bilki.bg - Раят на билките!

Количка 0 бр. 0,00 лв.

Можем ли да се лекуваме сами с билки?

Народна медицина и лечебни билки

Ванга често използва народна медицина

Като основно средство за поддържане на здравето и за борба с болестите като (хемороиди, подаргра, цистит, диабет, косопад и др.) се препоръчват билките в народната медицина. Затова един от главните ориентири при съвременните издирвания на активни лечебни принципи в растителния свят са данните на народната медицина.


В България за профилактика и лечение на редица заболявания има своите дълбоки корени в българската народна медицина. Народната медицина в България почти до Освобождението на страната от османско иго е единствената медицина за огромното мнозинство от народа.

Но трябва да знаем как да се отнасяме към тези данни. Неизмеримото богатство на народната медицина трябва да бъде разкривано така, както реставраторите разкриват чудната красота на опушени древни икони и на зацапани с много слоеве мазилка стенописи. Търпеливо, грижливо, с любов и уважение към творчеството на хиляди простички, но с проницателен ум безименни труженици, творили при невъобразимо трудни условия, днес ние трябва да снемаме слой по слой налепите от времето, да отстраняваме замърсяванията от нечисти ръце, за да разкрием и в тази област на творчеството на народа истински шедьоври.

Лечебни билки

Рецептите от народната медицина

Една от големите трудности при разшифроването на даваните в народната медицина показания за едно или друго лечение е недостатъчната им конкретност. Казва се, че тази или друга билка помага при воднянка, т е. при отоци. Но причината за развитието на отоци могат да бъдат сърдечни, бъбречни, чернодробни, обменни и други заболявания. Или например препоръчва се някаква билка за лечението на женски болести. Но това е, цяла медицинска дисциплина—гинекология, която включва десетки различни заболявания, изискващи съвсем различно лечение. Може да се предполага, че истинските народни лечители в много случаи са знаели кога какво да прилагат. Но с времето детайлите са се заличили, а оттам — и рационалността на прилаганото лечение. Същевременно трябва да се преценява като мечешка услуга извършваното с лека ръка от някои съвременни автори „уточняване" по съвременните наименования на болестите на показанията за приложение на народните лечебни билки. Това е един от най-гибелните начини за допълнително зацапване на сведенията от народната медицина. Толкова необходимата конкретизация на показанията за лечебните свойства на средствата и методите, предлагани от народната медицина, ще дойде само чрез съвместното използуване на два основни подхода — достигане по възможност най-близко до първоизточниците по пътя на гореспоменатата реставраторска дейност и чрез експериментална проверка върху най-различни експериментални модели на данните на народната медицина.

 
Лекуване на очни болести със сребърна вода

Народната медицина

За народната медицина е характерно, че емпиричните сведения за лечебните растения и за други лечебни средства, за хигиенните навици и въобще за различните практически дейности, целящи, от една страна, поддържане на добро здраве, от друга — предотвратяване и лечение на заболяванията, се предават от поколение на поколение устно. Само малка част от тези сведения са закрепени в писмени източници под формата на малкото достигнали до нас ръкописни лекарственици  и дамаскински ръкописи.

Народния фолкор

Богат извор на данни из областта на народната медицина е фолклорът. Като разглеждаме фолклора, не можем да не отбележим честото вплитане в поетичното народно творчества и на мотиви из областта на народната медицина, които намират отражение в народни обичаи, предания, приказки, народни песни, пословици, поговорки.Ще спомена някои застъпени в българския фолклор елементи на лечението с билки, които повърхностният изследовател би могъл да прецени като израз на мистика или като опит за прикриване на породено от невежеството безсилие за обясняване на природните явления. Така например в българските народни песни и приказки ще срещнем, че на чародейна сила на една или друга билка Може да се разчита само ако билката е набрана в „потайна доба", в ранни зори, при пропяване на първи петли или в „потайно усое". За други билки се изисква да бъдат събирани в определено време на годината (напр. по Еньов ден, по Кръстовден, на Света Богородица) или в строго определени райони и т.н.

