Дизентерийно шумкавиче, действие и приложение на билката
Pulicaria Pro Strata (Gilib.)
Aschers. (Inula Prostrata Gilib., J Uucaria Vulgaris Gartn)
(сем. Compositae — Сложноцветни)
Българска народна наименования на дизентерийно шумкавиче
блъшница, дрислива трева, дрисливче
Народни наименования в други страни на дизентерийно шумкавиче
Aнглийски - fleabane, Руски - Блошница дизентерийная, Немски - Weines Flochkraut, Френски - pulicaire.
Лечебни свойства на дизентерийно шумкавче
Отварата от листата и корените се употребява в нашата народна медицина като слабително средство при стомашни разстройства, от което произлиза едно от народните наименования на билката. Употребява се под лекарски контрол.
Външно — във вид на отвара, за налагане на рани.
Народно противонасекомно средство.
Характерни особености на дизентерийно шумкавиче
Малкото шумкавче е едногодишно тревисто растение. Коренът е влакнест, силно разклонен. Стъблото е до 30 см високо, изправено, разклонено, пухесто-влакнесто. Долните листа са продълговати, стеснени в дръжка, до 3 см дълги, до 0,8 см широки. Стъблените листа са приседнали, продълговато-ланцетни, целокрайни, ситно назъбени или вълновидни, всички гъсто сивовлакнести. Кошничките са дребни, до 1 см широки, събрани в рядка щитовидна метлица. Страничните Кошнички са по-едри от средните. Цветовете са жълти. Езичестите цветчета са не по - дълги от обвивката. Хвърчилката е съставена от два реда четинки. Външните четинки са сраснали помежду си във вид на къса назъбена якичка, а вътрешната е дълга и грапава. Плодовете са късовлакнести. Цъфти през юли — октомври. Цветните кошнички имат силна балсамична миризма.
Разпространение на дизентерийно шумкавиче
В голяма частна Европа, Русия (европейската част, Прибалтика, Крим, Казвказ), Западна Азия, Северна Африка, У нас се среща из влажните и буренливи места в много райони на страната ни.
Използваема част на дизентерийно шумкавиче
Надземната цъфтяща част (Herba Pulicariae) и корените (Radix Pulicariae).
Време за бране на дизентерийно шумкавиче
Надземната част — през юли — октомври, а корените — през есента или в ранна пролет.
Начин на бране на дизентерийно шумкавиче
Отрязва се цялата облистена надземна част на билката в началото или по време на цъфтенето. Още при брането събраната билка се прочиства от развалени листа и случайно попаднали при брането примеси. Корените се изкопават през есента след узряването на семената или в ранна пролет — в началото на вегетацията на билката Изкопаният материал се измива и се оставя да се отцеди.
Недопустими подмеси на дизентерийно шумкавиче
Да не се смесва с другия, срещащ се също у нас вид от същия род — Pulicaria dysertiherica (L.), Gartn. (Inula dysentherica L.), което е многогодишна билка, езичестите му цветове са значително по-дълги от обвивката и са разперени, а стъблените листа са с дълбока сърцевидна основа.
Начин на сушене на дизентерийно шумкавиче
В проветриви помещения или в сушилня при температура до 35°, като често се разбърква.
Рандеман на дизентерийно шумкавиче
От 5 — 6 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи, а от 4 — 5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.
Опаковка на дизентерийно шумкавиче
В торби или бали със стандартно тегло.
Съхранение на дизентерийно шумкавиче
В проветриви помещения настрана от немиризливите билки, за да не им придадат миризмата си.
Съдържание на дизентерийно шумкавиче
Етерично масло, в което е установено съдържанието на хеленин. От всички части на билката са изолирани стероидни компоненти, както и дъбилни вещества. В листата и цветовете на билката е установено съдържанието на флавони и сапонини. Установено е също, че корените съдържат полиацетилни и фенолни естери.
Нежелани реакции на дизентерийно шумкавиче
Възможна е индивидуална непоносимост към растението. Алергията се изразява като сърбеж по кожата, хрема, гадене и повръщане. Ако се появят такива симптоми, трябва незабавно да потърсите помощ от специалист.
Съчетание на дизентерийно шумкавиче с други билки
При стомашни разстройства се съчетава с зелен чай, арника, роза маслодайна, нар кора, анасон.
Loading...