ВАЛЕРИАНА, ВАЛЕРИАН, ДИЛЯНКА

ВАЛЕРИАНА, ВАЛЕРИАН, ДИЛЯНКА
Синоними: дивдилянка, дилянка, коча билка, мача трева, милянка, чаркмакливо биле

Значение и разпространение:
Валерианата е билка,  позната на хората и прилагана отдавна като лечебно средство отначало в народната, а след това и в официалната медицина. Използват се коренищата и корените от които се извлича етерично масло, което представ­лява сложна смес от различни вещества.

Етеричното масло от валериана, получено от билката валериана, е жълто-кафява течност със специфична миризма. В неговия състав влизат главно валериано-борнеолът, изовалериановата киселина и в по-малки количества борнеолът, лимоненът, борнеоловият естер на мрав­чената, оцетната и маслената киселина. В дрогата се съдържат още гликозидът валерид, дъбилни вещества, захари, мравчена, оцетна, ябълчна, стеаринова и палмитинова киселина. Установено е наличието на алкалоидите валерин и хотинин, на ензимите каталаза, оксидаза, пероксидаза, липаза и линамараза, на смоли и гуми, на капинен и камфен, на валепотриати (нелетливи веще­ства), които се смятат за носители на фармакологичното действие. Доказано е, че терапевтичното действие на дрогата на валериа­ната се дължи на целия комплекс от съставките й.

Лекарствените препарати от валерианата намират широко при­ложение в съвременната медицина. Те притежават многостранно действие: успокояват централната нервна система, като намаля­ват нейната възбудимост; действуват седативно при невроза на сърдечно-съдовата система; в съчетание с други препарати леку­ват безсънието и базедовата болест; усилват секрецията на сто­машно-чревния тракт и стимулират отделянето на повече жлъ­чен сок.

Като диворастящо растение валерианата е разпространена в цяла Южна и Централна Европа. У нас тя се среща във всички планински и полупланински райони на Стара планина, Рила, Пирин и Витоша с височина 2500 m над морското равнище.

Отглеждането на валерианата като културно растение в света започва през миналия век. Използва се предимно Valeriana offisinalis L.

У нас до 1948 г. суровината от валерианата се събираше от есте­ствените й находища. Поради увеличеното потребление, през по­следните 30 години валерианата вече е се култивира.

Валериана корен – Лечебна дилянка, успокояващ чай, Valeriana officinalis L. Цена: 3,58 лв. виж повечеКупи Тук

Валериана корен за качествен сън, Bioherba, 480 мг, 100 капсули Цена: 10,99 лв. виж повечеКупи Тук

Ботаническа характеристика

Валерианата (Valeriana officinalis L.) е многогодишно тревисто растение от сем. валерианови (Valerianaceae). Това е полиморфен вид, състоящ се от няколко подвида и много разновидности. В сборния вид Valeriana officinalis К р е й е р включва 42 еле­ментарни вида. Смята се обаче, че точна систематика на валериа­ната все още не е разработена.

В съветската фармакология за получаване на лекарствени сред­ства се допуска използването на коренищата и корените от всички видове валериана.

У нас като диво­растящи се срещат видовете Valeriana officinalis, Valeriana tube- rosa, Valeriana montana, Valeriana dioscoridis.

Отглеждат се четири елементарни вида от Valeriana officinalis: блестяща валериана (Valeriana nitida), висока или блатна вале­риана (Valeriana axeltata), пълзяща валериана (Valeriana stolo- nifera) и руска валериана (Valeriana russica).

Коренището на валерианата е дебело около 2 сш и дълго 3—4 сш. От него излизат многобройни сочни коренови разклоне­ния, които достигат 10—15 cm дължина и 2—4 mm дебелина. Коренището и корените са светлокафяви или кафяви със спе­цифична валерианова миризма./Ге са суровината за извличане на активни лечебни вещества.

Стъблото на валерианата излиза от коренището. Образу­ват се обикновено едно или няколко стъбла. Те са изправени, кухи. Според условията на отглеждане достигат 120—200 cm ви­сочина. На върха завършват със съцветие.
    Листата на валерианата имат различна форма и големина. Приосновните листа са нечифтоперести с дръжки, а листчетата са ланцетни до линейни, целокрайни или едро назъбени. Стъблените листа са приседнали, срещуположни. По-горните стъблени листа са пересто разделени, а листчетата са заострени.

Съцветието е щитовидно или метличесто с много малки двуполови цветчета, които имат приятен аромат. Венчето се съ­стои от 5 венчелистчета с бяла, розова или виолетова окраска. Тичинките са три, прикрепени към тръбичката на венчето. Плод­никът е долен, тригнезден. Стълбчето е нишковидно.

Плодът е продълговатояйцевидно семенце с хвърчилка, дълго 2,2—3,5 mm и широко 0,9—1,2 mm кафяво на цвят, с абсо­лютно тегло 0,3—0,6 g.

Сортове. Отглежданата в миналото валериана е местна популация от вида Valeriana officinalis L. Популацията е богата на разнообразни форми с различен вегетационен период, различна продуктивност и качествен състав.

Валериана Тинктура за качествен сън, Bioherba, 50 мл Цена: 2,48 лв. виж повечеКупи Тук

Етерично масло от Валериана (Valerian oil), Bioherba, 5 мл Цена: 22,00 лв. виж повечеКупи Тук

Биологични особености

Валерианата е многогодишно растение, което се размножава генеративно (със семена) и вегетативно, (чрез разделяне на старото коренище с част от кореновите разклонения).

Установено е, че семената на валерианата нямат следжътвен покой. Най-висока кълняемост — 95—99% те имат веднага след узряването. Оставени за съхраняване, кълняемостта им бързо намалява — след 1 година е 60—65%, а след 2 — само 35—40%.

През първата година след сеитбата валерианата образува ро­зетка, а през втората — цветоносни стъбла, цветове и семена. Оставена за производство на. семена през третата и четвъртата го­дина, тя дава значително по-ниски добиви, отколкото през вто­рата година. В тази възраст корените й са некачествени като суровина.

За производство на корени валерианата се отглежда като едно­годишна култура — засява се през есента и се прибира през сеп­тември на следващата година. 

През първата година (след поникването) валерианата образува розетка от прикоренови листа. През целия вегетационен период до зимата посевът се развива — листата и коренището нарастват. На втората година след стопяване на снежната покривка и затоп­ляне на почвата растежът и развитието на растенията продължа­ват. През април започва фазата бутонизация, а през май — пре­минава фазата цъфтеж. Семената на валерианата узряват през юни.

Изисквания към климат и почва

В естествени условия валерианата расте при различни темпе­ратури. В района на Казанлък тя издържа (без да измръзва) и на температура под —20-23° С без снежна покривка, а в условията, на Самоков — и при —30° С (10, 11).

Валерианата е влаголюбиво растение и не бива да се отглежда без поливане. Развива се много добре и дава високи добиви на ниски места с близки подпочвени води. Възрастните растения на валерианата издържат на продължителна суша, без да загиват, но това потиска растежа и развитието им.

Валерианата не реагира особено на дължината на светлинния ден. Тя понася отглеждане и под сянката на дърветата, което дава възможност да се включва като подкултура в младите овощни градини.

Диворастящата валериана се среща на различни почвени ти­пове. Като култура обаче валерианата се развива най-добре и дава високи добиви на плодородни черноземни почви с добър ме­ханичен състав, структурни и богати на органични вещества. Подходящи са и изсушените торфено-наносни и ливадно-блатни почви. Песъчливите и тежките глинести почви са неподходящи за отглеждане на валериана.