ВАЛЕРИАНА, ВАЛЕРИАН, ДИЛЯНКА
ВАЛЕРИАНА, ВАЛЕРИАН, ДИЛЯНКА
Синоними: дивдилянка, дилянка, коча билка, мача трева, милянка, чаркмакливо биле
Значение и разпространение:
Валерианата е билка, позната на хората и прилагана отдавна като лечебно средство отначало в народната, а след това и в официалната медицина. Използват се коренищата и корените от които се извлича етерично масло, което представлява сложна смес от различни вещества.
Етеричното масло от валериана, получено от билката валериана, е жълто-кафява течност със специфична миризма. В неговия състав влизат главно валериано-борнеолът, изовалериановата киселина и в по-малки количества борнеолът, лимоненът, борнеоловият естер на мравчената, оцетната и маслената киселина. В дрогата се съдържат още гликозидът валерид, дъбилни вещества, захари, мравчена, оцетна, ябълчна, стеаринова и палмитинова киселина. Установено е наличието на алкалоидите валерин и хотинин, на ензимите каталаза, оксидаза, пероксидаза, липаза и линамараза, на смоли и гуми, на капинен и камфен, на валепотриати (нелетливи вещества), които се смятат за носители на фармакологичното действие. Доказано е, че терапевтичното действие на дрогата на валерианата се дължи на целия комплекс от съставките й.
Лекарствените препарати от валерианата намират широко приложение в съвременната медицина. Те притежават многостранно действие: успокояват централната нервна система, като намаляват нейната възбудимост; действуват седативно при невроза на сърдечно-съдовата система; в съчетание с други препарати лекуват безсънието и базедовата болест; усилват секрецията на стомашно-чревния тракт и стимулират отделянето на повече жлъчен сок.
Като диворастящо растение валерианата е разпространена в цяла Южна и Централна Европа. У нас тя се среща във всички планински и полупланински райони на Стара планина, Рила, Пирин и Витоша с височина 2500 m над морското равнище.
Отглеждането на валерианата като културно растение в света започва през миналия век. Използва се предимно Valeriana offisinalis L.
У нас до 1948 г. суровината от валерианата се събираше от естествените й находища. Поради увеличеното потребление, през последните 30 години валерианата вече е се култивира.
|
|
Ботаническа характеристика
Валерианата (Valeriana officinalis L.) е многогодишно тревисто растение от сем. валерианови (Valerianaceae). Това е полиморфен вид, състоящ се от няколко подвида и много разновидности. В сборния вид Valeriana officinalis К р е й е р включва 42 елементарни вида. Смята се обаче, че точна систематика на валерианата все още не е разработена.
В съветската фармакология за получаване на лекарствени средства се допуска използването на коренищата и корените от всички видове валериана.
У нас като диворастящи се срещат видовете Valeriana officinalis, Valeriana tube- rosa, Valeriana montana, Valeriana dioscoridis.
Отглеждат се четири елементарни вида от Valeriana officinalis: блестяща валериана (Valeriana nitida), висока или блатна валериана (Valeriana axeltata), пълзяща валериана (Valeriana stolo- nifera) и руска валериана (Valeriana russica).
Коренището на валерианата е дебело около 2 сш и дълго 3—4 сш. От него излизат многобройни сочни коренови разклонения, които достигат 10—15 cm дължина и 2—4 mm дебелина. Коренището и корените са светлокафяви или кафяви със специфична валерианова миризма./Ге са суровината за извличане на активни лечебни вещества.
Стъблото на валерианата излиза от коренището. Образуват се обикновено едно или няколко стъбла. Те са изправени, кухи. Според условията на отглеждане достигат 120—200 cm височина. На върха завършват със съцветие.
Листата на валерианата имат различна форма и големина. Приосновните листа са нечифтоперести с дръжки, а листчетата са ланцетни до линейни, целокрайни или едро назъбени. Стъблените листа са приседнали, срещуположни. По-горните стъблени листа са пересто разделени, а листчетата са заострени.
Съцветието е щитовидно или метличесто с много малки двуполови цветчета, които имат приятен аромат. Венчето се състои от 5 венчелистчета с бяла, розова или виолетова окраска. Тичинките са три, прикрепени към тръбичката на венчето. Плодникът е долен, тригнезден. Стълбчето е нишковидно.
Плодът е продълговатояйцевидно семенце с хвърчилка, дълго 2,2—3,5 mm и широко 0,9—1,2 mm кафяво на цвят, с абсолютно тегло 0,3—0,6 g.
Сортове. Отглежданата в миналото валериана е местна популация от вида Valeriana officinalis L. Популацията е богата на разнообразни форми с различен вегетационен период, различна продуктивност и качествен състав.
|
|
Биологични особености
Валерианата е многогодишно растение, което се размножава генеративно (със семена) и вегетативно, (чрез разделяне на старото коренище с част от кореновите разклонения).
Установено е, че семената на валерианата нямат следжътвен покой. Най-висока кълняемост — 95—99% те имат веднага след узряването. Оставени за съхраняване, кълняемостта им бързо намалява — след 1 година е 60—65%, а след 2 — само 35—40%.
През първата година след сеитбата валерианата образува розетка, а през втората — цветоносни стъбла, цветове и семена. Оставена за производство на. семена през третата и четвъртата година, тя дава значително по-ниски добиви, отколкото през втората година. В тази възраст корените й са некачествени като суровина.
За производство на корени валерианата се отглежда като едногодишна култура — засява се през есента и се прибира през септември на следващата година.
През първата година (след поникването) валерианата образува розетка от прикоренови листа. През целия вегетационен период до зимата посевът се развива — листата и коренището нарастват. На втората година след стопяване на снежната покривка и затопляне на почвата растежът и развитието на растенията продължават. През април започва фазата бутонизация, а през май — преминава фазата цъфтеж. Семената на валерианата узряват през юни.
Изисквания към климат и почва
В естествени условия валерианата расте при различни температури. В района на Казанлък тя издържа (без да измръзва) и на температура под —20-23° С без снежна покривка, а в условията, на Самоков — и при —30° С (10, 11).
Валерианата е влаголюбиво растение и не бива да се отглежда без поливане. Развива се много добре и дава високи добиви на ниски места с близки подпочвени води. Възрастните растения на валерианата издържат на продължителна суша, без да загиват, но това потиска растежа и развитието им.
Валерианата не реагира особено на дължината на светлинния ден. Тя понася отглеждане и под сянката на дърветата, което дава възможност да се включва като подкултура в младите овощни градини.
Диворастящата валериана се среща на различни почвени типове. Като култура обаче валерианата се развива най-добре и дава високи добиви на плодородни черноземни почви с добър механичен състав, структурни и богати на органични вещества. Подходящи са и изсушените торфено-наносни и ливадно-блатни почви. Песъчливите и тежките глинести почви са неподходящи за отглеждане на валериана.
Loading...