Кавказка скополия, действие и приложение на билката
Copolia Carniolicaja Cq.
(сем. Solanaceae — Картофови)
Народни наименования в други страни на билката кавказка скополия
Aнглийски – scopolia, Руски - Скополия карниолийская, мандрагора, Немски – Tollkraut, Френски - scopolie.
Употреба на кавказката скополия като лековита билка
В химико-фармацевтичната промишленост за получаване на алкалоидите скополамин и атропин.
Характерни особености на билката кавказка скополия
Кавказката скополия е многогодишно тревисто растение. Коренището е хоризонтално, пълзящо, възлесто, с дебели разклонения и с по-тънки коренчета. Стъблата са единични или по няколко заедно. Те са тревисти, цилиндрични, изправени, вилужно разклонени, до 80 см високи, често виолетово обагрени в долната си част. Листата са последователни, целокрайни, приосновните приседнали или с къси дръжки, овално-елипсовидни. Средните и горните стъблени листа са с дръжки, продълговато-яйцевидни, на върха заострени, сближени обикновено по два, до 15 см дълги. Листните дръжки са крилати, до 2 см дълги. Цветовете са поединични, увиснали на дълги дръжки, излизащи от пазвите на листата. Чашката е с 5 зъбчета, светло- зелена. Венчето е звънчевидно, с 5 неясни зъбеца, тъмновиолетово отвън, жълтозелено (рядко жълто) отвътре. Плодът е многосеменна, почти топчеста кутийка. Семената са много дребни, бъбрековидни. Цъфти през април — май. Семената узряват през юни Цялата билка e отровна.
Лечебни свойства на билката кавказка скополия
Поради своите лечебни свойства кавказка скополия е известна и в традиционната медицина, където се използва като болкоуспокояващо средство. Тъй като растението е отровно, то се използва внимателно, стриктно спазвайки дозировката. В 1:40 се приготвя водна инфузия на коренища на скополия, която се използва за лечение на болест на Мениер, трепереща парализа, шум в ушите, стомашна язва, спазми на вътрешните органи, жлъчна дискинезия. Инфузията на билката на растението е ефективна при ниско налягане.
Разпространение на билката кавказка скополия
В широколистните, главно буковите гори из влажните рохкави, богати на хумус почви в Русия (Северното и Западното Закавказие) и Украйна.
Отглеждане на билката кавказка скополия
Размножава се чрез семена и по вегетативен начин, чрез разделянето на старите коренища. Билката е много взискателна към плодородието на почвата. Предшественици за него са окопните култури. През есента почвата се изорава на 25 — 27 см дълбочина 40 — 50 дни преди посева. Културата много добре понася наторяването. Семената, които ще се сеят, трябва да са добре узрели и да са брани през същата година на сеитбата. Ако ще се сее през пролетта, необходимо е стратифициране на семената 120 — 150 дни. Подзимното сеене е за предпочитане. Сее се в редове на 60 см един от друг или по квадратно- гнездовия начин 60x60 см и на дълбочина 1,5 — 2 см. Културата започва да цъфти и плодоноси през втората година от засяването, а най-обилно през третата и четвъртата година. Студоустойчиво и влаголюбиво растение. Недостатъчната влага в почвата и във въздуха предизвикват загиване на младите билки, а в периода на цъфтенето и плодообразуването поради липса на влага добивът на билка и на семена силно спада.
Употребяема част на билката кавказка скополия
Коренищата (Rhizoma Scopoliae).
Време за бране на билката кавказка скополия
Април — септември.
Начин на бране на билката кавказка скополия
Коренищата се изкопават през втората — четвъртата година след засяването, в ранна пролет, преди образуването на плода или през есента, преди отмирането на надземните части, очистват се от пръстта, надземните части и от дребните коренчета и се измиват, а по-дебелите се разцепват надлъж за по-бързо изсушаване.
Начин на сушене на билката кавказка скополия
Сушенето се провежда в проветриви помещения, на слънце или в сушилня, при постепенно повишаване на температурата.
Съдържание на билката кавказка скополия
Билката съдържа алкалоиди: коренищата и корените — до 0,6%, стъблата — 0,15—0,21%, листата — 0,12—0,14%. Най- важният алкалоид в билката е хиосциаминът, който се съдържа около 0,4% в подземните части. Освен хиосциамин в по-малки количества се съдържа скополамин и скополетин (6-метокси-7-хидроксикумарин).
Нежелани реакции на билката кавказка скополия
Въпреки редица полезни свойства, кавказката скополия е отровно растение. Когато използвате кавказка скополия и препарати от билката, трябва да се внимава в дозировките. Дори и малко предозиране може да провокира разширени зеници, сухота в устата, замаяност, чревна атония, затруднено уриниране, тахикардия. Противопоказания за употребата на кавказка скополия и препарати, базирани на нея, по-специално атропин, са глаукома, бременност, кърмене, детска възраст, индивидуална непоносимост и склонност към алергични реакции. Когато събира суровини, растението не трябва да се допуска в контакт с очите и кожата, а след работа с билката, кавказка скополия трябва да бъде добре измита.
При отравяне с атропин се отбелязват сухи лигавици, разширени зеници, повишена сърдечна честота, възбуда, спазми, мускулни тремори.
Съчетание с други билки на кавказка скополия
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.
Loading...