Дебрянка, действие и приложение на билката
Sanicula Europaea L.
(сем. Umbelliferae — Сенникоцветни)
Български народни наименования на дебрянка
европейска дебрянка, петопръстнида, обикновена дебрянка, подгорица.
Народни наименования в други страни на дебрянка
Aнглийски - sanicle, Руски - подлесник, Немски – Wundsanikel, Френски - sanicle.
Лечебни свойства на дебрянката
През средните векове дебрянката е била една от най- важните лекарствени билки, с което са лекували болестите на дихателните органи, на стомаха и червата при разни кръвоизливи и др.
Билката се прилага и сега в нашата народна медицина като укрепително, кръвоспиращо и затягащо средство при болки в стомаха и червата, при диария, хемороиди и др.:
Форми на употреба на дребнянка
Под формнаа на инфузи пийте по 1 супена лъжица от надземната или подземната част на билката се залива с 2 чаени чаши вряща вода, оставя се да изстине, прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3 пъти на ден, но под контрол на лекаря.
Същата запарка се употребява и външно за гаргара при ангина.
Външно смачканите листа в прясно състояние във вид на лапи се прилагат при ревматизъм и други.
Характерни особености на дебрянка
Дебрянката е многогодишна тревиста билка. Коренището е дървенисто, светлокафяво, проникващо надълбоко в почвата, с множество корени. Стъблото е до 40 см високо, голо, обикновено неразклонено до сенника, единично, изправено. Приосновните листа са с дълги дръжки, дланевидно разделени на 3—5 дяла. Дяловете са изрязани и назъбени, клиновидни, а средният е по-дълбоко врязан. Всички са 4—6 см дълги, 6—10 см широки. Цветовете са розовобели, събрани на върха на стъблото в 3—5-лъчни не-правилни сенничета. Чашката е 5-зъбчеста. Вътрешните цветове са двуполови, а периферните — мъжки. Главните лъчи и цветните дръжки имат при основите си обвивка от листчета. Плодът е покрит с кукести шипчета. Цъфти през май — юли.
Разпространение на дебрянка
В Европа (особено средната й част), Русия (Кавказ и другаде), Азия, Африка. У нас се среща в цялата страна, вклю¬чително и в Странджа планина, из сенчестите влажни и усойни букови и смесени гори, предимно в предпланинския и планинския пояс, до 2000 м надморска височина.
Употребяема част на дебрянка
Надземната част(НегЬа Saniculae), коренищата с корените (Rhizoma Saniculae).
Време за бране на дебрянка
Юни — август.
Начин на бране на дебрянка
Надземните части на билката заедно с листата се берат по време на цъфтенето. Събраният материал се прочиства от повредени листа, прецъфтели цветове и евентуални примеси, попаднали при брането.
Коренищата заедно с корените се изкопават през есента след узряването на семената, изчистват се от надземната част и се измиват, след което се оставят да се отцедят.
Начин на сушене на дебрянка
Сушат се в проветриви помещения или в сушилня при температура, не по-висока от 50°. Да се сушат поотделно надземните и подземните части на билката, понеже не изсъхват за еднакво време.
Рандеман на дебрянка
От 4,5 кг свежи надземни части се получава 1 кг сухи от 4 кг свежи коренища с корените се получава 1 кг сухи.
Съхранение на дебрянка
В сухи и прохладни помещения, без достъп на преките слънчеви лъчи.
Съдържание на дебрянка
Надземните части на растението съдържат етерично масло, един кристален сапонин, дъбилни вещества, смоли, горчиви вещества., калиеви соли, витамин С. Съдържат също ябълчна, лимонена, малонова и оксалова киселина.
Коренищата заедно с корените съдържат малко етерично масло, дъбилни и горчиви вещества и други още неуточнени съставки. Напоследък от подземните части на билката е изолиран алантоин в кристален вид и смес от сапонини, от която след хидролиза е получен сапогенин. От билката също е изолиран един сапонин с противомикробно действие. Установено е също, че сапонините, изолирани от листата и корените на билката, имат бактерицидно действие. Изолиран е също сапогенол. Изолирани са и квантитативно са доказани хлорогенова и розмаринова киселина. Установено е също, че съдържанието на сапонини в билката е значително, както следва: в коренищата—хемолитичен индекс862, съдържание на сапонини 6,6%; в корените — хемолит индекс 417, съдържание на сапо¬нини 3,3%; в листата — хемолит. индекс 417, съдържание на сапонини 2,8%; в цветовете-—хемолит. индекс 600, съдържание на сапонини 3,0%; в плодовете — хемолит. индекс 125, съдържание на сапонини 0,6%. Най-високо е съдържанието на сапонини в листата в началото на вегетацията (1600—2700 хем. индекс), в корените и коренищата — през различните фази на развитието е различно.
Нежелани реакции на дебрянка
При употребата на високи дози може да причини нежелани реакции, като гадене, повръщане, тъй като сапонините, съдържащи се във всички части на растението са много токсични. Не се препоръчва използването по време на бременност и кърмене, както и при деца.
Съчетание на дебрянка с други билки
При проблеми със стомаха се препоръчва в съчетание с див лапад корен, глухарче корен, анасон семе.
Loading...