Тютюн, действие и приложение на билката
NICOTIANA TABACUM L.
(сем. Solanaceae — Картофови)
Народни наименования в други страни на билка тютюн
Aнглийски - tobacco, Руски – табак, Немски - Tabak, Френски - tabac.
Основни лечебни свойства на тютюна
Листата се употребяват за изработване на папироси, пури, за пушене с лула и др. Отварата от листата се употребява в нашата народна медицина .за налагане при краста, кел и за компреси при подагра. Листата се употребяват в народната ветеринарна медицина във вид на отвара против краста по овцете и козите.
Старо народно средство против молци.
Семената са добра суровина за маслодобивиата промишленост. Маслото, получено от тютюневите семена, може да се използва в безирената, бояджийската и в лаковата промишленост. Ако то бъде добре рафинирано, може да се използва и за продоволствени нужди и в сапунената промишленост. От тютюневите листа и стъбла се приготовят препарати, които се използват с успех за борба с някои вредители по растенията и животните.
Листата и стъблата на тютюна служат като суровинни източници за получаване на лимонена и ябълчена киселина, които намират голямо приложение в хранителната промишленост и във фармацията.
Стъблата на тютюна могат да служат като суровина за изработване на висококачествена хартия.
Медоносна билка, но медът, получен от събрания от тютюневия цвят нектар, има възгорчив вкус и специфична миризма, поради което е непригоден за използване от човека като хранителен продукт. Той обаче е напълно пригоден като храна за самите пчели в тютюнопроизводителните райони, дори и по време на зимуването им.
У нас се провеждат резултатни изследвания за използването на нашите тютюни и в парфюмерията.
Декоративна билка.
Характерни особености на билка тютюн
Тютюнът е едногодишна тревиста билка. Кореновата система е силно развита, оформена в късо дебело коренище, от основата на което се развиват 3 — 4 главни корена, проникващи надълбоко в почвата. Стъблото е единично, право, до 3 см дебело, до 2 м високо, изпълнено със сърцевина. Листата са продълговатоланцетни, целокрайни, заострени, последователни, долните — с крилати низбягващи дръжки. Цветовете са тръбести или звънести, събрани във връхни съцветия във форма на китка, обагрени от червено до бяло, най-често бледорозово. Отделните цветчета наподобяват звънчета. В основата на венчето се намират нектарници, отделящи етерично масло с приятен аромат. Тичинките са 5, с нееднакво дълги дръжки, прикрепени в основата на венчето. Прашниците достигат до отвора на венечната тръбица. Плодът е овална двуплодна кутийка, с много (до 5000) семена в един плод.
Произход и значение на билка тютюн
Тютюнът произхожда от тропическата част на Южна Америка, където е бил отглеждан и употребяван от незапомнени времена. Оттам е пренесен почти навсякъде. Сега се отглеждай различни райони на земята — Средна и Южна Америка, особено в Куба и Бразилия, Сев. Америка, особено във Виргиния, Европа, балканските страни, Италия, Африка, Азия (особено в Турция, Иран и Китай). У нас билката също е застъпена в култура в много сортове, които могат да бъдат разделени на два основни екотипа: среднолистни сортове (башибали) и дребнолистни сортове (басми), главно в 6 области на страната: Родопска, Македонска, Пловдивска, Хасковска, Тунджанско-Черноморска и Севернобългарска.
Употребяема част на билка тютюн
Листата (Folia Nicotianae) и семената (Semen Nicotianae).
Време за бране на билка тютюн
Юли — септември.
Начин на бране и недопустими подмеси на билка тютюн
Обират се последователно отдолу и продължава постепенно нагоре напълно развилите се листа, когато са в пълно тургурно състояние — рано сутрин. Тогава те са и най-крехки, лесно се откъсват и лесно се нижат. Беритбата се провежда в сухо време, но не след дъжд. Събраният материал се пренася на сенчести места под навес и се нанизва на низи, които се окачват на рамки, обикновено на сянка, за да ферментират бавно, в резултат на което листата добиват съответната окраска и тютюнева миризма.
Съхранение на билка тютюн
В специални складове и други помещения, които могат добре да се затварят и да се изолират от външната влага, а когато е необходимо — да се проветряват.
Съдържание на билка тютюн
От 0,3 до 6% алкалоида никотин — специфичен за дрогата. Никотинът е безцветна течност с парлив вкус, без миризма. На въздуха той се окислява и придобива тютюнева миризма. Дестилира с водни пари. Производно съединение е на пиридина и пиролидина и е близък до анабазина. Билката съдържа в по-малки количества още и алкалоидите никотимин, никотеин, никотелин, никотоин, никотирин, както и следи от анабазин, dl-анатабин, пиролидин, N-метилпиролин и N- метилпиролидин. В билката са намерени още рутин, бетаин, аспарагин, изоамиламин, 3 — 6% дъбилни вещества, смоли, ензими и др.
Връхните части и цветовете на билката съдържат гиберелиноподобни вещества, наречени никотиана, а от цветовете са изолирани флавоноиди и близки на тях фенолни съединения (рутин, кемпферол-3-глюкозид, ескулетин, скополин, хлорогенова киселина и норникотин, от корените — новият алкалоид анаталин, а от листата — новата аминокиселина никотианин. Установено е, че никотинът се образува като продукт от разпадането на белтъчините в корените на билката и се натрупва най-много в листата. Листата съдържат още минерални вещества (калциеви соли, хлор иди, фосфати), целулоза (в стъблата до 40% от сухото им вещество, а в жилките — до 25%), пектини, които при разпадане отделят метилов алкохол, белтъчни вещества и др. Билката съдържа още до 30% скорбяла, безазотни вещества, лолифеноли, органични киселини (лимонена киселина до 10%), етерично масло и др. Семената съдържат до 35% тлъсто засъхливо масло, в състава на което влизат: до 20% линолова, до 40% палмитинова, малко линоленова и други мастни киселини. Не съдържат никотинa.
Нежелани реакции на тютюн
Да се внимава да не се предозира. Продължителния прием на билки и билкови препарати трябва да бъде обсъждан с лекуващия лекар.
Съчетание с други билки на тютюн
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.
Loading...