Aнглийски - pine, Руски - сосна лесная, Немски - Weiss Kiefer, Френски - pin sylvestre.
Лечебни свойства и употреба на белият бор като
Почти всички органи и продукти от билката бял бор (а и от другите видове от рода Pitius) се използват за приготвяне на лекарства, но най-много пролетните пъпки, листата, етеричното масло, смолата, катранът и въгленът.
Пролетните пъпки са много популярни в нашата народна медицина и се прилагат като омекчително средство при възпаление на лигавицата на дихателните пътища, за улесняване отделянето на храчките, като загряващо средство при простуда, ангина, кашлица и др. Приготовлява се при домашна обстановка сироп по следния начин: 50 г пролетни пъпки се нарязват на ситно и се заливат с 500 г вряща вода, запарката се разбърква и се оставя да изстине, след което се прецежда и получената течност (колатура) се смесва с 500 г небет шекер или с обикновена захар, след което на слаб огън при често разбъркване се сварява сироп. След като изстине, към сиропа се прибавя още 500 г пчелен мед и се бърка старателно до получаването на еднообразна смес. Взема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно, преди ядене. Такава доза може да се дава както на възрастни, така и на деца.
Листата (иглите) се прилагат като противоскорбутно средство във на маджун или сироп, а също и за получаването на етеричното масло, което се прилага като антисептично средство в емулгирано състояние за пулверизиране в стаи, където са лежали тежко болни, за освежаване на въздуха в театрални и киносалони и др.
Боровият балсам, който изтича от специално направените отвори върху стъблата на билката бял бор (както и на други иглолистни растения от рода Pinus), се състои от около 60 — 80% смолисти вещества, 15 — 20% етерично терпентиново масло, до 10% влага и др.и се използва за получаване на терпентин (терпентиново масло).
Терпентиновото масло (Oleum Terebinthinae), което се получава чрез суха дестилация от балсама на билката бял бор(а също и на други видове от рода Pinus), съдържа към 35% етерично масло, в състава на което влизат около 40% а-пинен, около 20% р-пинен, карен, дипентен, терпинеол, р-феландрен — само в нашето масло, смолисти киселини, като декстропимарова, левопимарова, абиетинова, неоабиетинова идр.
За медицински цели се употребява обработено с варно мляко терпентиново масло и повторно дестилирано (Oleum Terebinthinae rectificatum). Употребява се главно външно в мази и линиментц като раздразващо средство за разтривка при ревматизъм, невралгии и др., като антисептично средство външно за инхалации при бронхит и др. Най- добре се ценят тези масла, които съдържат по-голямо количество оспинен. Етеричното терпентиново масло, което се получава от боровия балсам, респ. а-пиненът, който се съдържа в маслото, е изходна суровина за получаване на синтетичен камфор и на терпинхидрат — важни лекарствени средства. Терпентиновото масло се прилага извънредно много в други наши промишлености, като лаковата, безирената, бояджийската, за направа на разни смазки (паркетна, за импрегниране на обувки и др.).
Катранът (Pix liquida Pini), получаван чрез сухата дестилация от дървесинната част, се употребява в медицината външно като антисептично средство, особено в мази против краста във ветеринарната практика, рани и др., а в много големи количества — в техниката.
Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация, се използва като суровина за получаване на медицински активни въглища (Carbo activatus), които намират широко приложение във фармацията и медицината като абсорбентно средство при отравяния, хранителни инфекции, интоксикации и др.
Етеричното масло, получавано от листата и клонките на белия бор, се прилага нашироко и в парфюмерийната и козметичната промишленост.
При преработването на дървесината на билката бял бор целулозните заводи се получава препаратът p-ситостерин, който се използва като суровина за синтезирането на стериоидни полови хормони.
Експериментално е установено, че всички етерични масла понижават артериалното налягане. Едно от тях обаче, което дава най-силен и продължителен ефект, е етеричното масло от белия бор.
Етеричното масло от билката бял борвлиза в състава на нашия препарат ПИТ, който е ефикасно средство против ранно окапване на косата и против пърхот.
От белия бор, както и от другите видове от рода Pinus се добива още корабна смола, борова вата, хартия, а от иглите — текстилни влакна.
Тлъстото масло, получавано от семената, се използува в лаковата промишленост за получаването на безир и др.
Дървесината на билката бял бор е особено ценна. Тя дава доброкачествен строителен материал и служи за най-разнообразни разработки, както и за гориво.
От дървесината й от иглите се получава дървесинна вълна, която се използува в текстилната промишленост.
Съдържащите се в кората на билката дъбилни вещества се използват в кожарството.
Второстепенна медоносна билка.
Декоративно дърво за градини и паркове.
