ЦирейВ тази група дерматози се включват заболяванията с първичен гноен характер. В нея не се разглеждат секундерните импетигинизации.

Цирей.

Народната и научната медицина прилагат значителен брой  билки при лекуването на болни от цирей. Научно проверени данни сочат целесъобразността от включването в терапевтичния план самостоятелно или комбинирано и посменно на някои от следните лечебни  билки:

Репей. Прилага се като отвара, запарка, настойка или репейно масло.

Жълта комунига. От надземните части се взема I суп. лъжица, залива се с 300мл. вряла вода, накисва се 2 часа, прецежда се и се приема вътрешно по винена чаша 3 пъти дневно преди ядене.

Лечебната динка има доказан бактерициден ефект. За лапи се използва още топлата отвара от корените и коренищата.

Казанлъшката роза постига ефект при Грам (+) и Грам (—) бактерии. Същите възможности има и българското розово масло. За препоръчване са намазвания с Ung. Rоsalini - препарат, изграден на базата на розов конкрет.

Градинският невен е препоръчван  при циреи - има богат  опит с него при гнойни заболявания. Препоръчителна е мазане 1, 2 пъти на ден.

Лечебна лайка се прилага като запарка и отвара (локално) при болни от цирей.

Липата също се препоръчва  по рецептите: По половин чаша на ден.  Външно - за измивания (компреси)  2,3 пъти на ден.

Сините домати имат антибиотични качества и се прилагат под форма на сок (от сурови плодове) - намазвания 2-3 пъти на ден.

Лечебната звъника е противомикробна билка. Препаратите иманин и повоиманин се прилагат при резистентни на антибиотиците случаи.

Локалната терапия на единичните (и малобройните) циреи се води предимно с лапи, бани, намазвания, налагания от кашица от лечебни  билки и пр. в ритъм 1, 2, 3 пъти на ден.

Дълга е редицата на локално приложимите при болните от циреи лечебни  билки:

Маточина. Използва се като запарка за компреси или бани.

Теснолист жиловлек. Прилага се под форма на лапи.

Едролист жиловлек. Употребява се сок от свежи листа за първична обработка на циреи или както в Германия за компреси от раздробени листа или налагания на кашица от листата.

Магданозът се прилага под форма на лапи.

Горският слез се използва  като лапи от топлия остатък след прецеждането на запарката.

Смрадлика. Служи за компреси, промивки, лапи от наситнени листа (100г. в литър вода).

Вълча Ябълка. Правят се бани и компреси с отвара.

Лук. Използва се за налагания с кашица от зелените листа или изпечени в тесто; опечени луковици; тампони, напоени с кашица от свежо смлян лук; дребно нарязан лук в тесто; просто счукани сурови луковици.

Чесън. Съдържа антибиотични вещества и унищожава Грам ( + ) и Грам ( — ) микроорганизми. Прилага се като настойка за мазане. В Полша сътрудници от Института по лечебни  билки и I детска клиника в Познан изучават антибиотичните свойства на чесъна. С опити установяват, че всички бактерии от 638 щама загиват от действието на 10% емулсия на лиофилизиран изсушен чесън.

Шапиче. Правят се лапи или се налага кашица от свежо билка.

Бяла бреза. Използвана е под форма на мазане (1:5 в 90°спирт),  бани (чаена лъж. пъпки да заври като чай с 1/2 чаша вряла вода) и вътрешно от същата запарка. В централната поликлиника на I московски институт са проведени успешни опити за локално лечение с бреза на вяли гранулации, ерозии на кожата и др.

Чаена лъж.  билка да заври като чай в 1/2 чаша кипяща вода - пие се като чай за 1 ден.

Локално приложими при циреи са и следните  билки:

Лечебна върбинка под форма на компреси с отвара.

Гръцки сминдух като лапи и компреси (супена лъжица прах от семена се вари в 1 чаша вода, варене 10 мин.).

Черен оман. Практикуват се компреси и лапи с отвара или посипване с прах от корени на черен оман и от хвощ по равни части.

Бяла върба - бани с настойка от кори.

Спаржа. Правят се компреси с отвара от корени, коренища и млади подрастъци и плодове.