Сезоните, религиозните обичаи, почвата и качеството на билките

Днес разполагаме с обилни научни данни, които показват, че слънчевото осветяване, температурата, денонощните цикли, стадиите в развитието на растенията, качествата на почвата имат изключително значение за обмяната на веществата в растенията и по-специално за биосинтезата в тях на биологично активни съединения и за цикличните промени в тяхното разпределяне в различните части на билките — корени, листа, цветове, плодове. Рано сутрин листата на татула (Datura stramonium) са значително по-богати на алкалоиди, отколкото вечер. Обратни отношения съществуват за други активни вещества— при дигиталиса през нощта се извършва разпад на гликозидите и затова листата му обедняват на тези физиологично активни вещества. Ето защо събираните след обяд дигиталисови листа са по-богати на гликозиди, отколкото листата, които са брани сутрин. По правило алкалоидоносните растения от сенчести места съдържат повече алкалоиди. Проследяването биохимията на различните стадии в развитието на растенията днес предполага строго научно обосновани изисквания за годишния период, в който трябва да се събира дадено растение, за да се получи цай-богатата на активни вещества реколта. И тези годишни периоди нерядко съвпадат със срещаните във фолклора изисквания дадена билка да се събира по Гергьовден, друга на Еньовден, а трета на Света Богородица. Има райони в нашата страна, в които кокичето е напълно лишено от терапевтично активния алкалоид галантамин; в някои райони лайката не съдържа главния принцип, който й придава лечебни свойства —хамазулените; има райони, в които пло¬довете на шипката са най-богатият на витамин С плод, докато в други райони съдържанието на този витамин в плодовете на шипката е твърде оскъдно, и т.н. Въобще на пръв поглед изглеждащите оплетени в мистика и суеверия подходи, които народната медицина изисква да се спазват, за да се получи лечебният ефект на една или друга билка, в много случаи само по своеобразен начин предават изстрадан в безкрай поколения богат народен опит.

Откъде произхождат имената на билките

Като ориентири за лечебните свойства на някои билки могат да послужат и дадените им от народа имена. Така стои въпросът например с българските народни имена на много билки, за които днес обективно са доказани едни или други, нерядко отговарящи на народното наименование, лечебни свойства.

Народната медицина през средновековието

Завладяването на България от османските турци почти изолира нашия народ от културния свят и от медицината в останалите европейски страни. При тези условия нуждите на населението от здравна помощ водят до разцъфтяване на творческия гений на българския народ в развитието на една богата самобитна и в значителна степен реалистична народна медицина.,Доколкото е имало външно  влияние върху развитието на нашата народна медицина през вековете на османското иго, то е от арабски или византийски произход. А арабската и византийската медицина по онова време в много отношения са по-прогресивни, по-реалистични, по-малко оплетени в мистика и суеверия. И тъй като българската народна медицина, както между впрочем въобще народната медицина, в своята практическа дейност се опира главно на използуване лечебните сили на билките, тя предлага богат материал за изследване в- тази област.

Радетели на българската народна медицина

За сведенията, с които разполагаме днес за нашата народна медицина, ние дължим много на такива прозорливи българи родолюбци като П. Р. Славейков, Неофит Рилски, Михалаки Георгиев, Е. Спространов, Цани Гинчев, А. Явашов, Г. Големанов, С. Стамболиев, Ив. Богоров, лекарите С. Ватев, С. Петков, които в първите години след Освобождението Събират и публикуват (главно в Сборниците за народни умотворения, наука и книжнина) неподправени свежи материали по българската народна медицина, записани направо от народните лечители. С признателност трябва да се отбележи положителната работа в тази насока, извършена и от учителя по естествена история при Габровската гимназия Павел Йовчев, от Васил Нейчев, П. Ноев, Ив. Карамитрев, Ив. Урумов, Б. Ахтаров, Петър Димков. По-късно със събиране на материали из областта на българските лечебни билки се занимават и българските фармаколози терапевти Владимир Алексиев и Петър Николов, бота¬ниците Н. Арнаудов, Даки Йорданов, Б. Китанов, фармацевтите П. Икономов, А. Бойчинов, Нено Стоянов, историци на медицината — В. Павлова, Л. Апос¬толов, В. Стефанов, и някои други.

Веселин Петков, части от статия, публикунава в "Съвременна фитотерапия", С. 1982