Прополиса като панацея

прополис, панацея, христо мермерскиНай-силното и ефективно средство срещу вирусите е прополисът. При първи симптоми на хрема и грип, можете да използвате пчелен клей, като общо средство за целия организъм. Използван от хилядолетия прополисът е едно от доказаните антивирусни и антибактериални средства, което подобрява цялостно организма  след зимния период.

"При хрема в носа се слагат две тампончета, натопени в клеева тинктура. Хремата изчезва за минути. Ако ви заболи гърлото, вземете клечка за уши, сложете още малко памук, натопете в клеева тинктура и започнете обтриване на устната кухина, като започнете от венците, където се събират най-много болестотворни организми, съветва проф. Христо Мермерски.

Когато ползваме билки, не атакуваме само даденото заболяване, а действаме върху целия организъм. Не се притеснявайте, странични ефекти няма, успокоява той."

История и приложение на Прополиса /пчелен клей/

история, приложение,  прополис, пчелен клей

Прополисът (пчелният клей) е един от най-ценните пчелни продукти. Прополисът съдържа летливи етерични масла, които имат изразена фотивомикробна активност и насищайки атмосферата на кошера, особено при нагряването от слънцето, защитават пчелното семейство от микроорганизмите. Установено е, че основният компонент на прополиса са флавоноидите, които съставляват 25 % от активното му съдържание. Прополисът съдържа редица органични киселини (канелена, кафеена, ферулова, бензоена, висши мастни киселини и др.), някои техни алкохоли, феноли, алдехиди и естери, значително количество минерални вещества, между които манган, цинк, барий, титан, мед, калай, никел, кобалт, хром, калций, фосфор, натрий, желязо, магнезий, молибден, алуми¬ний, силиций и др.

Свежият прополис има жълто-зелен до кафяв или тъмночервен цвят. При съхранение той потъмнява, а под действие на слънцето губи пластичността си. При температура над 30°С става мека лепкава маса, а под  15°С е твърд и крехък, лесно се счуква или смила. Има приятна специфична миризма и възгорчив вкус, но се разтваря лесно в спирт.

Действие на прополиса

действие, прополис, пчелен клейОще от 1906 г. е известно, че прополисът има противомикробни  свойства, но окончателно се доказва през 1948г. от В.Кивалкинг. При това тя установява, че антимикробното му действие има избирателен характер, т.е. различните микроорганизми се повлияват различно. Особено активен е прополисът към Грам-положителните и киселинно устойчивите бактерии и по-слабо към Грам-отрицателните. Съхраняването на прополиса в продължение на 3 - 4 години не намалява антимикробните му свойства. Антимикробните вещества са термостабилни, затова водните екстракти на прополиса, които се получават при термична обработка, запазват своята антимикробна активност.

Важно свойство на прополиса е неговото противобактерийно действие към туберкулозния, салмонелния, тифния и други болестни причинители.

Изучено е също антимикробното действие на прополиса върху микрофлората на стомашно-чревния тракт. Установено е, че пероралното (вътрешно) приложение на прополиса не води до дисбактериоза в червата. От друга страна, дълготрайното му приложение за разлика от антибиотиците и сулфонамидите не предизвиква поява на резистентни форми на микроорганизмите, т.е. не се стига до приспособяването им към него. Щамове микроорганизми, чувствителни към прополиса, се проявяват със значителна устойчивост спрямо антибиотиците, приложени в същата концентрация.

Прополисът има доказано клинично и експериментално противогъбично действие. От него се повлияват причинителите на някои заболявания по кожата и окосмената част на главата (гъбичките от родовете Trychophyton, Candida, Epidermophyton и др.), както и едноклетъчният паразит  Trichomonas vaginalis - причинител на възпаления на влагалищната лигавица у жената и на пикочния канал при мъжа.

Приложение на прополиса

Съществуват данни и за изразено антивирусно действие на прополиса, дължащо се на флавоноидите апигенин, акацетин, пектолинарингенин. Изследвано е влиянието му върху растителни патогенни вируси и е било установено силно антивирусно действие, особено към вируса на некрозата на тютюна, и то при много ниски концентрации. Експериментално и клинично е доказан също противовирусният ефект на прополиса в съчетание с пчелно млечице и прашец спрямо вируса на грипа.

При вътрешно приемане прополисът стимулира неспецифичната и специфичната имунна защита на организма, което обуславя повишаване на резистентните му сили.

Много автори установяват липсата на каквато и да е токсичност на прополиса. Нещо повече, при някои инфекциозни заболявания дори е установено известно антитоксично действие.

Вътрешно приложение

Натуралният прополис се взема под форма на прах, гранули, таблетки и др.,  при дневна доза 1 — 5 г, приета на 3 пъти 1 - 2 часа преди ядене. Поглъщането на късчета прополис не се препоръчва поради опасността от разрушаващ ефект върху стомашната лигавица. Спиртният му екстракт (10-  20-30-процентен) се приема по 30 - 40 капки в лъжица топло мляко или топла вода 3 пъти дневно 1 - 2 часа преди ядене. Водният 10 % екстракт от прополис се приема по 1 - 2 супени лъжици 3 пъти дневно 1 - 2 часа преди ядене.

Децата приемат вътрешно прополиса в 1/2 — 1/4 от дозата на възрастните.

Външно приложение

Прополисът се прилага външно под формата на мехлеми, спиртни екстракти, влажни или влажно-съхнещи компреси от водно-спиртни емулсии, гаргари с прополисова вода, пластири, пластинки от натурален прополис, супозитории, спрей и пр.

Предлагаме ви видео с интервю на проф. Христо Мермерски за клеевата тинктура ...