Боянка, действие и приложение на билката
Erysimum Canescens Roth (Erysimum Diffusumehrh.)
(сем. Cruciferae — Кръстоцветни)
Български народни наименования на боянка
сиво - бяла боянка.
Народни наименования в други страни на боянка
Aнглийски - treacle mustard, Руски - Желтушник серый, Немски - Schotendotter, Schoterich, Френски - erysimon.
Употреба на боянката като лековита билка: Като суровина на химико-фармацевтичната промишленост за производство на сърдечно действащи лекарствени средства. Отровна билка.
От стъблата на по-едрите билки се приготвят хармански метли.
Характерни особености на боянка
Боянката е двугодишно или многогодишно тревисто растение. Коренът на развитата билка е вдървесинен, разклонен. Стъблото е високо до 70 см, обикновено разклонено, особено в цветоносната част, развиващо се през втората година. Листата при основата на стъблото са събрани в розетка. Те са продълговати, стеснени в дръжки, назъбени, понякога почти целокрайни. Стъблените листа са линейни, назъбени или целокрайни, покрити само с прави, двуразделни власинки. Цветовете са дребни, жълтеникави, събрани в метловидно съцветие. Те се развиват последователно, един след друг, поради което на долната стъблена част вече зреят плодчета, а на върха растението още цъфти. Чашелистчетата са без или със слаба, подутина в основата си. Плодът е шушулка, наклонена под ъгъл от стъблото, дълга, тънка, четириръбеста, влакнеста, но на ръбовете гола, зелена (важно отличие от шушулките на близките видове). Семената в плодното гнездо са разположени само в една редица. Цъфти през април — юни. Цялата билка е покрита с власинки, (лупа), от които има сивобелезникав изглед.
Лечебни свойства на боянка
Има жлъчегонно, слаби хипотензивни, диуретични, кардиотонични, спазмолитични свойства.
|
|
Разпространение на боянка
Средна Европа, Балканския полуостров, европейската част наРусия, Сибир, Средна Азия, Монголия. У нас се среща из сухите каменливи и тревисти места, до 1000 м надморска височина — доста често. В някои страни билката се култивира.
Отглеждане на боянка
Билката се размножава чрез семена, които се засяват през пролетта, есента или подзимно. При нашите условия билката може да се отглежда като двугодишна култура. През първата година то образува розетка, а през втората цъфти и дава семена. Билката е сухоустойчива, светлолюбива. При добро торене добивът, както и качественият състав на суровината се увеличават значително.
Употребяема част на боянка
Стръковете (Herba Erysimi).
Начин на бране на боянка
Отрязва се цялата надземна част на билката на разстояние около 30 см от върха във време на цъфтене или в началото на плодообразуването. За бране да се избира сухо, по възможност слънчево време.
Недопустими подмеси на боянка
В нашата страна виреят още 9 вида от същия род, подобни на медицинската боянка, която берачът може лесно да смеси с тях. За да не се допусне това, той трябва да се придържа точно към описанието, дадено в „Характерни особеностии“.
Начин на сушене на боянка
Събраният материал се прочиства от повредени листа, дебели стъбла и др. и се суши без бавене на сянка в закрити помещения или в сушилня при температура до 40°. Не се допуска сушенето на слънце.
Рандеман на боянка
От 4 — 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата билка на боянка
Изсушените стръкове от боянка представляват до 30 см дълги облистени стъбла с цветове, пъпки и зелени шушулки. Тя трябва да е запазила естествения си вид. Миризмата е характерна, а вкусът — силно горчив.
Съхранение на боянка
С предпазливост, в сухи и проветриви помещения, в. добри опаковки. Да не се съхранява дълго време, защото бързо губи своята активност.
Химически състав на боянка
Всички части на билката съдържат сърдечно- действащи глюкозиди: цветовете и семената — до 6%, листата — до 1,5%, стъблата — до 0,7%, а корените — до 0,2%. От стръковете и семената е изолиран глюкозидът еризимин (хелветикозид, дезглюко- еризимозид). Освен еризимин от стръковете и семената са изолирани и други сърдечно действуващи глюкозиди, от които е изучен еризимозидът (глюкоеризимин, глюкохелветикозид). Семената съдържат до 40% тлъсто масло, в състава на което влизат киселините олеинова (до 49%), ерукова (до 33%), палмитинова (до 12%), алфа-линолева (до 4%) и алфа-линоленова (до 3%).
Глюкозидът еризимин по структура е близък до строфантина. Той е основният действащ глюкозид в билката.
Боянка нежелани реакции
Бременност, тежка некомпенсирана патология на сърцето. Само след назначаването на лекар. В случай на предозиране се появява диспепсия, може да се появи аритмия, да се понижи налягането; трябва да се обадите на лекар.
Съчетание на боянка с други билки
Аритмия - земноглав, мента билки, диви ягоди, шипка, копър.
Ревматизъм - жълтеница, жълт кантарион, овчарска торбичка, коприва, розови листа, корени от репей, пъпки от тополи, цветя от лайка, коренище, плодове от шипка.
Хронична сърдечна недостатъчност - маточина, боровинки, тополови пъпки, корени от репей, магданоз, цветя от невен, листа за топене, див розмарин.
Хипертиреоидизъм - маточина, обикновен пелин, сладка детелина, бял равнец, коренища от валериана, плодове от обикновена офика, листа от дива ягода, листа от живовляк, градински чай.
Loading...