Алпийска гъшеница, действие и приложение на билката
Алпийска гъшеница, Polygonum Alpinum (All.) Kit.
(сем. Polygonaceae - Лападови)
Български народни наименования на алпийска гъшеница:
алпиийско горчивче, алпийско пипериче.
Народни наименования в други страни на алпийска гъшеница:
Руски - алпийская гречиха, таран, Немски - Alpen-Knoterich, Френски - renouee des Alpes.
Лечебни свойства на алпийскатa гъшеница като лековита билка:
В нашата народна медицина като затягащо средство при стомашно-чревни разстройства и диарии. Външно във вид на запарка се използва в хуманната и народната ветеринарна медицина за налагане на възпалени рани.
Листата (по-младите) могат да се употребяват за храна като обикновения киселец. Медоносна билка. Ценно перспективно дъбилна билка.
Алпийскатa гъшеница състав
Кумарини, протеини, аминокиселини, флавоноиди, сапонини, стероиди, терпеноиди, танини и феноли.
Характерни особености на алпийска гъшеница:
Алпийската гъшеница е многогодишно тревиста билка. Коренът е едър, сочен, с до 3 - 4 см в диаметър коренище. Стъблата са до 1 м високи, олистени, с къси разклонения, в основата пълзящи, голи или повече или по-малко влакнести. Листата са яйцевидно-ланцетни или продълговато-ланцетни, 5 -15 см дълги, 1-5 см широки, с клиновидно стеснени основи, на върха заострени, с изпъкнали жилки и с реснички. Листните влагалища са тъмни нацепени. Цветовете са събрани в гроздове, образуващи едра безлистна метлица. Околоцветникът е венчевиден, 5-делен, бял или жълтеникав. Тичинките са 8. Плодът е орехче. Цъфти през юни - август.
Разпространение на алпийска гъшеница:
В Южна Европа, Балканския полуостров, Русия (европейската част, Източен и Западен Сибир, Средна Азия, Далечния Изток, Кавказ). У нас се среща из планинските и високопланинските поляни и скалисти места, предимно в западната половина на страната.
Употребяема част на алпийска гъшеница:
Употребяема част на алпийскатa гъшеница са корените (Radix Polygoni alpini).
Време за бране на алпийска гъшеница:
Алпийскатa гъшеница се бере опрез месеците ктомври - ноември и април - май.
Начин на бране на алпийска гъшеница:
Корените се изкопават през есента (след узряването на семената) или през пролетта, при започване развитието на билката. Изкопаният материал се очиства от надземните части и от тънките коренчета, измива се и се оставя да се отцеди. След това по-дебелите корени се нацепват надлъж или се нарязват на филийки за по-бързо сушене.
Начин на сушене на алпийска гъшеница:
Суши се в проветриви помещения със силно въздушно течение, а най-добре в сушилня при температура, не по- висока от 45°. Да се суши колкото е възможно по-бързо.
Рандеман на алпийска гъшеница:
От 6 - 7 кг свежи корени на билката алпийска гъшеница се получава 1 кг сухи.
Съхранение на алпийска гъшеница:
В сухи и проветриви помещения без достъп на пряка слънчева светлина. Да се пази от влага и да не се оставя да лагерува дълго време.
Съдържание на алпийска гъшеница:
До 25% дъбилни вещества (най-много в младите цъфтящи билки), неуточнени още горчиви вещества, значителна количество скорбяла, оксалова киселина и до 60 мг% витамин С.
Противопоказания на алпийска гъшеница
Да се внимава да не се предозира. Продължителния прием на билки и билкови препарати трябва да бъде обсъждан с лекуващия лекар.
Съчетание на на алпийска гъшеница с други билки
При диарии и стомашно-чревни разстройства, може да се съчетае с шипка, лопен лист, бряст кора.