Подбел. Използва се за компреси или лапи с пресни листа или счукана с мляко  билка.

Синя жлъчка - за компреси от отвара от сухи корени , като отварата се приема и вътрешно.

Лен културен - компреси и лапи.

Картоф - налагане кашица от прясно настъргани картофи.

Самобайка - компреси с отвара от надземните части.

Лечебна динка - налагане с още топлата отвара.

Лайка - за локални промивания - със запарка или отвара.

Магарешки трън - локално за компреси по рецептата: Две суп. лъж. билка в 500мл. вода, се загрява, ври 10 мин. - доза за 1 ден и локално.

Зърнастецът се прилага по рецептата: Една суп. лъж. счукани кори врят 10 мин. в 500мл. вода; прецедена и охладена - за промивки 2, 3 пъти на ден.

Лопенът и видовете му съдържат флавоноиди и при циреи оказват аптифлогистично действие.

Множествени циреи.

По-важните  билки, препоръчвани при лечение с билки на болни от множествени циреи, са:

Жълт смил - използва се като запарка от цветовете (суп. лъж.  билка за чаша вряща вода, престоява 30 мин., и прецедена, се приема на равни порции за един ден).

Паричка. Отварата от цъфтящите кошнички с листата се използва за лапи или компреси. За същите цели се използва и настойка (6 чаени лъж. счукана  билка, оставени в 1/2 чаша студена вода за 8 часа).

Градински невен. При пиодермии се препоръчва маз, включваща настойка от билката и мазен вехикулум.

Жиловлек. Смачкани свежи листа от единия или двата вида жиловлек се поставят като лапа 1, 2 пъти на ден 7-10 дни.

Групирани дълбоки циреи.

Съществува опит в лечението на карбункули. Включват се редица лекарствени  билки.

Градинският невен освен под форма на маз се използва и чрез намазване с пресен сок, добит от свежа билка.

Едролистният жиловлек е полезен чрез налагане 1- 2 пъти на ден.

Синята жлъчка се прилага перорално. Използват се 2 чаени лъжички корени за чаша вряла вода.

Дюля. Правят се намазвания със слуз, получена от цели семена и вода.

Народната медицина има опит от налагане (1, 2 пъти дневно) на сварени в мляко или размесени със свинска мас грудки от салеп. Лечението продължава 15-20 дни.                

При болни от абсцес успешно е прилагано перорално и локално лечение  с  лечебна звъника.

За лечение с билки при флегмон се препоръчва прилагане на едролист жиловлек. Прави се намазване със свеж сок или налагане с листа.

Панарициум.

При панарициум се препоръчва:

Синя жлъчка, чрез налагане 2 пъти на ден на свежи листа.

Предприема се вътрешно противобактериално лечение, а локалната терапия включва пшеница. В Русия използват тази билка под формата на „Течност на Митрошин", представляваща гъста смоловидна течност за намазване болните участъци на кожата.

Кожни пукнатини.

Лечението с билки се стреми да постигне епителизиращ, гранулиращ и антисептичен ефект. Приложими  билки са:

Бял смил. Употребява се локално за лапи, а перорално:

По суп. лъж. 3 пъти на ден преди хранене.

Лук кромид се употребява във всички форми на локално приложение. Достатъчни са 1-2 апликации дневно за 12 дни.

Росенът се използва локално (намазвания, обливания) като отвара (чаена лъж. наситнени корени, врели 5 мин. в 400 мл. вода).

Черен оман. За компреси или промивания се прилага отвара от корените и коренищата на черен оман (суп. лъж.  билка, варена 5 мин. в 500мл. вода и накисната 1 час).

Невенът се прилага локално (намазване два пъти на ден с настойка 1:10).

Прилагат се още и бяла мъртва коприва (като запарка) или за охладителни компреси от отварата, дюля (като слуз - за приемане вътрешно и за намазвания), дъб (компреси от отварата, разредена с вода 1:1), планински очиболец (отвара за пиене, намазвания с тинктура), роза (намазвания с Ung. Rоsalini) и др.

Анални напуквания.

Използват се значителен брой лечебни билки:

Божур. Препоръчва се приемане по 3 винени чаши на ден от отвара или от настойка, приготвена от венечни листа (суп. лъж. листа, накиснати за 1 час в 300мл. вода, приета за 1 ден на 3 пъти).

Горският слез се използва за компреси (две „щипки" цветове се заливат с чаша гореща вода и след 10 мин. се употребяват).

Здравец. Приложим е под форма на компреси (2 суп. лъж. счукани коренища се варят 10 мин. в 1 л. вода).

Полският хвощ се прилага с добър ефект.

Жълтата тлъстига е препоръчително.да се приема като запарка (чаена лъж. наситнени надземни части, залети с чаша вряща вода - на глътки за 1 ден). Постига се облекчаване на болките, успокояване на раздразнената  аноректална лигавица, отслабване на сърбежа.

Жълтата комунига се прилага перорално като запарка, а топлият остатък след прецеждането служи за локално лечение (компреси 2, 3 пъти на ден).

Кестенът, най-често се предписва като Aescuvasin ung. (намазвания 2 пъти на ден) и Aescuvasin supp. (по 1 анална свещичка вечер).

Анални ходове.

Използват се следните лечебни  билки:

Бял смил. Под форма на тампони, напоени в настойка, или като локални вани с продължителност до 40 мин. (35°С) 1, 2 пъти на ден.

Подсичане.

Много често при това заболяване се установява патогенна роля и на гноеродни микроорганизми. Поради това кожното напукване често е придружено и от пиодермия. Препоръчват се няколко лечебни  билки.

Бухалковиден плавун. Интертригинозните повърхности се напудрят I, 2 пъти на ден със спорите на билката (ликоподиум), което се прави и при подмокряне или екзематизация.

Вълчата ябълка се прилага под форма на бани и компреси.

Черен оман. Под формата на компреси, промивки, лапи (10 г. ситно счукани корени се заливат с чаша вряща вода и се вари 10 мин.).

Копривата, приложена локално, стимулира епителизацията.

Рицин. Правят се намазвания с рициново масло 2 пъти на ден.

Картоф. Налагане 2 пъти на ден с кашица от прясно настъргани картофи.

Заразно импетиго.

При болни от импетиго се използват редица лечебни  билки:

Змийско мляко - сок от билката, включен в мехлем.

Невенът се прилага локално като настойка или мехлем. Правят се и намазвания със свеж сок, а се съветва и перорално приложение.

Лечебният селим се използва перорално (чаена лъж. корени и чаша вряла вода - доза за 1 ден) и локално, отвара от корените или от цялата билка - за бани или компреси.

Магарешки трън - директно намазване с пресен сок от свежа билка.

Черен оман - компреси, намазвания с изстинала запарка.

Трицветна теменуга - компреси или намазвания с пресен сок от билката.

Смрадлика - изстиналата и прецедена запарка се използва за обмивания, компреси и др.

Заразен ъгъл на устата.

Лечение с билки на това заболяване с козметична стойност е в същност усилие да се постигне противомикробен и епителизиращ ефект. Личен опит ни дава основание да препоръчаме:

Невен - намазване 1, 2 пъти на ден (за 10 дни) с настойка (1:5).

 Лечебен селим. Отварата от корени с гутатор се накапва върху засегнатия ъгъл на устата 2 пъти на ден по 5-10 капки за 10-12 дни.

 Черен оман. Прилага се като запарка. Сред прецеждането върху памучен тампон, поставен върху болестно  изменената област на кожата, чрез накапване с гутатор тя се поддържа влажна по за 10 мин. 2, 3 пъти на ден за 10 дни.

Магарешкият трън се прилага като отвара (2, 3 намазвания на ден). Практикува се и директно намазване (1, 2, 3 пъти на ден) със свеж сок, получен от цялата билка.

Смрадликата се прилага като запарка (10 г. листа и 100 мл. вряла вода).

 Градински чай. При деца се препоръчва перорално приемане, а локално - обливане със запарка от листа или стръкове (2 чаени лъж. наситнена  билка и 2 чаши вряща вода - по суп. лъж. на 3 часа).

Други  билки, които могат да бъдат полезни при това заболяване, са трицветна теменуга, едногодишен пелин, жълт смил и др.