Вълча ябълка, вълчовина, действие и приложение на билката
(вълчовина)
Aristolochia clefnatitis L.
Английски – Birthwort, Руски - Кирказон обыкновенный, Френски - Sarrasine, Немски – Osterluzei
Сем. Aristolochiaceae — Копитникови
Основно действие на вълча ябълка
За лечение на раневи процеси.
Лечебни свойства на вълча ябълка
През 1934 г. учените Diehl и Moser първи съобщават добри резултати от приложението на вълчата ябълка като средство за лечение на рани. Повод за техните изследвания са наблюденията, че селяните в Пфалц успяват за няколко дни да излекуват хронични язви и гнойни рани, както и паронихии на ръцете и краката чрез всекидневно правене на бани в продължение на 1/4 час на болните части в отвара от вълча ябълка. По-късно Mezger през 1956 г. говори за много добро гранулиращо и епителизиращо действие и за особено добри ефекти при торпидни язви, ulcus varicosus cruris и декубитус. Експериментално от учения Pilarczyk през 1958г. е установена антибактериална активност на алкохолни и ацетонови екстракти от билката вълча ябълка, a Mose и Lukas (1961) описват стимулиращото фагоцитозата действие на екстрактите от аристолохия. Изглежда лечебното действие на билката вълчата ябълка се дължи главно на съдържащите се в нея аристолохиеви киселини, които в опити върху животни показват ясно изразено активиране на фагоцитозата, серумна бактерицидия и активиране на S-лизина. Извършените от български учени изледвания през 1969 г. върху голям брой патогенни микроорганизми показват, че надземната част на аристолохията има слаб антимикробен ефект само спрямо златистия стафилокок, трябва да се предполага, че наблюдаваното лечебно действие при рани и гнойни процеси се дължи предимно на активиращото фагоцитозата действие на аристолохиевите киселини. Затова говори и фактът, че изолираната от билката аристолохиева киселина е показала добър лечебен ефект при гнойни рани.
Експериментално е установено и съдосвиващо действие.
В чужбина се произвеждат много препарати, съдържащи аристолохиева киселина. Предписват се при раневи процеси — твърди се, че се постига бързо изчистване на раните и добро гранулиране. Произвеждат се и унгвенти, които се прилагат при Ulcus cruris, екземи, псориазис, абсцеси, мехури на краката, ооразували се от дълго ходене с неудобни обувки. В комбинация с предимно венотонично действуващи билки аристолохията се прилага при заболявания, дължащи се на венозна недостатъчност: флебити, тромбофлебити, варици, ulcus cruris, хемороиди.
Описание на вълча ябълка
Многогодишно тревисто растение с късо пълзящо коренище и неприятна миризма. Стеблото право голо набраздено неразклонено, 40 — 80 (100) см високо. Листата последователни на дълги дръжки, сърцевидни в основата, широко яйцевидни. Цветовете по 2 — 8 на групи в пазвите на листата. Околоцветникът светложълт тръбест, в основата гърневидно разширен, на върха едностранно разширен в плоско езиче. Плодът кълбесто крушовидна кутийка с множество плоски триъгълни семена. Цъфти май — юли.
Разпространение на вълча ябълка
Расте по влажни тревисти места, из ливади, разредени гори и храсталаци, край пътища и стобори, плевел в окопните култури. Разпространено в цялата страна от низините докъм 700 м надморска височина. Среща се почти в цяла Европа (без крайните северни части).
Дроги на вълча ябълка
Коренище, надземна част, корен от вълча ябълка (Rhizoma, Herba Aristolochiae clematitis, Radix Saracinae-Aristolochiae).
Химични свойства и съдържание на вълча ябълка
Коренището и коренът съдържат аристолохиева киселина I и II фенантренкар- бонова киселина, смоли, дъбилни вещества, 0,25 — 0,4% етерично масло, алкалоидите аристолохин, магнофлорин й др.
В надземната част са установени аристолохиева киселина (0,03 — 0,4%), етерично масло, дъбилни4 вещества, клематитин (горчиво вещество), смоли, вит. С, алкалоидът магнохлорин, ябълчена киселина, р-ситостерин, цирилов алкохол, триметилаланин, холин, сапонини, флавони, една антибио- тична субстанция.
Нежелани ефекти на вълча ябълка
Билката е отровна, затова трябва да се прилага под лекарски контрол. При свръхдозиране аристолохията предизвиква менорагии; при бременност може да стане причина за аборт.
Начин на приложение на вълча ябълка
Вътрешно се използва под формата на воден извлек: една чаена лъжичка ситно нарязан корен се залива с чаша студена вода; накисва се в продължение на 8 часа; прецежда се през марля и се изпива на части за един ден. За външно приложение под формата на компреси се използва отвара, която се приготвя, като 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с 2 чаши вода; вари се в продължение на 1/2 час и се прецежда.
Нежелани реакции на вълча ябълка
Отровно растение. Бъдете много внимателни.
Съчетание с други билки на вълча ябълка
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.