Открийте магията на пчелния восък

Пчелен восък

Пчелният восък е сложно химично вещество, което досега не е получено по изкуствен начин. Той представлява смес от много химични съединения: сложни етери, свободни мастни киселини и наситени въглеводороди. Восъкът има бледожълт до кафяв цвят и силна приятна миризма.

Във восъка се съдържат различни витамини, като особено характерно е наличието на Витамин А. В 100 г чист восък се съдържат 4096 МЕ Витамин А, докато в 100 г говеждо месо те са само 60 МЕ. Установено е също наличие на мелитинова киселина, прополис, пчелен прашец и др.

Пчелен восък за лечебни мехлеми, Bioherba, 50 гр. Цена: 3,84 лв. виж повечеКупи Тук

Пчелен прополис за имунитет, Bioherba, 300 мг, 60 капсули Цена: 10,99 лв. виж повечеКупи Тук

Биологично действие на пчелния восък

От химична гледна точка восъците са близки до животинските и растителните масла. 
При загряване восъкът поема известно количество топлина. Поставен върху болния участък, той постепенно я отдава на съответните подлежащи тъкани. При това се получава дълбока местна хиперемия с всичките произхождащи от това благоприятни промени: подобряване на храненето на тъканите, разнасяне на отпадните възпалителни продукти и пр.

Счита се, че част от активните вещества на восъка са в състояние да се резорбират от кожата. От друга страна, счита се, че той притежава известно адсорбционно действие, т.е. извлича през кожата разпадни продукти, токсини и др. от тъканите. Тези негови свойства подлежат в бъдеще на основни проучвания.

Под действието на восъка еластичността на кожата се подобрява и тя придобива свеж и гладък вид.

Приложение на пчелния восък в медицината

Външно:

Восъкът служи за основа на много козметични и фармацевтични препарати – лечебни унгвенти, пластири, свещички, кремове и др. Народната медицина препоръчва направата на мехлеми от леко затоплен восък и слънчогледово масло (1:1; 1:2) за лечение на рагади на гръдните жлези, напукани пети и др.

Вътрешно:

Употребява се за приготовляване на специални дъвки и восъчно-медови витаминизирани бонбони. Чрез тях се укрепват венците, почистват се зъбите, усилва се отделянето на слюнка и стомашен сок, които активизират двигателната функция на стомаха. В народната медицина със същата цел се препоръчват „запечатките” от килийките, които съдържат освен восък също мед, прашец, прополис и пр. и имат добър противовъзпалителен и укрепващ ефект.

Инхалации (топло-сухи).

При загряване на водна баня восъкът се изпарява. Продължителността на процедурата е 15 – 20 минути. Провежда се обикновено вечер. По-добър ефект се получава, когато към восъка се добави прополис.

Топлолечение:

При загряване на водна баня восъкът поема топлина, която впоследствие отделя. Топлината предизвиква в подложените на въздействие тъкани благоприятни оздравителни промени: дълбока мастна хиперемия, усилено кръвообращение и пр. Освен на този благоприятен ефект лечебното действие на топлолечебните процедури с восък се дължи и на неговите съставки и на свойството му да адсорбира от тъканите възпалителните, отпадните и други продукти. Използуват се топли восъчни питки или компреси, поставени за 15 – 30 минути при поликлинични или домашни условия. Използуват се също така леко затоплени восъчни пластири, въздействуващи в продължение на 12 – 24 часа (вж. Физиотерапевтични методи …).

Топлолечението с восък се прилага при простудни и възпалителни заболявания на мускули, сухожилия и нерви: лумбаго, тендовагинити, неврити (леко затоплени пластири), при дегенеративни и травматични заболявания на ставния апарат и др. При бронхити, особено у децата, се поставят на гърдите леко затоплени пластири от восък за цяла нощ.

Топлолечението с восък и с восък и 10 % прополис бе прилагано широко в нашата ежедневна лечебна практика. Обикновено болните се обучават за изпълняване на процедурата при домашни условия. Восъкът е използуван в далечното минало за балсамиране на трупове, тъй като са били познати неговите консервиращи свойства. В Академията на науките на СССР е запазен, консервиран във восък анатомичен препарат още от времето на Петър I. 

Как се образува восъкът? 

Восъкът се образува във восъчните жлези, разположени на коремчето на пчелите работнички – „строителки на пити”. Той покрива тялото на пчелите и го предпазва от влага, служи и за строеж на пити.

Развитието на восъчните жлези у пчелите става постепенно и достига максимум между 12-ия — 18-ия ден от излюпването им. В жлезите восъкът е в течно състояние, но при съприкосновението си с въздуха той се втвърдява във вид на пластинки. Пчелата ги снема ловко със задните си крачка и след предварителна преработка с челюстите си ги слепва и оформя стените на килийките.

Върху четирите членчета с двойка восъчни жлези се образуват едновременно 8 полупрозрачни восъчни люспици, всяка от които тежи по 0,25 mg. Един килограм восък се получава от 4 млн. восъчни пластинки.

Нормално за един сезон от един кошер се получава от 0,8 — 1,2 кг восък. Пчелите могат да бъдат стимулирани към по-голямо восъкоотделяне, което се осъществява чрез внасянето на строителни рамки в кошера. Пчелите не понасят „празни пространства”, т.е. големи промеждутъци сред питите, и вземат мерки да ги запълнят, застроявайки килийки върху рамките. Освен това внасянето на изкуствени восъчни пити за градеж в кошера стимулира восъкоотделянето и строителната дейност на пчелите. При подобни благоприятни условия пчелите строителки могат само за една нощ в един кошер да отделят 150 — 250 гр восък.

Восъчните жлези у пчелите функционират активно само при изобилна естествена паша (беритба). При ниски температури (под 15°С), дъждовно време или хранене със захарен сироп пчелите не отделят восък или отделят съвсем малки количества.

Прясната току-що построена от пчелите пита има бял цвят и се състои от 100 % чист восък. С течение на времето при неколкократна употреба в пчеларството восъкът започва да пожълтява, дори става тъмнокафяв. Промяната в цвета му се дължи на прибавените отвън цветни примеси (прополис, пчелен прашец, личинки и пр.), на съприкосновението му с метали, на прегряване при наличие на пчелен мед и пр.

Мед в домашни условия

С мед все повече се замества захарта, той се добавя към извара и кисело мляко, млечни продукти и зърнени храни, изключително е вкусен със сирене. Медът се използва при приготвянето на сосове, маринати и дресинги за салати, както и в много други рецепти. Медът се превръща в прекрасно средство за глазури на печено месо. Използва се и при приготвянето на напитки като пунш и сокове.

Лечение с мед