Начало /
Градински лапад, действие и приложение на билката

Градински лапад, действие и приложение на билката

Rumex Patientia L.

(сем. Polygonaceae — Лападови)

Български народни наименования на градиндки лапад

лападец, лопуш, спанаков лапад.

Народни наименования в други страни на градиндки лапад

Немски – Sauerampfer, Руски – щавель, Френски - patience-epinard.

Употреба на градинския лапад като лековита билка

Градинският лапад е стара културна билка, за която споменават още Теофраст и Плиний като културна форма на Rumex crisp us L.

Отварата от корените се употребява в нашата народна медицина против кожни болести, струпеи, кел и скорбут: по 5 — 10 г на ситно счукани корени се заливат с 2 чаени чаши вряща вода, ври 10 минути и след изстиване отварата се прецежда. Взема се по 1 супена лъжица 3 пъти на ден под контрол на лекаря.

Счуканото във вид на каша коренище се счита като много добро външно средство за налагане на обриви, циреи, кожни струпеи, лимфатични отоци и др.

От смачканите свежи коренища, сварени с оцет и смесени със същото количество свинска мас, се получава мехлем против краста. Листата на билката се използват също за храна като зеленчук за супир пюрета и др.

Характерни особености на градиндки лапад

Градинският лапад е много годишно тревисто билка. Коренът е вретеновиден, месест, кафяв отвън, жълт отвътре. Стъблото е до 2 м високо, изправено, разклонено, ръбесто. Листата са възмесести, едри, бледо до синьозелени, съвсем голи от долната страна или едва пухести, вълновидно изрязани по ръба, понякога тъпо назъбени. Страничните жилки на листните петури сключват със средната жилка с ъгъл 45 — 60°. Приосновните листа са с дръжки, дълги приблизително до 1/3 от дължината на петурата. Петурите са продълговати, едри, до 40 см дълги, до 9 см широки, отрязани или ширококлиновидни в основата, понякога почти сърцевидни, стеснени към върха, голи или почти голи. Листните дръжки са жлебовидни. Стъбловите листа са с къси дръжки, с постепенно смалени и стеснени петури, с клиновидни или почти закръглени основи. Най-горните листа са приседнали, ланцетни или почти линейни. Цветовете са събрани в гъсто, безлистно, метличесто съцветие. Цветните дръжки в долната си четвъртина са съчленени и фуниевидно задебелени под околоплодника. Външните околоцветни листчета са до 2 мм дълги, явно по-къси от половината ширина на вътрешните и прилегнали към тях. Плодът е 3 — 4 мм дълго, кафяво, на върха заострено орехче. Цъфти през юни — юли.

Троскот корен - при бъбречни и жлъчни камъни, Cynodon dactylon

Цена:

Разпространение на градиндки лапад

В Централна Европа (Австрия, Унгария, Чехословакия), Русия (европейската част, Кавказ, Западен Сибир, Далечния Изток), Югоизточна Европа, Югозападна Азия, Южна Америка.

У нас се среща из влажните буренясали места на сравнително богати почви, край пътищата, окрайнините на горите, горските поляни и др. в пояса на дъба в североизточната част на страната, Дунавската равнина, Знеполския район, Югозападна България, Тракийската равнина и др. до около 400 м надморска височина. Култивира се, а най-често се използва и саморасло из селските градини, но напоследък и в редовна култура (Италия и др.).

Употребяема част на градиндки лапад

Корените (Radix Rumicis patientiae) и листата (Folia Rumicis patientiae).

Време за бране на градиндки лапад

За листата — юни — август; за корените — септември — ноември (след падането на сланите) или през март — април (в началото на вегетацията).

Начин на бране на градиндки лапад

Корените се изкопават, очистват се от надземните части и дребните коренчета и се измиват, след което се предават свежи на билкосъбирателната организация. Тези корени, които подлежат на сушене, след измиване и отцеждане се нарязват на късове, дълги по 10 — 15 см, като по-дебелите се нацепват надлъж и се приготвят за сушене.

Листата се берат към началото на цъфтенето на билката. Берат се по-младите листа, слагат се в кошове, кошници и др., без да се тъпчат и мачкат, и се употребяват пресни или сушени.

Недопустими подмеси на градиндки лапад

При брането да не се смесва с другите видове от същия род (още около 20), като берачът се придържа точно към описанието, дадено в Характерни особености.

Начин на сушене на градиндки лапад

Сушенето може да се проведе най-сполучливо в сушилня при температура, не по-висока от 45°. Корените и листата предварително се нарязват, след което се подлагат на сушене.

Съхранение на градиндки лапад

В сухи и проветриви помещения, настрана от отровните билки.

Химични свойства на градиндки лапад

Корените съдържат значително количество витамин С, а също и производни на антрахинона, включително и хризофанова киселина. Билката съдържа още минерални соли (фосфати, железни и др.), както и други още неуточнени състави.

Нежелани реакции на градиндки лапад

Градинският лапад не може да се използва като храна при хора с бъбречнокаменна болест, подагра, нарушения на метаболизма на солта, възпалителни заболявания на бъбреците, червата. Той е противопоказан и при бременност, гастрит с висока киселинност, язва на стомаха и дванадесетопръстника.