Блатия, действие и приложение на билката
Блатия, Lythrum Salicaria L.
(сем. Lythraceae — Блатиеви)
Български народни наименования на блатия
Върбица, върболист, лисича опашка, маясъличе, обикновена блатия, обикновена върбица.
Народни наименования в други страни на блатия
Aнглийски – lythrum, Руски - Дербенник иволистный, плакун трава, Немски – Blutweiderich, Френски - lythraire
Лечебни свойства на блатията
Като адстрингентно и противовъзпалително средство при диария, дизентерия, хроничен стомашен и чревен катар, при стомашни и чревни колики и хемороиди: 2 — 3 супени лъжици ситно счукана или смляна дрога се залива с 0,5 л вряща вода, като след изстиване запарката се прецежда и се изпива за 2 дни. В руската народна медицина се използва при стомашни болки, маточни кръвотечения, за къпане на изтощени депа.
Сокът от билката се използва за импрегниране на рибарските мрежи — те не гният и стават трайни и здрави. Отлична медоносна билка. Красива декоративна билка.
Характерни особености на блатия
Блатията е многогодишно тревисто космато растение. Коренището е късо, вдървеняло. Стъблото е до 1 м високо, 4 — 6-ръбесто, покрито, както листата, с трихоми. Листата са със сърцевидна основа, ланцетни, приседнали, долните срещуположни, обикновено по 2, но понякога и по 3 в прешлен, а горните са последователни, продълговати или продълговлто-ланцетни, също сърцевидни при основата си. Приличат по форма на листата на върбак. Цветовете са събрани по много в прешлени в пазвите на горните прицветни листа. Чашката е 6-листна, сраснала в тръбица. Венчето е съставено от 6 червени, червенолилави или розови листчета, прикрепени към ръба на чашечната тръбица. Тичинките са 12, с тъмночервени дръжки и със сиви прашници. Плодникът е съставен от 2 плодолиста. Плодът е разпукваща се надлъжно на две кутийка. Цъфти от юни до есента. Полиморфен вид.
Разпространение на блатия
Из умерените области на северното полукълбо, в Европа — на север до Шотландия и Скандинавия, в Балканския полуостров, Русия (европейската част, Кавказ, Сибир, Средна Азия), Северна и Южна Америка, Австралия. У нас се среща из храсталаците и край вади, канали, малки рекички, около канавките, по влажните горски поляни, долчинки и другаде в цялата страна до 1000 м надморска височина.
Употребяема част на блатия
Връхните стъблени части (Herba Salicariae)
Време за бране на блатия
Юли — август.
Начин на бране на блатия
Отрязват се връхните облистени и цъфтящи стъб лени части на билката. Още при брането билкатасе прочиства от случайно попаднали при брането примеси.
Недопустими подмеси на блатия
Да се има предвид, че от същия род у нас виреят още 3 вида, които не са още добре проучени. За да е сигурен, че бере описания върбодист, берачът трябва да се придържа точно към описанието, дадено в Характерни особености.
Начин на сушене на блатия
Събраният материал се суши в проветриви поме-щения или в сушилня при температура, не по-висока от 40°.
Рандеман на блатия
От 5—5,5 кг свежи се получава 1 кг сухи връхни стъблени части.
Химически състав на блатия
Дъбилни вещества 5 — 10%, слуз, пектин, малко етерично масло, каротин (провитамин А), смоли, един флавон, восъци, тлъсто масло, органични киселини, техните соли и др. Семената съдържат един алкалоид и глюкозида литрарин, надземните части — глюкозида саликарин и следи от етерично масло, а цветовете — флавоноиди. Установена е антибактериална активност на билката.
Нежелани реакции на блатия
Поради вазоконстриктивни свойства, растението е противопоказано на пациенти с хипертония, не може да се използва за атеросклероза, тенденция към тромбоза при пациенти с повишено кръвосъсирване. Лекарите не го препоръчват на възрастни хора, страдащи от запек на атоничен и сенилен характер.
Съчетание на блатия с други билки
Често се съчетава с риган, исоп, коча билка и други лечебни билки.
Loading...