормализира метаболизма, изгаря мазнините, често се въвежда в състава на смеси от билки за отслабване. За използване в козметични цели е достатъчно просто да добавите същността на цветето към ежедневните кремове, лосиони, тоници и шампоани.

Лечебни свойства на горска теменуга

Терапевтични (фармакологични) свойства: има успокояващи, бактерицидни, жлъчни и хипотензивни свойства. Лекува белодробни заболявания, магарешка кашлица, подагра. Отвари или тинктура се използват за лечение на емфизем на белите дробове, ревматизъм, инконтиненция на урина. Използва се и за лечение на болестта на камъни в уринарния тракт, но резултатът от лечението ще бъде по-добре, ако приложите колекцията: горска теменуга, бобови шушулки, царевична коса, пъпки от бреза (само еднакво). 2 с. л от колекцията се изсипва в 500 мл вряща вода и се вари в продължение на 20 минути; Пийте за лечение  по 3 супени лъжици. 3 пъти на ден. Горската теменужка под формата на отвара се използва за изплакване на гърлото при пресипване, грип, ангина и други възпаления на лигавицата на дихателните пътища.

Характерни особености на горска теменуга

Горската теменуга е безстъблена многогодишна тревиста билка , високо до 15 см. Листата са приосновни, с дълги дръжки, с почти закръгленояйцевидни до широкояйцевидни петури, с тъп връх и сърцевидна осно за, лъскави. При основата на листните дръжки се намират широкояйцевидни, заострени, целокрайни или с жлезисто-ресничести ръбове при листници. Цветовете са едри (до 2 см), единични, излизащи от коренището. Те са тъмновиолетови, по-рядко бели или розови, ароматични, прикрепени на дълги дръжки. По средата на цветната дръжка се намират по 2 малки прицветни листчета. Околоцветникът е двоен, състоящ се от 5 зелени, тъпи чашелистчета и неправилно венче, образувано от две горни, изправени венчелистчета и 2 странични, насочени косо надолу, а между тях едно по-голямо, с шпора, в основата си също насочено надолу. Тичинките са 5. Плодникът е един, с горен едногнезден завръз, дълго стълбче и кълбесто, кухо близалце. Плодът е влакнеста, продълговатояйцевидна многосеменна кутийка, разпукваща се при узряване на три ладиевидни, на тръбната си линия задебелени капачета. Цъфти в ранна пролет, от което произлиза едно от народните наименования на билката. Плодовете узряват за втори път.

Разпространение на горска теменуга

Предполага се, че билката произхожда от Средиземноморието. Разпространено е в по-голямата част на Европа, Русия (европейската част Кавказ), Мала Азия, Ливан, Ирак, Северна Африка (Атласките планини), Северна Америка (пренесено). В нашата страна се среща из храсталаците и сенчестите места почти в цялата страна. В градините засаждат билката като декоративна. Създадени са у нас от него и редица градински форми. Особено много се култивира в Южна Франция, Русия и Италия за получаване на ценното теменугово етерично масло.

temenujka-gorska_.jpgУпотребяема част на горска теменуга

Коренищата с корените (Rhizoma et radix Vio- lae, Rhizoma Violae cum radicibus) и цветовете (Flores Violarum).

Време за бране на коренищата на горска теменуга

Септември — октомври.

Време за бране на цветовете на горска теменуга

В ранна пролет по време на цъфтенето им.

Начин на бране на горска теменуга

Коренищата с корените се изкопават през есента след узряването на семената, когато надземните части на билката започват да завяхват. Изкопаните коренища с корени се очистват от от- миращата част на билка то, пръстта и др., изплакват се със студена вода и се оставят да се отцедят.

Цветовете се берат в началото и по време на цъфтенето. Събраният материал се поставя в кутии или щайги и др.

Недопустими подмеси на горска теменуга

При брането да не се смесва с други видове от същия род (у нас са разпространени още към 25 вида), с множество подвидове, хибриди и форми. Берачът трябва следователно да се съобразява с това и да се придържа точно към описанието, дадено в Характерни особености.

Начин на сушене на горска теменуга

Така събраните и прочистени коренища с коренв се сушат без забавяне на открито или в проветриви помещения или в сушилня при температура, не по-висока от 45°.

Рандеман на горска теменуга

От 6 кг свежи коренища с корени се получава 1 кг сухи.

Съхранение на горска теменуга

В сухи и проветриви помещения с добра опаковка.

Съдържание на горска теменуга

Коренищата с корените съдържат сапонини, флавоновия глюкозид виолакверцитрин, аглюкона кверцетин, горчиви вещества,, етерично масло (0,04%), метиловия естер на салициловата киселина и до 8% минерални вещества.

Свежите цветове съдържат около 0,003% етерично масло, в състава на което влизат един неуточнен глюкозид, алкохолът виолин, миризливият йонон, едно синьо антоцианово багрилно вещество (глюкозид на делфинина), гуми, захари, органични киселини, слузни вещества, следи от горчивия алкалоид виолин, виоларутин (идентичен на рутина), както и одоратинтриацетонамид.

При изследване химичния състав на нашата билка е установено, че листата съдържат също етерично масло (до 0,04%), значително количество сапонини, горчиви вещества, значително количество витамин С (до 396 мг%), както и към 120 гами каротин (провитамин А).

 

 

 

Продукти свързани със статията

  1. Капки на Бах, Bach flower, Water Violet / Хотония / , 20 мл.
  2. ТРИЦВЕТНА ТЕМЕНУГА , СТРЪК , Viola tricolor L.
  3. ЧАЙ при ПОДАГРА - БИЛКОВА СМЕС
  4. ПОДАГРА, ТИНКТУРА, 50мл , Биохерба