Бяла водна роза, Бяла водна лилия, действие и приложение на билката
Nymphaea Alba L.
[Castalia Alba (L.) W. Wood]
(сем. Numphaeaceae — Водни рози)
Български народни наименования на бяла водна роза
Блатна роза, бяла камилска стъпка, водна роза, бяла водна лилия.
Народни наименования в други страни на бяла водна роза
Aнглийски - water-lily, Руски - кувшинка белая
Лечебни свойства на бялата водна роза
В народната медицина във вид на отвара: 5 г на 500 г като сърдечно действащо средство, а също и като успокояващо средство против полова възбуденост (по предписание и под контрол на лекаря). В по-големи дози е отровна.
Добра дъбилна билка, поради което се употребява за щавене на кожи, които се обагрят в кафяв или черен цвят.
От старите коренища получават кафява или черна боя за вълна.
Декоративна билка за украса на водни басейни и паркове, а също и в декоративното градинарство. Популярна с името Бяла водна лилия.
Характерни особености на бяла водна роза
Водната роза е многогодишно водно тревисто растение. Коренището е месесто, дебело, пълзящо, хоризонтално разстлано по тинестото дъно, с множествб корени и следи от дръжки на опадали листа. От него всяка пролет израстват листата. Стъбло няма. Листните петури достигат до 30 см големина в диаметър, прикрепени за коренището на дълги дръжки, плуващи на повърхността на водата, а понякога (при голяма склопеност), стърчат и над нея. Те са възкръгли или късояйцевидни, дълбоко стреловидно изрязани, в основата почти кожести, гладки, целокрайни. Младите листа са завити по дължината на средната жилка и са изправени. Цветовете са бели, едри, до 12 см в диаметър, също плуващи на повърхността на водата, снабдени с яълги дръжки, които излизат направо от коренището, почти през целия ден отворени, слабо ароматични. Чашката е четирилистна. Чашелистчетата са удължено-яйцевидни. Венчелистчетата са 20 — 25, бели, целокрайни, крайните от които са по-дълги от чашелистчетата, а вътрешните постепенно преминават в многобройни тичинки. Нормалните тичинки са с линейна, не по-широка от прашника дръжка. Поленовите зърна са бледожълти, с тъпи бодли по повърхността. Плодникът е сферичен до яйцевиден, а близалцето — плоско. Плодът е гъбестомесест, многогнезден, узряващ под водата. Семената са 2 — 3 мм дълги, елипсовидни. Цъфти през юни — септември.
Разпространение на бяла водна роза
В Европа (с изключение на островите в северните райони на Атлантическия океан и Азорските острови), Средиземноморието, Балканския полуостров, Русия (южната част от европейската територия — на изток от Урал, Кавказ), Югозападна Азия, Северна Лфрика. У нас се среща из блатата и езерата по долните течения и разливите на по-големите ни реки, в низините на страната: долното течение на p. Ропотамо, устието на р. Камчия, Шабленското блато — Толбухински окръг, Дунавската равнина (Сребърненското блато — Силистренски окръг), Тракийската низина (разливите на р. Марица в Пазарджишки и Пловдивски окръг), Тунджанската хълмиста равнина (местн. Ормана до Ямбол), разливите на р. Струма и др.
Употребяема част на бяла водна роза
Коренищата (Rhizoma Nymphaeae albae).
Време за бране на бяла водна роза
Бялата водна роза се бере от юли до октомври.
Начин на бране на бяла водна роза
Коренищата се изваждат от тинята със специални куки или други приспособления, очистват се от листни и цветни дръжки, измиват се и се оставят за кратко време да се отцедят. След това се нарязват на късове, дълги 10 — 15 см.
Недопустими подмеси на бяла водна роза
При брането да не се смесва с жълтата водна роза (Nuphar luteurn. (L.) Sm.), която е също водно растение.
Начин на сушене на бяла водна роза
Сушенето се провежда в силно проветриви помещения, а най-добре в сушилня при температура до 45°. Да се суши бързо. Бавното сушене може да причини намаляване качеството на билката или тя да стане съвсем негодна за употреба. .
Рандеман на бяла водна роза
От 10 — 12 кг свежи коренища се получава 1 кг сухи.
Съхранение на бяла водна роза
В сухи и проветриви помещения настрана от неотровните билки.
Химични свойства на бяла водна роза
Коренището съдържа дъбилни вещества, до 2% скорбяла, алкалоида нимфеин, който има действие върху централната нервна система, органични киселини, минерални соли, захари, метаарабинова киселина и др. Листата съдържат флавоновия глюкозид мирицитрин.
От цветовете е изолиран кристалният глюкозид нимфалин, който е със сърдечно действие, а също и един еукозан. От нехидролизирания извлек е изолиран (3-ситостерин, стигмастерин и едно още неуточнено съединение — С18Н3603).
Семената съдържат до 47% скорбяла и тлъсто масло.
При фармакологични изследвания върху кучета с настойка от билката е установено отчетливо хйпотензизно действие.
Нежелани реакции на бяла водна роза
Въпреки полезните свойства на бялата водна лилия, противопоказания за нейното използване са индивидуална непоносимост, хипотония, защото препаратите на базата на коренището на растението намаляват кръвното налягане. Приемайте билката внимателно, придържайки се към дозата, без да забравяте наличието в състава на значително количество танини и горчиви вещества. Не се препоръчва за бременни и кърмещи жени, деца на възраст под 18 години, растението е отровно.
Съчетание с други билки на бяла водна роза
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.
Loading...