Влачещ се очиболец, действие и приложение на билката
РОТЕNTILLA REPTANS L.
(сем. Rosaceae — Розоцветни)
Български народни наименования: петопръстче, пълзящ очеболец, влачещ се очиболец.
Народни наименования е други страни: Руски - лапчатка ползучая, Немски – Kriechen des Fingerkraut, Френски - quintefeuille.
Употреба като лековита билка: Като затягащо средство в народната медицина и против маясъл: по 1 — 2 чаени лъжички на ситно счукани сухи коренища се заливат с 1 чаена чаша вряща вода и след изтиване се прецежда. Доза за 1 ден. Външно дрогата се прилага като добро средство за гаргара, а закрепване на венците, при ранички в устата и др.
Характерни особености: Пълзящият очиболец е многогодишно тревисто растение. Коренището е сравнително късо, многоглаво. Стъблото е тънко, дълго, пълзящо, неразклонено с изключение на първите 3 — 4 възела, останалите се вкореняват. Листата са с 5, по-рядко със 7 венчелистчета, към горната си част назъбени, обикновено рядко окосмени. Цветовете са сравнително едри, единични, с 5 жълти венчелистчета, стоящи на единични дълги дръжки, до 25 мм в диаметър. Плодът е сух.
Разпространение: В Европа, европейските райони на Русия, в Кавказ, Западен Сибир, Средна Азия. У нас се среща по влажните тревисти места, из доловете, долините и другаде в цялата страна.
Употребяема част: Коренищата (Rhizoma Potentillae reptantis).
Време за бране: Септември — ноември.
Начин на бране: Изкопават се коренищата от по-старите билки през есента, след узряването на семената. Веднага след изкопаването коренищата се прочистват от надземните части и пръстта и се измиват, след което се оставят да се отцедят.
Недопустими подмеси: При брането да не се смесва с другите билки от рода Poientilla L., виреещи у нас (още 26 на брой), като берачът се придържа точно към описанието, дадено в Характерни особености.
Начин на сушене: В проветриви помещения или в сушилня при температура, не по-висока от 50 — 55°. Да не се суши върху рамки с метали чески дъна.
Рандеман: От 4 — 5 кг свежи коренища се получава 1 кг сухи.
Опаковка: В торби със стандартно тегло.
Съхранение: В сухи и проветриви помещения.
Съдържание: Не е още достатъчно изучено. Знае се обаче, че коренищата набилката са твърде богати на танини. Листата съдържат флавоноиди. В състава на сухото вещество от листата е намерено 180 мг% витамин С.