Хисоп, действие и приложение на билката
HYSSOP US OFFICINALIS L.
(сем. Labiatae — Устноцветни)
|
|
Български народни наименования на хисоп, исоп
лечебен исоп
Народни наименования в други страни на хисоп, исоп
Руски – иссоп, Aнглийски – hyssop, Немски – Isop, Френски - hysope.
Употреба на исопа като лековита билка
Използва се като спазмолитично средство и против кашлица, при хроничен катар на червата и при хроничен бронхит (като секретолитично средство), за намаляване на изпотяванията и други във вид на запарка: по 2 чаени лъжички ситно нарязана билка се залива с една чаена чаша вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден. Външно се употребява за гаргара против ангина, за налагане на скрофули и кожни екземи (топло!) при ревматизъм и др.
Голямо приложение има в парфюмерията при производството на тоалетни сапуни, в ликьорената промишленост, както и за подправка.
Декоративна и медоносна билка
Характерни особености на хисоп, исоп
Лечебният исоп е многогодишно тревиста туфеста билка. Коренът е силно разклонен, дълбоко проникващ в почвата. От него излизат по няколко стъбла, които са изправени, до 40 см високи, просто или метличесто разклонени, къдравовлакнести, вдървенени в основата си. Листата са длъгнести, разположени на кръст, целокрайни, с подвит ръб, влакнести. Цветовете са събрани във връхни класовидни съцветия. Чашката е тръбеста, с 15 жилки и с 5 почти равни зъбеца, жлезистовлакнести. Венчето е виолетовосиньо, двуустно. Тръбицата е малко по-дълга от чашката. Горната устна е почти плоска и врязана, а долната е триделна, с по-широк и врязан среден дял. Тичинките са 4, стърчащи навън от венчето. Прашниковите торбички са разперени и се отварят с обща цепнатина. Орехчетата са длъгнести. Цялата билка е с приятна миризма. Цъфти от юли до септември.
Разпространение на хисоп, исоп
В средиземноморските райони на Европа, Балканския полуостров, Русия (Кавказ, Крим, Алтай), Средна Азия, пренесено е и в Северна Америка. У нас се среща по варовитите терени и скалите (в югозападната част на страната и Белоградчишко, и то само вариететът Atigustifolium).
Употребяема част на хисоп, исоп
Надземните части (Herba Hyssopii).
Време за бране на хисоп, исоп
Юли — август.
Начин на бране на хисоп, исоп
Изрязват се само филизите през време на цъфтенето на няколко сантиметра под най-долните цветове. За брането да се избира сухо, по възможност слънчево време.
Начин на сушене на хисоп, исоп
Събраният материал се прочиства от случайно попаднали при брането примеси, клечковидни и вдървенели стъбла, прецъфтели стръкове и други и се суши в проветриви помещения на сянка, като се навързва на китки, които се окачват на пирони, канапи, телове и други, или се разстила на тънък пласт върху рамки или постелки. При сушене в сушилня температурата да не е по-висока от 35 Да се суши бързо.
Рандеман на хисоп, исоп
От 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Изсушените стръкове на исопа трябва да са запазили естествения си вид, като се допуска малко избледняване на цветовете. Билката е с приятна миризма и с лютиво-горчив вкус.
Съхранение на хисоп, исоп
В проветриви и сухи помещения в добре приготвени опаковки, настрана от немиризливите билки.
Употреба на исоп в историята
„Исоп“ е едно от най-загадъчните и в същото време най-познати за нас думи от Библията. Ето няколко примера
„От кедъра в Ливан до исопа, растящ от стената“;
„Напръскайте ме с исоп и да бъда чист“;
„След като натопиха с оцет от иссоп гъбата я донесоха до устата Му“ - това не е пълен списък от библейски цитати, където се появява думата „исоп“. Добре познатият ни петдесети псалм не съдържа информация за това какъв е растителният исоп. Обаче, обръщайки се към други книги на Библията, можем да се опитаме да хвърлим светлина върху тази загадка.
Споменаването на растения в Библията не е рядкост. На нейните страници има имена на повече от сто различни представители на флората, които могат да бъдат идентифицирани и съпоставени в различни степени на автентичност със съвременни ботанически имена. Такава билка е и испопа.
Съдържание и свойства на хисоп, исоп
До 1 % етерично масло, в състава на което влизат 1- пинокамфон, р-пинен (до 4%), сесквитерпени, един алкохол с приятна миризма, 1-пинокамфеол, камфен, туйон и цинеол. Съдържа още флавона хесперидин (до 0,9%), дъбилни вещества (до 8%), флавоноидите диосмин (до 6% в цветовете) и изопин, туми, за харни компоненти, минерални соли, органични киселини, олеанолова и урзблова киселина.
Начини на употреба на исоп
Инфузия: 10 г цветове от исоп се поставят в 100 мл вряща вода и 15-20 г захар, приемайте по 100 мл на ден. Да се пие при настинки в гърдите и бронхит.
Отвара: 3 чаени лъжички нарязана трева от исоп се вари в 1,5 чаши вода на водна баня за 30 минути и се добавят 3-4 супени лъжици червено вино. Използва се за изплакване при стоматит и заболявания.
В Германия, Австрия, Франция и България исопът се използва като тоник, но при заболявания на нервната система се използва с повишено внимание и в по-малки дози. За резорбция на подкожни кръвоизливи с травматичен произход и с дислокации се използва външно под формата на лосиони.
Не бива обаче да се изпуска от поглед факта, че растението исоп е слабо токсично и може да предизвика ускорен пулс, спад на кръвното налягане или припадъци. Страдащи от повишена нервна възбуда и бременните жени не трябва да приемат исоп.
Чай от исоп: 2 чаени лъжички нарязана билка се заливат с 250 мл студена вода, довеждат се до кипене и престоява 5 минути. След филтриране чаят е готов за пиене. Дозировка: 2 чаши на ден.
Внимание при употреба на исоп
Не бива да се изпуска факта, че растението исоп е слабо токсично и може да предизвика ускорен пулс, спад на кръвното налягане или припадъци. Страдащи от повишена нервна възбуда и бременните жени не трябва да приемат исоп.
Loading...