Добре дошли в bilki.bg - Раят на билките!

Количка 0 бр. 0,00 лв.

Бясно дърво, вълча жила, вълча ягода, действие и приложение на билката

Daphne mezereum L.

Aнглийски – Mezereon, Руски - Волчник обыкновенный, волчье лико, Френски - Bois-gentii, Немски - Gewonlicher Seidelbast
Сем. Thymeleaceae — Тимелееви


byasno-dyrvo.jpgОсновно действие на бясно дърво

Ревулсивно.

Експериментални и клинични данни на бясно дърво

Основното биологично активно вещество, изолирано от билката е смолоподобният мецереин, който притежава силно ревулсивно действие. Върху кожата той предизвиква не само зачервяване и оток, но и появата на мехури и увреждане на епитела при непродължителен контакт. При попадане на прах от билката в очите или носа се разбива конюнктивит. Тези ефекти са свързани с освобождаването и натрупването в епитела на кожната покривка на хистамин. Предварителното третиране с антихистаминови средства, като антиашерзин и др., потиска в голяма степен тези ревулсивни ефекти. Според данни на Kupchan през 1975г. мецереинът притежава антилевкемично действие.

Изолираният от билката глюкозидафнин, както и кумариновото производно, наречено умбелиферон, представляват потенциален интерес, тъй като абсорбират светлинните лъчи с дължина на вълната 24400 — 3150 А, които са отговорни за термичните: поражения на кожата при облъчване с ултравиолетова светлина. Като се има предвид, че потъмняването на кожата се осъществява основно от ултравиолетови лъчи с дължина на вълната 8100—4500 А, то тези вещества могат да се разглеждат като потенциални средства за предпазване от слънчево изгаряне в състава на кремове със защитно действие при слънчеви облъчвания. Засега не се използват в това отношение поради трудното им отделяне от мецереина, който има силно дразнещо действие.

 Лечебни свойства на бясно дърво

В народната медицина билката се употребява предимно като ревулсивно средство за външно приложение при ревматични болки, подагра и при някои кожни заболявания (импетиго).

byasno-dyrvo_2.jpg

Описание на бясно дърво

Храст, 25—100 (200) см висок, с изправени или възходящи, слабо разклонени стъбла, кората жълтеникавосива. Листата последователни, събрани в горната част на летораститс, 3 — 10 см дълги и 0,8 2,5 см широки. Цветовете приседнали единични или на снопчета по 2—5, или в рехави класовидни съцветия. Хипантият прилегналовлакнест розово - червен. Чашечните дялове яйцевидни, закръглени или слабо заострени, отвътре вла кнести. Венчелистчетата липсват. Плодът костилков яйцевиден яркочервен гол, освобождаващ се от хипантия преди узряване. Цъфти март — април.

Разпространение на бясно дърво

Расте из влажни сенчести и каменисти места из ширюколистни и иглолистни гори в планините. Разпространено из цялата страна от 600 докъм 2000 м надморска височина. Среща се в цяла Европа (без крайни те западни, южни и ссверни части).

Дрога на бясно дърво

Кора (Cortex Mezerei).

Химични свойства на бясно дърво

Билката съдържа кумариновия глюкозид дафиин и отровна жълтокафява смсола, наречена мецерсин, с непроучен състав. Цветовете съдържат етерично м асло с приятна миризма.

Нежелани реакции на бясно дърво

Поети през устата, плодовете и корите от билката са силно отровни. Отравянето протича с явления от страна на стомашно-чревния тракт (болки в стомаха, колики, повръщане, кървава диария), отделителната система (албуминурия, цилиндрурия, хематурия), а в тежки случаи и от страна на централната нервна система и сърдечно-съдовата система, изразяващи се в обща възбуда, като тахикардия и диепнея. В 30% от случаите на отравяне се наблюдава смъртен изход вследствие на сърдечно-съдова слабост. Смъртен изход е наблюдаван при консумиране на 10 — 12 плода, но същевременно са известни случаи на преживяване на интоксикация от поемане на 60 плода. Билката е отровна за коне и овце, които изпадат във възбудено състояние при консумирането й, откъдето идва и името й бясно дърво. При отравяне с бясно дърво се прилагат обикновените мерки при алиментарни интоксикации — промивки на стомаха, активен въглен, а също и даване на слузести разтвори с цел намаляване на дразнещото му действие върху стомаха.

Поради високата й токсичност се препоръчва билката да се употребява само за външни цели.

Начин на употреба на бясно дърво

Четири части кора от билката 10 части мас и 1 част восък се сваряват, прецеждат се, като се изстискват и получената маса се използва за външна употреба като ревулесивно средство.
 

Съчетание с други билки на бясно дърво

Силно отровно. В комбинация с други билки се препоръчва за лечение на алкохолизъм, като копитник, плавун.