Характерни особености на бял бор
Белият бор е вечнозелена смолеста билка. Стъблото е право, достигащо до 40 и повече метри височина. Кореновата система се състои от главен корен, който е сравнително къс, и от второстепенни, хоризонтално разположени корени. Горната част на кората при възрастните дървета е червенокафява, а долната — тъмносива, дълбоко напукана. Кората по клоните е жълтокафява. Клоните са прешленовидно разположени. Най-младите клойчета са голи, зеленикави, а по-късно постепенно стават сивокафяви. Долните клони на гъсторастящите дървета бързо отмират и стволът постепенно се освобождава отдолу нагоре от тях. Листата (иглите) са с назъбени ръбове, с белезникави устични линии по плоската етряна. Запазват се в продължение на 2—3 години. Шишарките са по 1 — 3, със завити надолу дръжки, сиди, матови, длъгнесто-яйцевидни. Щитчетата им са почти ромбични с напречен ръб. Пъпчето им е повече или по-малко изпъкнало, лъскаво, светлокафяво. Семето е длъгнесто-яйцевидно, сиво или възчер но, с 3 пъти по-дълго от него крило. Билката цъфти през пролетта. Семената узряват в края на следващата година, като през това време шишарките вдървеняват.
Разпространение на бял бор
В Европа — от планините на трите южни полуострова — Балкански, Апенински и Пиренейски, до около 70° северна ширина, Русия (почти навсякъде с изключение на Средна Азия), Китай, Япония, Северна Индия. У нас се среща обилно почти във всички планини, обикновено между 1000 и 2000 м надморска височина, като образува гори в Рила, Родопите, Пирин, Стара планина, Осогово, Славянка, Плана и др. По-често заема склоновете със слънчево изложение — южни, югозападни и западни.
В планинските райони на нашата страна ежегодно се провежда изкуствено залесяване на билката в голям мащаб.
Употребяема част на бял бор
Пролетните пъпки (Turiones Pini), листата (Folia Pini), кората (Cortex Pini) и други, почти цялата билка.
Време за бране на бял бор
За пролетните пъпки — февруари — април, за листата — през цялата година, за кората — по време на сокодвижението в билката, а и по друго време.
Начин на бране на бял бор
Пролетните пъпки се отрязват с много малка част от стъблото (не повече от 3 мм), но без иглите. Събирането се организира през ранна пролет, когато пъпките вече са започнали развитието си, но преди още да са се разпукали. Брането се съгласува с горските власти, за да бъде насочено към подлежащите за отсичане участъци.
Да не се берат разпукнали се вече пъпки, тъй като те са малоценни и могат да намалят качеството на цялата партида.
Другите растителни части се берат съобразно с отсичането на дърветата в определените за това участъци.
Недопустими подмеси на бял бор
При брането да не се смесва с другите иглолистни растения, растящи у нас (лиственица, хвойна, ела, смърч, черен бор, хималайски бор, бяла мура, клек и др.), като берачът се придържа точно към описанието, дадено в Характерни особености.
Начин на сушене на бял бор
След щателното прочистване на събраните пролетни пъпки материалът се суши на закрито в добре проветриви помещения. Сушенето продължава 3 — 4 седмици. Да не се суши на слънце, защото етеричното масло на смолата, за което най-много се цени билката, ще се намали или съвсем ще се изгуби и билката ще бъде обезценена напълно. Билката се приема за изсушена, когато при разрязване на пъпката вътрешното й съдържание е станало вече трошливо.
Рандеман на бял бор
От 4 кг свежи пролетни пъпки се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата билката на бял бор
Изсушените пролетни пъпки се състоят от няколко продълговати пъпки, свързани с тънък остатък от стъблото. Отвън те са червеникавокафяви, покрити със сухи люспи, с борова смола между тях. Миризмата е приятна, балсамична, а вкусът — балсамичен, горчив.
Съхранение на бял бор
В сухи и проветриви помещения, без какъвто и да е достъп на слънчева светлина. Да се съхранява по възможност за кратко време.
Химически състав на бял бор
Пролетните пъпки съдържат към 0,4% етерично масло, витамин В, витамин С, витамин К, каротин (провитамин А), дъбилни вещества, минерални соли, смолисти вещества, пиницикрин и др.
Листата (иглите) съдържат до 1 % етерично масло, в състава на което влизат до 46% а-пинен, до 3% камфен, до 28% З-пинен и мирцен, до 8% лимонен, до 3% оцимен, а също и борнеол и борнилацетат. От листата е изолиран и p-D-глюкозид, а също от иглиците и носещите ги клонки е получено у нас ароматизатор с характерния и освежаващ аромат на горски боров въздух.В дървесината е установено съдържанието на протеини. Кората съдържа значително количество дъбилни вещества, 3-хидрокси- 1-(4-хидрокси-3-метоксифенил)-1-пропанол.
Семената съдържат до 26% тлъсто масло. Колофонът (остатъкът след дестилирането на етеричното масло) представлява смес от смолисти киселини, главно абиетинова киселина.
Етеричното масло, получено от белборовите листа (игли), има приятната миризма на съдържащия се в него борнилацетат (до 11%), пинен (до 40%), лимонен (до 40%) и други терпени.
Нежелани реакции на бял бор
Свръхчувствителност към растението, при тежки бъбречни заболявания. Терпентинът в терапевтични дози причинява зачервяване на кожата. При многократна употреба на терпентин върху кожата често се образуват мехури и се развива тъканна некроза. Дори и при леко триене, той може да се абсорбира в кръвния поток, предизвиквайки възбуждане на централната нервна система (безпокойство, задух, високо кръвно налягане, безсъние). При тежко отравяне се развиват гърчове, а след това депресия на централната нервна система, дихателна недостатъчност.
Съчетание на бял бор с други билки
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт
