Добре дошли в bilki.bg - Раят на билките!

Моята Количка 0 бр. 0,00 лв.

ЛЕЧЕНИЕ С БИЛКИ ПРИ КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ АЛЕРГИЗИРАЩИ АГЕНТИ

kojna-alergia.jpgКожен сърбеж.

Пруритусът и като симптом, и като болест разглеждаме при алергичните кожни заболявания. Той представлява водещ белег, при алергодерматозите. Лекува се с едни и същи лечебни  билки както когато е израз на алергизиране, така и когато сензибилизация не е налице. Това е лечението и на пруритуса, протичащ без морфологични кожни промени. Всяка антипруригинозно действаща билка е лечебно билково  средство и при всяка алергодерматоза.

Откриването през 1966 г. в корените и коренищата на дилянката на валепотриати, обладаващи значително успокояващо пруритуса действие, е основание за широкото и приложение. Противосърбежно средство представлява обикновената коприва, прилагана перорално в обичайните форми и дози.

Уместно е прилагането и на бял оман.

Две чаени лъж., наставени в 2 чаши хладка вода за 8 ч. По 1/2 чаша на ден 2- 3 седмици.

Бял оман се прилага и по следния начин: По 50 г. нарязани корени се варят 20 мин. със 100 мл. вода. Прецедена отварата се смесва с 50 г. прясна свинска мас. Правят се намазвания.

Мента лютива се използва като 2% спиртен извлек за намазване. Действа противосърбежно и обезболяващо. Сега се приема, че ментата има освен антимикотичен и антитоксичен ефект.

Царевица. Прилага се по рецептата:

Наставя се в чаша вряща вода. Приема се по супена лъж. на 3 часа.

Под формата на отвара се употребява репей. Правят се компреси 2, 3 пъти на ден 7-10 дни от 2 суп. лъж. наситнени корени, кипели 30 мин. в 0,5 л. вода, след охлаждане и прецеждане.

Полезна е и черната топола. Правят се намазвания с мехлем. Препоръчва се прилагането на възловидно живениче, едногодишен пелин, подбел и вълча ябълка.

Прилага се и запарка от бяла мъртва коприва (4-6 чаени лъж.  билка за 2 чаши вода за 1 ден). Практикува се и приемане на върха на ножа 1-2-3 пъти на ден добре изсушени стрити цветове. Локално се правят компреси, вани от отвара (30 г. сухи цветчета за литър вода).

Пак като запарка се използва и великденче:  По чаена лъж.  билка за чаша запарка за ден и локално налагане на лапи с остатъка от запарката.

Уталожват сърбежа лечебният пореч (като салата от младите му листа,  по 1-2 шепи на ден 2-3 седмици), копърът на върха на ножа счукани плодчета 3 пъти на ден или по 10-15 капки от етеричното му масло върху бучка захар 3 пъти на ден и маточината, която се използва като запарка вътрешно и като спиртна настойка (1:5) локално.

Риганът е добро билково средство срещу кожния сърбеж.

Трицветната теменуга приета вътрешно, също успокоява сърбежа.

Популярно лечебно билково средство при сърбеж са общите вани. Използва  се хвойна 3-4 суп. лъж. течен хвойнов екстракт или 1-2 таблетки сух хвойнов извлек за една 1вана вода), 10% отвара от борови игли, шишарки или клонки, ленено семе (250 г. сварено ленено семе с 5 л. вода,  като отварата се прецежда и се излива във водата на ваната), орехова шума, лайков цвят, лайков цвят  и др.

При анален сърбеж се съветват също клизми с 5% отвара от божур.

Една чаена лъж. стрити корени се изваряват в 400 мл. вода 5 мин. Прецедена и изстинала, отварата се приема по винена чаша 3 пъти на ден. Препоръчва се да се взема и вътрешно от корените (колкото грахово зърно - 3 пъти на ден).

Упорит анален сърбеж често и трайно се подобрява от намазвания с растителен катран.

Под формата на запарка се прилага жълта тлъстига (1 чаена лъж. счукани надземни части в чаша вряща вода - доза за 1 ден, приемана на глътки) или се използва за компреси.

Старчески сърбеж. За лечение се използва не само великденче, но и следната рецепта:

По 1/2 суп. лъж. за чаша запарка на ден за локализирания сърбеж.

Резултатното  лечение с  посочените  билки при пруритус е ефикасно  лечение с билки и при екзема, и при алергичния дерматит, и при уртикарията.

екземаЕкзема.

Лечение с билки при екзема, както и при другите алергодерматози се предприема по възможност след откриването и отстраняването на алергена (алергените) причинител. Тя се осъществява посредством прилагането на твърде голям брой лечебни билки, сред които терапевтът прави според особеностите на болния и заболяването своя подбор. Лекуващият лекар се насочва не само към билки с противоалергично действие. Той използва заедно с тях едновременно, поетапно или посменно и седативни, противовъзпалителни, противосърбежни, аналгезиращи и дерматонични лечебни  билки.

В литературата намираме сведения за лечение на екземата при използване на огромен брой  билки и различни форми на прилагане. По-значителните в теоретично и практическо отношение данни излагаме тук.

Ефедра. Има адреналиноподобно действие. От надземните части се приготвя и прилага запарка: 2 г. билка за чаша вряща вода - за 1 ден.

Копривата е утвърдено противоекземно билково лечебно средство.

Откриването в корените на сладниката на повече от 20 флавоноида (най-ценен е глициризин - 6%), на субстанции носители на антифлогистично, антихистаминово и кортизоново действие представлява за дерматолога  значителен факт. Приема се вътрешно като отвара (суп. лъж. обелени и наситнени корени се варят 30 мин. в 0,5 л. вода - по винена чаша 4 пъти на ден преди хранене).

 Експериментални данни на д-р Ковалева сочат определени антиалергични качества на белия равнец. Приготвя се отвара (2 суп. лъж.  билка се накисват 1 час в 0,5л. вряла вода - прецедена и изстинала - по винена чаша 4 пъти на ден преди хранене), която се използва и локално - обливания, компреси.

При подмокрящи екземи в локална апликация добри резултати са получавани от прилагането на очиболец. Външно - 1 суп. лъж. корени, заливат се с 1 чаша вряща вода, кипи 30 мин., стои 2 часа, прецежда се - за намазвания 2 пъти дневно 10-12 дни.

Глухарче. Древна лекарствена билка с многостранно действие, глухарчето се приема и за антиалергично средство, утвърдено и в народната медицина. Перорално се консумира като салата от свежите листа (подправена с лимонов сок и зехтин). Една суп. лъж. стръкове (изсушени) се заливат с 400 мл. вряща вода и накисват 2 часа и след прецеждане се вземат по 4 винени чаши дневно преди хранене в непродължителни лечебни курсове.

Синя жлъчка. Наслоенията върху екземните плаки се почистват добре, като се използва отвара от синята жлъчка (десертна лъжица наситнени корени се заливат с чаша вряща вода, ври 10 мин., наставя се за 1 час, прецежда се - приема се по суп. лъж. 3 пъти на ден). С нея се правят обливания и се почистват наслоенията. Практикува се и намокряне на салфетки, които се полагат върху екземните поражения до очистването им.

Лайката също се използва и като противоалергично средство. Прилага се като запарка или отвара - локално и перорално. Курс на лечение 1-2 месеца.

Хмелът  се прилага на основание на изразените му седативни свойства, ефект, необходим при всеки екзематик.

Лечебно сапуниче. Прилага се 5% отвара от корени за локални бани 1-2 пъти на ден за 15-20 дни.

Лечебна звъника. Експериментално е установено наличие в тази билка на флавоноидни вещества, притежаващи противовъзпалителни свойства. На основа на това е изработен български препарат Peflavit (дражета), приложим успешно при алергози, дерматити и др.

Пшеница. В Русия с успех провеждат при екземно болни локално лечение с течността на Митрошин (на основа на ферментирали пшенични зърна). Представлява гъста смоловидна течност в стъкла от 100 мл. Нанася се 3-4 пъти на ден чрез напоени подгрети памучни тампони.

Невен. Прилага се под форма на настойка от надземни части или цветове от невен в маслиново масло или като мехлем.            

Орехът може да се използва по следната рецепта :

Три суп. лъж. се възваряват с 1/2 л. вода. Натопява се марля в горещия извлек и се налага върху екземната, плака 1, 2, 3 пъти на ден за 2-3 седмици.

Трицветна теменуга. Петербургският научноизследователски химикофармацевтичен институт на базата на трицветна теменуга е изготвил препарата тривиол. Трицветната теменужка е любимо народно лекарство при различни кожни заболявания, главно при екземи. Приема се най-вече под формата на чай от надземните й части.

Белият бор се използва локално като отвара (500 г.  билка се вари 30 мин. в 5 л. вода).

При остри и хронични, но изострени форми на екземната болест се прилага бяла бреза. Получава се добър диуретичен ефект - подмокрянето намалява и спира.

По 4 чаени лъж. наситнени листа се за ливат с 2 чаши вряща вода, прибавя се на върха на ножа натриев  бикарбонат - пие се на равни порции за 1 ден няколко седмици.

Обикновеният пелин, съдържащ хамазулен, считан за активатор на ретикулоендотелната система и на фагоцитарната функция, препоръчан е за лечение на екземно болни, които нямат кръвотечение или язвена болест. В Русия на базата на хамазулен е изработен препаратът диметулен с добри противоалергични качества.

Бял оман се прилага при лечение с билки на екзема.

Прилага се и  бяла мъртва коприва.

Обикновеният риган е добра противоекземна лечебна билка.

По 100-200 г. билка се запарва с 2-3 л. вряща вода. Прибавя се към водата за баня.

Широколист жиловлек. Прилага се успешно при подмокряща екзема. Счукват се на кашица свежи листа (от единия вид или и от двата вида жиловлек) и се налагат върху екземните поражения на кожата 2-3 пъти дневно до подсушаване.

При локалното третиране на екзема се прилагат репей (намазвания с готово репейно масло - Русия, или мехлем).

Полезно е третиране със свежо настъргани като кашица картофи.

Има данни, че надземните части на лечебния пореч имат противоалергични свойства при перорално приложение( 2 суп. лъжици билка се, заливат с 400мл. вряща вода, накисват се 1 час, прецеждат се и след охлаждане се приема по 4 винени чаши дневно преди хранене за няколкоседмичен курс. Билката се прилага и под форма на салата от младите листа (по 1 шепа листа 2-3 пъти дневно няколко седмици).

Може да се счита за мотивирана противоекземната терапия и със следните лекарствени  билки:

Босилек. Правят се компреси със запарка от стръковете на билката (30 г.  билка на 1л. вода).

Бухалковиден плавун. При екземи, дори и при подмокрящи, се правят напудряния със спорите на билката.

Гръцки сминдух. Налага се каша от счукани семена, изварени 10 мин с малко вода.

Мента лютива. Вътрешно се приема запарка (суп. лъж. листа, залети с 0,5л. вряща вода, след накисване 1 час - по 4 винени чаши дневно), която може да се използва и за компреси, обливания, гаргара и др.

Невен. Има експериментални данни за успешно приложение при болни от екзема - намазвания с тинктура( l:5) и за компреси със същата тинктура, но разредена (чаена лъж. тинктура на 0,5л. вода).

Царевица. Прилага се смес от близалцата на билката (3:100) вътрешно при изразен оток и подмокряне. Използват се и следните рецепти:

Две суп. лъж. билкова смес се възварява 5 мин. в 0,5л. вода. Изстинала и прецедена, отварата се приема по 4 винени  чаши на ден преди хранене.

Супена лъж. билкова смес се възварява в чаша вода. Изпиват се 2-3 чаши на ден.

Алергичен дерматитАлергичен дерматит.

При алергичните дерматити отстраняването на алергена причинител е първата терапевтична стъпка. Белезите на спешност са контраиндикация за лечение с билки. Значителен е броят на лекарствените билки, които могат да се включат при терапията на болните от алергичен дерматит. Тук даваме основни данни за голяма част от тях.

Бяла мъртва коприва. Перорално се препоръчва салата от младите листа и запарка, с която се правят и компреси 2-3 пъти на ден (след прецеждане и охлаждане).

Босилек. Надземните части под форма на запарка се използват за компреси (50 г.  билка и 1л. вряща вода).

Здравец. Прилага се като компреси от коренищата (2 чаени лъжички на студено, наставени в 2 чаши вода за 8 часа).

Копърът се включва заради седативното и антипруригинозното действие на етеричното му масло.

Маточина се прилага вътрешно като запарка (2 суп. лъж. счукана  билка в 400мл. вода - по 2 винени чаши дневно) и локално - като компреси 1, 2, 3 пъти на ден.

Хвойна се прилага главно заради противовъзпалителното й въздействие. Приготвя се сироп от 2 чаени лъжички  билка (плодчета), 2 чаши вряла вода и захар - приема се вътрешно по 3 лъжички на ден.

Препоръчва се при терапия на алергичния дерматит  и анасонът.

Използва се също едролист жиловлек, който се прилага като лапи от смачкани свежи листа, а в Германия практикуват лечение с компреси от оводнени и стрити на кашица листа.

Дюлята се включва в лечението под формата на намазвания с омекчителна слуз.

Целината, както и картофът (прясно получена от настъргване кашица) имат противовъзпалително действие при дерматитите.

Локално лечение с багрилна жълтуга според Махлюк  също е ефикасно. Съветва се да се правят локални бани или компреси (чаена или суп. лъж. надземни части се заливат с 2 чаши вряща вода, престоява 2 часа, прецежда се).

Дивата мащерка се прилага по рецептата :

По суп. лъж. 2 - 3 пъти на ден 12-15 дни. Билката има широко дерматологично приложение при сърбежи, пиодермии, циреи, гингивити и др.

Редица автори при дерматит препоръчват лечебна лайка.

Поддържа се становището, че дървовидното алое е добро средство при алергичните и ортоергичните дерматити. Особено важна индикация за включването на алое са рентгеновите дерматити.

При терапията на алергичния дерматит могат да се имат пред вид още и обикновен пелин.

Народната медицина препоръчва при болните от дерматити да се използват още като средства с противовъзпалително действие градински чай,бял оман, летен дъб и др.

Копривна трескаКопривна треска.

Диагнозата на копривната треска не създава затруднения. При нея проблемите са терапевтични.Използват се  значителен брой  билки, виреещи у нас. Препоръчват се по-често следните:

Бяла мъртва коприва. Приема се като салата от младите листа, като запарка или стрити на прах цветове.

Мента (лютива), под форма на запарка се използва при всички болни от уртикария.

Риган. Приготвя се запарка (100-200 г. билка и 2-3л. вряща вода), която се влива във водата, приготвена за вана.

Копривата, дала названието на уртикарията, като антиалергикум се приема по рецептата:

 По 1 суп. лъж. за чаша запарка на ден.

Хрян. Сок от хрян и пчелен мед  по 1-2 чаени лъж. на ден за 3 седмици.

Мащерка. По 2 чаени лъж. за чаша запарка на ден.

Хмел. По 1 суп. лъж. за чаша запарка на ден.

Бял оман. По чаена лъж. студен извлек за ден.

Лечебни  билки за локално третиране при болни от уртикария: лайка, хвойна, дъб (кора), лен (семе), бъз, орех, (листа) и др.

Препоръчвана рецепта е следната: Две суп. лъж.  билка се поставят в 500мл. вода.Загрява се, ври 5 мин. Приема се по винена чаша 4 пъти на ден преди ядене  в продължение на няколко седмици.

За постигане на дермотонизиращ ефект се прилагат:

Боб. За литър отвара на ден.

Репей. По чаена лъж. за чаша запарка на ден.

Изтъква се целесъобразността при лечение с билки на уртикарията да се включва сокът от кореноплодите на целината.

 

Насекомен дерматитНасекомен дерматит.

При това заболяване за лечение се използват лечебните билки:

Планинска чубрица. При ужилване от пчели се прилага под форма на сок от свежо билка. Болката, сърбежът и отокът бързо намаляват.

Лук кромид. Дерматити, причинени от ухапване от пчели и оси, се подобряват след налагане с кашица от счукани луковици. За същите цели се използва и чесън - нанася се върху засегнатата част на кожата кашица от счукани надземни части или млади луковици 2-3 пъти на ден до възстановяване.

Магданоз. Намазва се засегнатата област със сок от пресни магданозови листа.

Малина. Намазва се увредената част на кожата с настойка от малинов цвят, накиснат за 20 дни в маслиново масло.

Широколист жиловлек. Клинично проверени резултати сочат целесъобразността от налагания на кашица от счукани свежи листа при дерматити от пчели, оси, паяци. Добър лечебен ефект се постига и с налагане лапи от теснолист жиловлек.

Шапиче. Увредените места се налагат с каша от свежа билка или се третират с компреси (2 суп. лъж. и 500 мл. вряща вода след охлаждане и прецеждане).

Бъзак. Полезен е при ухапване от паяк. Правят се бани с топлата вода от сварени корени или плодчета.

При насекомните дерматити се препоръчва и невен под формата на запарка, настойка или маз. В Русия се прилагат препарати за лечение на насекомни дерматити на базата на картофи.

 

Продукти свързани с билката

  1. ВЕЛИКДЕНЧЕ , ГЕРГЬОВДЕНЧЕ , ПРЕВАРА СТРЪК
  2. ПЛАНИНСКИ ОЧИБОЛЕЦ , ГОРСКО ПРОЗОРЧЕ КОРЕН
  3. ЛАЙКА ЦВЯТ И СТРЪК - БИЛКОВ ЧАЙ НАСИПЕН
  4. ТРИЦВЕТНА ТЕМЕНУГА , СТРЪК
  5. ШИРОКОЛИСТ ЖИЛОВЛЕК , ЖИВОВЛЕК ЛИСТ