Праз, действие и приложение на билката
ALLIUM PORRUM L.
(сем. Liliaceae — Кремови)
Български народни наименования на праз
праз, праз лук.
Народни наименования в други страни на праз
Руски – Лук-порей, Aнглийски – leek, Немски - Роггее Winterlauch), Френски - poireau (porreau).
Употреба на праза като лековита билка
Празът се прилага в нашата народна медицина като леко слабително средство: изпива се по 1 кафена чашка от изстискания сок вечер при лягане. Задебелените долни части на младите растения н цялата надземна част се употребяват за храна.
Характерни особености на праз
Празът е многогодишно зеленчуково културно растение. Луковицата е най-често проста. От средата й излиза стъблото, в основата обвито с листни влагалища. Листата са широко линейно ланцетни с издаден гръбен ръб и изпъкнали жилки. Цветовете са събрани в едри кълбести съцветия. Обвивката на съцветието е ципеста, мехуресто издута, на върха заострена. Околоцветните листчета са продълговати, тъпи, белезникави, бели или бледозеле никави. Цъфти през юли — август.
Множество ползи за организма на праз
Приложение в готвенето
Празът се използва широко в готвенето. Използва се за приготвяне на супи, пюре от праз, различни салати със сирене, сосове, сервирани с месо, използва се за приготвяне на различни тестени изделия и др. Някои гастрономи оценяват праза, приготвен като аспержи - пържен в масло с галета. Празът е добро допълнение към пържените яйца, може да се запържи в тесто. В домашна употреба празът се консервира в сладка и кисела марината.
Има един вид праз - „перлен лук“, който се използва изцяло за салати.
Приложение в медицината
Празът се препоръчва при ревматизъм, затлъстяване, камъни в бъбреците, атеросклероза, метаболитни нарушения. Той има диуретични и холеретични свойства, има благоприятно въздействие върху храносмилателните органи, без да ги дразни.
Лечебни свойства
Лечебните свойства на праза са познати на хората отдавна.
Тази култура, на първо място, е полезна за тези, които страдат от умствена и физическа преумора.
Прилагайте го в случай, че човек се измъчва от подагра.
Препаратите на базата на растението се препоръчват при подагра, ревматизъм и затлъстяване, склероза, както и за стрес и за подобряване на храносмилателния процес.
При ревматизъм, затлъстяване и уролитиаза също трябва да въведете праз в диетата.
Той се справя добре с настинките, тъй като съдържа добре познатия витамин С. Не напразно всички, без изключение, съветват да се яде праз при грип заедно с малиново сладко и мед.
Празът е в състояние значително да подобри апетита и да нормализира работата на кралския човешки орган - черния дроб.
В допълнение, той има антисклеротични свойства.
Полезен е за работата на гласните струни.
Това е важно !! Знаейки коя част се яде за определени здравословни проблеми, можете да извлечете максимална полза от този продукт.
Разпространение на праз
Празът не е известен като диворастящ. Като културно растение се сади в Средиземноморието и Предна Азия, а особено много в Турция.
Отглеждане на праз
Празът се отглежда у нас много отдавна. Билката е студоустойчиво и може да вирее и из по-високите планински райони. За да се развива обаче добре и за да се получават високи добиви, то изисква богато наторени наносни почви; нуждае се от много азот, а по-малко от калий и фосфор. Отглежда се чрез разсад, който се сади на постоянно място само върху поливни площи.
Употребяема част на праз
Задебелените долни части на младите растения (листните влагалища), както и целите им надземни части.
Време за бране на праз
Края на октомври и началото на ноември, преди да настъпят големите мразове.
Начин на бране на праз
Стъблата се изскубват, а корените се изчистват от пръстта и се отрязват до половината. След това билката се изчиства от засъхнали или повредени листа. Така събраният и подготвен материал се навързва на снопчета (по 50 или 100 броя).
Съхранение на праз
Изкопават се трапове, дълбоки 20 — 40 см. В тях се нареждат наклонено растенията така, че 2/3 от тях да бъдат заровени. Незасипаните листа се запазват през зимата покрити със слама.
Съдържание на праз
„Луково масло“, органично свързана сяра, до 1,3% белтъчни вещества, до 6,6% захари, витамин С, мастни киселини, ензими (малтаза, декстриназа, инвертаза) и др.
Loading...