Tussilago farfara L.

Народни наименования на билката

Бяло копито, конско петало, магарешка диря, подвелка, подбел, якмов лист.

Действие на подбел, лист

Противовъзпалително, апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство.

Приложение на подбел, лист

При ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб, възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт.

Начин на употреба на подбел, лист

2 с.л. дрога се залива с 500 см3 вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Изпива се за 1 ден.

Противопоказания на подбел

Не се препоръчва приемането на билката при бременност и кърмене!

Характерни особености

Подбелът — Tussilago farfara L. — от сем. Сложноцветни — Compositae — е многогодишно растение. Коренището е дълго, разклонено. Стъблата са само цветоносни, високи до 15 см, появяващи се в ранна пролет, преди развитието на листата. Листата се развиват след цъфтене. Те са едри, събрани в розетка на дълги дръжки, закръглени или сърцевидни, неясно разделени на 5 до 12 дяла, неравномерно назъбени (зъбците понякога са чер- веникавокафяви). Напълно развитите листа отгоре са зелени и голи (младите са окосмени и отгоре); долната им повърхност е богата на власинки, поради което изглеждат кадифенобели. Листните дръжки отгоре са жлебовидни и с меки власинки. Цветовете са единични, златножълти, събрани в обща кошничка. Развиват се в ранна пролет преди листата.

Разпространение

Във влажните покрай потоците, по влажните ниви ронливи места, изкопите, насипите, покрай бреговете на реките, като упорит плевел и др. в цялата страна.

Запасите от растението са значителни. Досега годишно са събирани до 26 т сухи листа.

Време за бране

Юни — август.

Начин на бране

Берат се развилите се листни петури с дръжките. Брането става докато горната повърхност на листата е още зелена. То се извършва в сухи дни. От едно и също находище през един сезон могат да се проведат няколко беритби. Ако по листните петури са полепнали пясък, пръст и др., те се отстраняват още при откъсването им от растението. Не трябва да се берат листа с петна или с други повреди.

Недопустими подмеси

При брането да не се смесва с листата на чобанката — Petasites Tourn. Нейните листни дръжки са закръглени и плътни или кухи, отгоре с 2 ръба, а листната петура е бъбрековидна до сърцевидна или триъгълно сърцевидна, много по-едра от петурата на подбела, и след изсушаването е с по-тъмнозелен цвят на горната си повърхност.

Начин на сушене

След прочистване от повредени листа и случайни примеси събраният материал се суши в проветриви помещения, нареден лист до лист върху рамки или постилки с опаката си страна нагоре, като не се обръща до- края на сушенето. При сушене в сушилня температурата не трябва да е по-висока от 30—35°.

Рандеман

От 7—8 кг свежи листа се получава 1 кг сухи.

Описание на готовата билка

Изсушените листа на подбела отгоре са светлозелени, отдолу — гъсто плъстено окосмени, белезникави. Дръжчиците са тънки, отгоре жлебовидни, покрити с дълги, тънки, меки власинки. Вкусът на листата е слабо горчив, слизест, а миризмата — без особености.

Качествени изисквания

По БДС 1550—54 се допуска влага не повече от 12%; променени части — не повече от 5% за I качество и не повече от 10% за II качество ; ситно натрошени части — не повече от 1 % за I и II качество; други части от растението — не повече от 1 % за I и II качество; части от други растения — не повече от 1 % за I и II качество; странични минерални примеси— не повече от 3% за I качество и не повече от 5% за II качество.