Бъбреци заболявания
Основно функционално предназначение на отделителната система е регулирането на водно-електролитния баланс на организма и елиминирането на водно разтворими отпадни продукти на белтъчната обмяна. Две от важните характеристики на бъбречната функция са необходимостта от обилно кръвоснабдяване и наличието на значителен функционален резерв. Острото нарушение на кръвоснабдяването на бъбреците или подвозът на големи количества тъканни белтъци, например миоглобин или хемоглобин, е честа причина за възникване на остра бъбречна недостатъчност. Наличието на значителен функционален резерв е причина в значителен дял от случаите с хронични бъбречни заболявания (гломерулонефрити или пиелонефрити) правилната диагноза да бъде поставена късно, едва с изявата на хроничната бъбречна недостатъчност.
|
Ортосифон стрък рязан – Бъбречен чай, при бъбречни заболявания, Orthosiphon stamineus
Цена:
Не е в наличност |
Грижливото изследване на болния, многократно извършените контроли на седимента на урината, посевките за изследвано на уринната флора и резистентността й към химиотерапевтици и антибиотици, проверката на нивото на уреята и креатинина в серума, на серумните електролити — натрий, калий, хлор, калций, фосфор, при необходимост — провеждането на по-сложни инструментални изследвания (рентгенологични, изотопни и морфологични), точната клинична оценка на състоянието и естеството на бъбречното заболяване и на функционалното състояние на бъбреците трябва да предхождат лечението. Небрежното и непълно изследване на бъбречно болния, закъснялото въвеждане на правилен режим и лечение могат да имат тежки последствия при острите и хроничните гломерулонефрити и пиелонефрити.
ОСТРА БЪБРЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
Острата бъбречна недостатъчност се проявява с внезапно рязко снижаване на диурезата под 300 мл. Най-честите причини за острата бъбречна недостатъчност са: нарушено кръвоснабдяване на бъбреците (сърдечно-съдова недостатъчност, масивни кръвоизливи, сепсис), токсично въздействие (тежки метали, медикаменти и др.), масивна цитолиза (интраваскуларна хемолиза при преливане на групово несъвместима кръв, миоглобинурия при тежки травми, масивни изгаряния), тежки нарушения във водно-електролитното равновесие, тубуларни увреждания, запушване на пикочните пътища (нефролитиаза, простатни изменения, неоплазми) и др. Често остра бъбречна недостатъчност настъпва в хода на тежко протичащи вътрешни заболявания — т. нар. екстраренална азотемия и хепаторенален синдром.
В началните стадии на острата бъбречна недостатъчност, особено в случаите с нарушена хемодинамика и дизелектролитемии, правилно проведеното интензивно лечение може да доведе до пълно възстановяване на бъбречната функция.
Клинична картина.
Олигуричната фаза може да продължи от 2—3 до 20—30 дни с постепенно покачване в серума на нивата на креатинина, калция и водородните катиони. Развива се клиничната картина на уремията. Следващата фаза е полиуричната. Постепенно нараства количеството на отделената урина, като тя може да достигне 5—10 л за 24 часа. Постепенно състоянието на болните се подобрява. През този стадий, който продължава от две седмици до два-три месеца, поради намалените защитни сили на болните могат да възникнат възпалителни усложения — сепсис, бронхопневмония и др. През възстановителния стадий в продължение на няколко месеца постепенно се възстановява функцията на бъбреците на болните. При благоприятно протичане е възможно пълно нормализиране. Болните с остра бъбречна недостатъчност са обект на лечение в специализирани лечебни заведения с условия за провеждане на интензивни грижи (хемодиализа, перитонеална диализа) и стриктен контрол на показателите на водно-електролитното и алкално-киселинното равновесие.
