Жълта водна роза, Бъдурче, Русалка, действие и приложение на билката
Nuphar Lute A (L.) Sibt. Ет Sm.
(Nymphаеа Lutea L.)
(сем. Numphaeaceae — Водни рози)
Български народни наименования на жълта водна роза
Бърдуче, русалка.
Народни наименования в други страни на жълта водна роза
Aнглийски - spatterdock, Руски - кувшинка желтая, Немски - Nixblume, Mummel, Френски - nenuphar jaune.
Лечебни свойства на жълтата водна роза
В народната медицина при стомашно-чревни възпаления, при треска и обилна менструация. Лутенуринът вече се прилага в Русия като противозачатъчно средство (само по предписание и контрол на лекаря).
Има случаи на отравяне с билката. Смъртта последва от парализирането на централната нервна система. Експериментално е доказано, че настойка от билкатав малки дози предизвиква възбуждане, а в по-големи — подтискане на централната нервна система.
Изпитано народно инсектицидно средство против хлебарки. Билкатаможе да се използва и за дъбене на кожи, които се обагрят жълто.
Отровна билка.
Декоративна билка за водни басейни и паркове.
Характерни особености на жълта водна роза
Жълтата водна роза е многогодишно водно тревисто растение. Коренището е до 10 см в диаметър дебело, меснато, пълзящо, с: множество коренчета, със следи от опадали листни дръжки. Стъбло не се развива. Листата са два вида — едните са връхни, с дълги дръжки, с плуващи на повърхността на водата петури, а другите са долни, изцяло потопени във водата, с къси дръжки. Плуващите на повърхността на водата петури са едри, дълбоко сърцевидни до 40 см дълги, до 30 см широки, възкръгли, целокрайни, прикрепени на триръбести дълги дръжки. Изцяло потопените във водата листа са по-дребни, тънки, с почти прозрачни петури. Цветовете са яркожълти, сравнително едри, до 4—5 см в диаметър, единични дръжки, които излизат на 5 — 6 см над водната повърхност. Чашелистчетата са 5, широкояйцевидни, неопадващи след прецъфтяването. Венчелистчетата са лопатовидни, 2 — 3 пъти по-къси от чашелистчетата. Тичинките са много. Плодът е сочен, гладък. Семената са елипсовидни, гладки, с въздушни вместилища, приспособени за плаване върху водната повърхност.
Разпространение на жълта водна роза
В сладките и тихи води на Западна Европа, Балканския полуостров, Югозападна Азия, Северна Америка, Русия (европейската територия без Крим, Кубан, Западен и Източен Сибир, Казахстан).
У нас се среща рядко из застоялите и бавно течащи води из блатата и езерата, по долните течения и из разливите на по-големите реки (Камчия, Марица — в района на селата Поповица и Садово, Пловдивски окръг, Ропотамо, местн. Аркутино на Черноморското крайбрежие, Шабленекото езеро — Толбухински окръг, Девненското езеро,.
Варненски окръг, Островското .блато край с. Селановци — Врачански окръг, в района на Бяла Слатина, Кнежа и Шумен.
Употребяема част на жълта водна роза
Коренищата (Rhizoma Nupharis Jutei).
Време за бране на жълта водна роза
През лятото до есента.
Начин на бране на жълта водна роза
Коренищата се изваждат от тинята със специални приспособления, измиват се, изрязват се коренчетата и листните дръжки и се оставят да се отцедят. След това се нарязват на късове, дълги 5 — 10 см, а по-дебелите се нацепват надлъж. За изваждане на коренищата от по-дълбоките води се използуват лодки. Брането се улеснява много във водохранилища, в които водата през есента значително намалява или които пресъхват.
Недопустими подмеси на жълта водна роза
При брането да не се смесва с бялата водна лилия.
Начин на сушене на жълта водна роза
Подготвеният материал се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура, не по-висока от 35°. Добри резултати се получават също, ако късовете се нанижат на канап и така направените връзки се окачват под стрехите на проветриво място.
Рандеман на жълта водна роза
От 8—12 кг свежи коренища се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата билка на жълта водна роза
Готовата изсушена билка представлява късове с различни размери и форми, със слаба характерна миризма и горчив вкус.
Съхранение на жълта водна роза
В сухи и проветриви помещения, настрана от неотровните билки.
Химични свойства на жълта водна роза
Коренищата съдържат смес от алкалоиди, наречена яуфарин. Главният алкалоид от тази смес е нуфлеинът. Изолирани са от билкатаи тиобинуфаридин и неотиобуфаридин, а също и киселините елагова, кафена, n - кумарова, ферулова и лутеолин. Напоследък са открити и киселините трансцинамомена, тагмитинова, бехенова и арахидинова. Билкатасъдържа още дъбилни вещества, захароза, нишесте, арабинова киселина и др.
Сместа от солнокиселите извлеци от билката се нарича в Русия лутенурин. Той е изследван задълбочено, в резултат на което е установено, че притежава антибиотични свойства — протистостатични и протистоцидни свойства спрямо вагиналните трихомонади. Установено е следователно, че лутенуринът има спермацидно, а също и бактерицидно действие спрямо Грамположителните микроорганизми (стафилококи и стрептококи) и фунгистатично действие спрямо патогенните гъбички.
Нежелани реакции на жълта водна роза
Въпреки полезните си качества, жълтите водни рози са отровни растения. Ето защо, преди да използвате лекарства въз основа на тях да се консултирате с лекар. Не се препоръчва приемането на препарати от деца, жени по време на бременност и кърмене, както и с индивидуална непоносимост. Предозирането може да предизвика тежко отравяне, до обща интоксикация на тялото (диария, повръщане, продължителен сън) и дори смърт.
Съчетание с други билки на жълта водна роза
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.
Loading...