Прополис, апитерапия

Интигуващ факт е, че няма бактерия, вирус или микроорганизъм, които да могат прополисда устоят на силата на прополиса. Още от 1906 г. е известно, че прополисът има противомикробни  свойства, но те са  окончателно доказани през 1948г. от В. Кивалкинг. Тя установява, че антимикробното му действие има избирателен характер, т.е. различните микроорганизми се повлияват различно. Прополисът в нормални дози, не засяга полезната чревна флора на човека, а само причинителите на заболяванията. Особено активен е прополисът към Грам-положителните и киселинно устойчивите бактерии и по-слабо - към Грам-отрицателните. Съхраняването на прополиса в продължение на 3 - 4 години не намалява антимикробните му свойства.

Важно свойство на прополиса е неговото противобактериално действие към туберкулозния, салмонелния, тифния и други болестни причинители.

Прополис действие

мед-прополисИзучено е също антимикробното действие на прополиса върху микрофлората на стомашно-чревния тракт. Установено е, че пероралното (вътрешно) приложение на прополиса не води до дисбактериоза в червата. От друга страна, дълготрайното му приложение за разлика от антибиотиците и сулфонамидите не предизвиква поява на резистентни форми на микроорганизмите, т.е. не се стига до приспособяването им към него. Щамове микроорганизми, чувствителни към прополиса, се проявяват със значителна устойчивост спрямо антибиотиците, приложени в същата концентрация.

Прополисът има доказано клинично и експериментално противогъбично действие. От него се повлияват причинителите на някои заболявания по кожата и окосмената част на главата (гъбичките от родовете Trychophyton, Candida, Epidermophyton и др.), както и едноклетъчният паразит  Trichomonas vaginalis - причинител на възпаления на влагалищната лигавица у жената и на пикочния канал у мъжа.

Съществуват данни и за изразено антивирусно действие на прополиса, дължащо се на флавоноидите апигенин, акацетин, пектолинарингенин. Изследвано е влиянието му върху растителни патогенни вируси и е било установено силно антивирусно действие, особено към вируса на некрозата на тютюна, и то при много ниски концентрации. Експериментално и клинично е доказан също противовирусният ефект на прополиса в съчетание с пчелно млечице и прашец спрямо вируса на грипа.

При вътрешно приемане прополисът стимулира неспецифичната и специфичната имунна защита на организма, което обуславя повишаване на резистентните му сили.

Много автори установяват липсата на каквато и да е токсичност на прополиса. Нещо повече, при някои инфекциозни заболявания дори е установено известно антитоксично действие.

Прополисът (пчелният клей) е един от най-ценните пчелни продукти. Прополисът съдържа летливи етерични масла, които имат изразена фотивомикробна активност и насищайки атмосферата на кошера, особено при нагряването от слънцето, защитават пчелното семейство от микроорганизмите. Установено е, че основният компонент на прополиса са флавоноидите, които съставляват 25 % от активното му съдържание. Прополисът съдържа редица органични киселини (канелена, кафеена, ферулова, бензоена, висши мастни киселини и др.), някои техни алкохоли, феноли, алдехиди и естери, значително количество минерални вещества, между които манган, цинк, барий, титан, мед, калай, никел, кобалт, хром, калций, фосфор, натрий, желязо, магнезий, молибден, алуминий, силиций и др.

Свежият прополис има жълто-зелен до кафяв или тъмночервен цвят. При съхранение той потъмнява, а под действие на слънцето губи пластичността си. При температура над 30°С става мека лепкава маса, а под 15°С е твърд и крехък, лесно се счуква или смила. Има приятна специфична миризма и възгорчив вкус. Той се разтваря лесно в спирт.

Вътрешно приложение на пчелният клей

Натуралният прополис се взема под форма на прах, гранули, таблетки и др. при дневна доза 1 — 5 г, приета на 3 пъти 1 - 2 часа преди ядене. Поглъщането на късчета прополис не се препоръчва поради опасността от разрушаващ ефект върху стомашната лигавица. Спиртният му екстракт (10-20-30-процентен) се приема по 30 - 40 капки в лъжица топло мляко или топла вода 3 пъти дневно 1 - 2 часа преди ядене. Водният 10 % екстракт от прополис се приема по 1 - 2 супени лъжици 3 пъти дневно 1 - 2 часа преди ядене. Прополисовите пасти и прополисовите масла на база пчелен мед, слънчогледово, краве, маслинено масло, маргарин и др. (10, 15, 20 %) се вземат по 1 чаена лъжица 3 пъти дневно 1—2 часа преди ядене.

пчела - прополис

Децата приемат вътрешно прополиса в 1/2 — 1/4 от дозата на възрастните.

Външно приложение на пчелният клей

Прополисът се прилага външно под формата на мехлеми, спиртни екстракти, влажни или влажно-съхнещи компреси от водно-спиртни емулсии, гаргари с прополисова вода, пластири, пластинки от натурален прополис, супозитории, спрей и пр.

Мехлемът с прополис има изключително ефикасно действие срещу псориазис. Можете да го комбинирате с билкова смес срещу псориазис или да приемате тинктура от пчелен клей.