Бяла елша, космата елша, сива елша, действие и приложение на билката
Alnus Incana (L.) Moench.
Български народни наименования на бяла елша
космата елша, сива елша.
Народни наименования в други страни на бяла елша
Руски - ольха серая; Немски - Grauerle (Weis-serle).
Лечебни свойства на бялата елша
Елшите са стари народни лековити билки. Съплодията и кората се употребяват и в научната медицина (в Русия и други страни като затягащи средства при остри и хронични ентерити, колити и др.).
В нашата народна медицина се употребяват главно вдървесините шишарковидни реси и корите и по-малко листата. Например при стомашни и чревни разстройства и при хемороиди се взимат 20 — 30 г ситно счукани съплодия, варят се около 20 минути с 500 г вода; отварата се оставя да изстине, прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 4 — 5 пъти на ден преди ядене. Корите и листата във вид на отвара се дават на кърмачките за намаляване на млякото им при отбиване.
Външно вдървесните шишарковидни реси и кората се употребяват в народната медицина при ангина за гаргара, за промивка на рани, за компреси или лапи, при подуване и образуване на ядки в гърдите на кърмачките (сварените или прясно счуканите листа), за плакнене на устата при лош дъх, против лишеи, при маясъл и др.
Главно кората и листата се употребяват и като народни дезинфекционни средства за окадяване на стаи, в които са лежали тежко болни.
В народната ветеринарна медицина от счуканите във вид на прах съплодия се прави мехлем (със свинска мас 1:10) за лекуване на гнойни рани по добитъка.
Съплодията и корите от билката намират широко приложение в бояджийската промишленост (за боядисване на кожи и вълна) и за щавене на кожи.
Билката се използва за укрепване бреговете на реките поради силно развитата й коренова система (особено на бялата елша).
Дървесината е много трайна за подводни строежи.
Характерни особености на бяла елша
Бялата елша е ниско дърво или висок храст. Кореновата система е добре развита. Кората е гладка, светлосива, лъскава. Младите клонки са пухесто-влакнести. Листата са нелепкави, яйцевидни или яйцевидно-елипсовидни, с дръжки, остро двойно напилени, на върха заострени. Младите листа са гъсто окосмени, старите са отгоре голи, а отдолу сиво окосмени. Мъжките цветове са събрани в увиснали реси, по 3 — 5 в група. Женските цветове са топчести, събрани по 3 — 10, приседнали или разположени на къси дръжки. Впоследствие те се втвърдяват и образуват вдървесинели шишарковидни реси. Цъфти през март — април.
Разпространение на бяла елша
В Северна Италия, Югославия, Албания, Русия (Кавказ), Югозападна Азия, Сев. Америка. У нас се среща в планинските места покрай реките в Стара планина, Рила, Родопите, Осогово и др. докъм 1700 м надморска височина.
Запасите от билката са ограничени.
Употребяема част на бяла елша
Вдървесинелите шишарковидни реси (Fructus Alni), кората (Cortex Alni) и листата (Folia Alni).
Време за бране на бяла елша
Вдървесинелите шишарковидни реси — от октомври до април на следната година, кората — през ранна пролет, а листата — през лятото.
Начин на бране на бяла елша
Вдървесинелите шишарковидни реси постепенно потъмняват и остават на дървото през цялата зима. Брането им започва още от есента и продължава и през зимата по два начина: или се откъсват направо от дървото, или се отрязват с ножица за кастрене на дървета заедно с връхните тънки клонки и след това се окъсват. Кората се обелва през пролетта, по време на сокодвижението в билката. След уточняване с горските власти от кои насаждения да се бели кората, избират се стъбла и клонки с ненапукана кора. За целта на разстояние 10 — 12 см се правят с остър нож върху кората няколко пръстеновидни напречни разреза, същите се съединяват с по няколко надлъжни разреза, с което се дава възможност за лесното й обелване. Листата се берат по време на пълното им развитие — почти през цялото лято.
Когато се налага да се берат съплодията, кората и листата и от двата вида елша, брането, сушенето и опаковането се извършват за всеки вид поотделно.
Начин на сушене на бяла елша
Събраният материал се пречиства от случайно попаднали при брането примеси и се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура до 50°.
Да се има пред вид, че листата се сушат трудно. Поради това трябва да се сушат внимателно, разстлани на тънък пласт върху рамки. Те често се разбъркват, като същевременно се внимава да не са слепени.
Рандеман на бяла елша
От 4 кг свежи съплодия се получава 1 кг сухи; от 4 — 4,5 кг свежи кори се получава 1 кг сухи; от 5 — 6 кг свежи листа се получава 1 кг сухи. Изсушените дроги от двете елши (съплодия, кори и листа) трябва да са запазили естествения си вид. Миризмата им е нехарактерна, а вкусът тръпчив.
Опаковка на бяла елша
В бали или торби със стандартно тегло.
Съхранение на бяла елша
В сухи и проветриви помещения.
Химични свойства на бяла елша
Съплодията (шишарките) съдържат значително количество дъбилни вещества, от които към 2,5% са танини и към 3,7% галова киселина. Кората съдържа до 3% дъбилни вещества, тритерпеноидите, тараксерол, тараксерон, глутанон (кетон), лувеол, червено багрилно вещество, смоли, флобафени и др., а листата — флавоноловите глюкозиди хиперозид и кверцитрин, кафена, хлорогенова и протокатехинова киселина, витамин С, салицин и др.
Медоносни растения (в ранна пролет). Използват се и в зеленото строителство.
Нежелани реакции на бяла елша
Противопоказания и странични ефекти при елшата не са открити.
Съчетание с други билки на бяла елша
морски зърнастец, овес, пореч, елша, трепетлика
Loading...