Ферулов прангос, действие и приложение на билката

Прангoс

PRANGOS FERULACEA (L.) LINDL. (LASERPITIUM FERULACEA L.)

(сем. Umbel 1 iferae — Сенникоцветни

Български народни наименования на ферулов прангос

тимянков прангос (прев.).

Народни наименования в други страни на ферулов прангос

Руски - прангос феруловидннй.

Употреба на прангоса, като лековита билка: Като суровинен източник за получаването на кумарини и фурокумарини.

Характерни особености на ферулов прангос

Тимянковият прангос е многогодишно тревисто растение. Стъблото е до 1,5 м високо. Листата са пересто разсечени. Сенниците са съставени от 6 до 12 лъча. Обвивките при основата на главните лъчи са теснолинейни, заострени, както и в основата на цветните дръжки. Цветовете са жълти. Чашката е почти целокрайна на върха, без зъбци. Плодът е едър, снабден по перваза и върху гърба с добре развити ципести крилца. Цъфти през май — юли. Отровна рабилка.

Разпространение, местообитание и популации на ферулов прангос

В Балканския полуостров, Русия (Кавказ, Армения), Иран. У нас се среща по каменливите и тревисти места в югоизточната част на страната (Бакърлъка, Маслен нос, край Созопол, Ямболския Бакаджик и др.)

Употребяема част на ферулов прангос

Плодчетата (Fructus Ferulaceae) и корените (Radix Ferulaceae).

Време за бране на ферулов прангос

Плодчетата — през август — октомври, корените — в късна есен (след узряването на плодчетата) или през пролетта в началото на вегетацията на билката.

Начин на бране на ферулов прангос

Отрязват се сенниците или връхните части на стъблата на билката по време на восъчната зрелост на плодчетата. Така отрязаният материал се навързва на малки снопчета, които се оставят в проветриви помещения да доузреят. След това се изчукват, а изпадналите плодчета се прочистват чрез превяване и пресяване. Така прочистените плодчета се разпростират върху постелки на тънък пласт за доизсушаване в проветриви помещения, като от време на време се разбъркват с лопата.

Корените се изкопават през късна есен или ранна пролет, изчиства се от надземните части, измиват се и се оставят да се отцедят.

Недопустими подмеси на ферулов прангос

Да не се смесва с другите видове от същото семейство, като берачът се придържа точно към описанието, дадено в Характерни особености.

Начин на сушене на ферулов прангос

Отцедените корени се разпростират на тънък пласт в проветриви помещения или в сушилня, но при температура, не по-висока от 35°.

Рандеман на ферулов прангос

От 4—5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.

Съхранение на ферулов прангос

В сухи и проветриви помещения настрана от другите билки, за да не поемат миризмата му, а също настрана от неотровните билки.

Съдържание на ферулов прангос

В плодчетата е установено значително количество (до 13%) етерично масло. Корените съдържат над 10 вещества с кумаринов характер. От тях е идентифициран дихидрокумаринът транчимгин. Освен това чрез тънкослойна хроматография и чрез сравняване със свидетели е установено наличието и на изоимператорин, оксипеуцеданин, ангелицинин и умбелиферон, а също до 20% тлъсто масло. Напоследък.от корените на билката са изолирани следните кумарини и оксипеуцеданин, остхол, изоимператорин, хидратът на оксипеуцеданина и на меранцина, новият кумарин пранферол, както и мерацинхидрат. Според Абишев корените на билката Съдържат следните кумаринови съединения: остхол, изоимператорин, оксипеуцеданин, оксипеуцеданин хидрат, прангерол, прангеферол, кйантотоксин, оптически неактивния меранцин, а стъблата съдържат остхол, изоимператорин и оксипеуцеданин.

В периода на цъфтене в билката са намерени към 22 мг% витамин Е и 0,257 мг% суров каротин.

Природозащитен статут на ферулов прангос

Застрашен [EN B1аb(i,ii,iii)+2ab(i,ii,iv)].

Предприети мерки и необходими мерки за защита

Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Едно от находищата (Маслен нос) се намира в границита на резерват „Ропотамо“. Находища на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.