ХРОНИЧНА БЪБРЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
Най-често хроничната бъбречна недостатъчност е краен стадий в развитието на хроничните гломерулонефрити и пиелонефрити. Хроничните бъбречни заболявания с предимно засягане на гломеруларния апарат се свързват с отлагане в гломерулите на антитела срещу антигенните съставки на базалната мембрана (антигломеруларно-мембранни нефрити) или на имунни комплекси — антиген-антитяло (имунокойплексни нефрити); Възпалителните процеси в бъбречните легенчета и интерстициалната тъкан на бъбрека при хронифицирането си преминават в хронични пиелонефрити. Предразполагащи фактори за възникването на хроничните пиелонефрити са урологични заболявания, които препятствуват нормалното оттичане и водят до рефлукс на урина. Притискане на уретерите при бременност може да има същия ефект. Диабетиците често страдат от уроинфекции.
Патогенеза и клинична картина.
Хроничната бъбречна недостатъчност е терминалният стадий на дифузните паренхимни бъбречни заболявания. Тя намира израз в уремичния синдром и е резултат от нарушената екскреторна, регулаторна и метаболитна функция на бъбреците. Нарушената регулация на водно-елек-тролитното равновесие обикновено се изразява със загуба на натрий и дехидратация, хиперкалиемия и ацидоза. При обилни повръщания и диарии може да настъпи и обедняване на тъканите на калий и хипокалиемия. Нарушено е, превръщането на витамин D до 1,25-дихидрохолекалциферол в бъбреците, в резултат е нарушено всмукването на калций. Вторичният хиперпаратиреоидизъм осигурява достатъчна екскреция на фосфати в по-ранните стадии на хроничната бъбречна недостатъчност, но с напредването й настъпват и хиперфосфатемия и хипокалциемия.
Лечение.
Лечението на хроничната бъбречна недостатъчност включва кортикостероиди и имуносупресивни средства и е обект на специализирани лечебни заведения, където системно може да бъде осъществен морфологичен и лабораторен контрол. Възпалителните заболявания на бъбреците и пикочните пътища — пиелонефрити и цистопиелити, изискват системно антибактериално лечение.
Съвременното лечение на болните с хронична бъбречна недостатъчност включва правилен диетичен режим, системен контрол на показателите на алкално-киселинното и водно-електролитното равновесие, на калция и фосфатите, на нивото на уреята и креатинина и корекция на установените нарушения — вливания на електролитни разтвори, приложение на диуретични средства, анаболни препарати, лечение йа анемичния синдром и пр. При терминалната бъбречна недостатъчност се прибягва към хемодиализа и бъбречна трансплантация.
БЪБРЕЧНОКАМЕННА БОЛЕСТ
Причините за образуване на бъбречните камъни не са напълно изяснени. По-често нефролитиаза настъпва в области с варовита (твърда) вода, при сух и горещ климат. Възникването й се свързва и с инфекции на пикочните пътища и хиповитаминози (най-често хиповитаминоза А).
Условия, които благоприятствуват образуването на бъбречни камъни, са: повишена концентрация на калций в урината, хиперпаратиреоидизъм, недостатъчно образуване на защитни фактори, които препятствуват изкристализирането на съставки на урината, и наличие на повишени количества епителни клетки, левкоцити, белтъци — органични ядра, около които започва изкристализирането. Бъбречните камъни се образуват от урати, оксалати и фосфати. По своята големина се делят на големи—кораловидни, отливъчни на легенчето и чашките, със средна големина и малки.Клинична картина.
Нефролитиазата може да протича безсимптомно, когато камъкът се намира в бъбречните чашки или обхваща цялото легенче. Бъбречната колика настъпва при преминаване на камък през уретера. Обикновено в хода на усилената перисталтика, която цели изхвърляне йа бъбречния камък, се наранява лигавицата на уретера. Характеризира се с болка (чувство на разтягане), която може да бъде много интензивна. Локализира се в поясната област, разпространява се по хода на уретерите към гениталиите. Появява се хематурия, много по-рядко може да настъпи рефлекторна анурия. При задържане на камъка в уретера и образуване на локален оток на стената му настъпва хидроуретер и хидронефроза. Нефролитиазата създава благоприятни условия за възникване на възпаления по пикочните пътища.
Лечение.
Съществуват възможности за медикаментно разтваряне на пикочните камъни. При уратна литиаза се цели покачване на рН на урината до 6,5, при оксалатни камъни се прилагат цитрати, магнезиеви соли и витамин В6, а при фосфатни камъни урината се подкиселява. Препоръчват се съответни ури колитични препарати. При продължителна анурия, хидронефроза и пионефроза големи конкременти в легенчето е показано оперативно леченир. След затихване на коликите и при липса на данни за остра инфекция се провежда балнеолечение — Хисар, Горна баня, съобразена със състава на камъните.
БИЛКИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА БЪБРЕЦИТЕ
при камъни и пясък в бъбреците
Спомагателна терапия могат да се приложат отвари от билки. Белият чамсакъз, мечото грозде, плодовете от синя хвойна и магданозът се препоръчват.
Ето и две изпитани рецепти:
* 2 с.л. магданоз се вари в 600 мл вода, докато изври наполовина. Получената смес се пие 3 пъти на ден по 100 мл преди ядене.
* 1 с. л. цикория 1 с. л. мечо грозде 1 с. л. хмел. Сместа се вари в 600 мл вода около 5 мин. Пие се по 100 мл 3 пъти дневно половин час преди хранене.
За прочистване и изцеление
Според уролозите, чешмяна вода с повишена твърдост и излишък от съдържание на сулфат, хлорид и нитрати стимулира появата на пясък и камъни в бъбреците. Оказва се, че филтрите на бъбреците се нуждаят от периодично почистване. Можете да използвате зеленчуци и плодове, които имат диуретичен ефект: диня, пъпеш, краставици, тиква. А извън сезона е полезно да се вземат отвари от ленено семе, овчарска торбичка, трицветна теменуга, цветове и плодове от бъз.
Всички тези билки имат диуретично действие, но за разлика от лекарствата, те не измиват калия от организма, но постепенно намаляват количеството на протеина в урината.
За лечение на бъбреците се препоръчва използването на подправки: магданоз и целина, както и плодове от хвойна. Билките се прибавят към първото и второто ястия, а плодът на хвойната трябва да се смачка и да се изпие 15 минути преди хранене с чаша вода. Това ще помогне на бъбреците да изпълнят функцията за почистване на кръвта.
За облекчаване на възпалението
Едно от най-честите заболявания е възпаление на бъбреците (пиелонефрит), което води до усложнения като бъбречна недостатъчност и високо кръвно налягане. Лечението е насочено към отстраняване на течности от тялото, което се улеснява от отвари от боровинки и полеви хвощ. И приема на овес помага да се отървете от отока, който е пряко свързан с липсата на бъбречна функция.
Възпалителните процеси в бъбреците са тясно свързани с възпаление на пикочния мехур - цистит. Развива се в резултат на хипотермия и инфекция в пикочния мехур. Чай от бял равнец и брезови пъпки помага за облекчаване на дразненето.
Когато признаците се влошават, билковите отвари се приемат в шокови дози: 5 супени лъжици билки на литър вряща вода. Тази порция е необходима за пиене през деня.
Растителните отвари е полезно да се вземат през есента и пролетта, обичайната доза (2 супени лъжици 0,5 литра вряла вода) - за предотвратяване на обостряния на пиелонефрит и цистит, както и настинки, които могат да провокират тези заболявания.
За премахване на камъни
Билковите лекарства помагат за изхвърлянето на пясък и малки камъни, предотвратяват рецидиви на болестта. Преди всичко е важно да се знае кои камъни са склонни към образуване - урати, фосфати. Това ще покаже тест на урината. В зависимост от неговите резултати, диета също е избран: в първия случай, мляко-зеленчуци, във втория - основно месо.
Разбиването на камъни в пикочните органи ще помогне отвара от шипка или екстракти от морковени семена, листа от ягоди и магданоз. В периода на атаки се вземат във високи дози (5 супени лъжици на литър вряща вода), между атаките намалете до нормални (2 супени лъжици 0,5 литра вряла вода). Същите билки се използват за вани по време на пристъп на бъбречна криза.
Loading...