ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ И ЖЛЪЧНИТЕ ПЪТИЩА
ХРОНИЧНИ ХЕПАТИТИ |
ЧЕРНОДРОБНА ЦИРОЗА |
БОЛЕСТИ НА ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР
|
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО С БИЛКИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ И ЖЛЪЧНИТЕ ПЪТИЩА
Както с помощта на експериментални методи в опити върху кучета, плъхове и други лабораторни животни с жлъчни фистули, така и с клиничнолабораторни методи при помощта на дуоденално сондиране у човека днес е обективно доказано, че на много билки са присъщи холеретични и холагогни свойства. Трябва да се има пред вид обаче, че не винаги билките, които експериментално показват най-силно холеретично и холагогно действие, са най-добри в терапевтичната практика. Известни са не малко билки , които по своя холеретичен и холагоген ефект отстъпват на други и за които независимо от това клиничната практика показва по-добър ефект при чернодробни и жлъчни заболявания. Причината са присъщите на тези билки редица други действия, като спазмолитично, карминативно, защитно по отношение на чернодробния паренхим, леко лаксативно и пр., които в съвкупност могат да определят поголяма ефективност при лекуваното чернодробно-жлъчно заболяване. Тази цел в редица случаи се постига и чрез комбинираното прилагане на няколко билки , чиито основни действия взаимно се допълват.
Билки при заболяванията на черния дроб и жлъчните пътища
Много трудно е да се даде задоволителна класификация на лечебните билки с преимуществено въздействие върху черния дроб или жлъчните пътища. Причината е, че фактически нито едно растение не действува само с една единствена активна съставка. С цялата условност на тука привежданите примери все пак можем да кажем, че има билки , които действат предимно на чернодробния паренхим, други — на излъчването на жлъчката, като по този начин могат да упражняват лечебен ефект и при жлъчнокаменната болест, трети със своето спазмолитично действие могат в значителна степен да облекчават състоянието на болните с дискинезии на жлъчните пътища. Най-после могат да се посочат и билки , които наред с холагогно или холеретично действие или наред със сцазмолитичните си ефекти върху жлъчните пътища имат и бактериостатично или бактерицидно действие — по този начин могат да бъдат предвиждани като помощно средство при лечението на холангити и холецистити.
|
|
Семената на белия трън (Silybum marianum Gaertner) главно чрез съдържащото се в него биологично активно вещество силимарин имат изразено хепатопротективно, холеретично и холагогно действие при много добра поносимост. Отвара и екстракти от тези семена са добро лечебно средство при хронични холецистопатии и при постхепатитния синдром, силимаринът е основна съставка на съвременния препарат в дражета легалон, който се утвърди като ефикасно средство при хронични хепатити, чернодробна цироза, токсично-метаболитни чернодробни увреждания. Надземната част на обикновения пчелйнок (Marrubium vulgare L.), лютивата мента(МепШа piperita L.), цикорията (Cichorium intybus L.) действат като добри холагогни и спазмолитични средства. Специално внимание в тази група билки заслужават глухарчето (Taraxacum officinale Web.), змийското мляко (Chelidonium majus L.), жълтият смил (Helichrysum arenarium (L.) Moench. ssp. ponticum). C изразеното си холеретично, холагогно, спазмолитично, а в някои случаи и хепатопротективно действие тези билки могат да се имат предвид в комплекса терапевтични мероприятия при хронични хепатити, холангити, холецистити, дискинезии на жлъчните пътища и при жлъчнокаменна болест. При жлъчнокаменна болест може да се направи терапевтичен опит и с маслинено масло. Холагогно и хепатопротективно действие има и черната ряпа (Rhaphanus sativus L.). При холецистити, включително и калкулозни, се получават добри резултати и чрез фитотерапия с кисел трън (Berberis vulgaris L.). Холеретично действат също хрянът (Arxnoracia rusticana Gaertner), поречът (Nasturtium officinale R. Вг.)и др.
Голям брой от споменатите при стомашно-чревните заболявания горчиви, горчиво-ароматични, спазмолитични, антидиспептични билки и билките, които се прилагат при хронична обстипация и метеоризъм, могат да се окажат твърде полезни и при чернодробно-жлъчните заболявания. При билколечениетона хроничните чернодробно-жлъчни заболявания, както между впрочем при билколечениетои на другите хронични заболявания, лечението с подбраните билки трябва да продължи като правило няколко месеца. При това желателно е след няколко седмично лечение с една билка да се преминава на друга с аналогично действие. Полезни са и рационално съставените билкови комбинации.
БИЛКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРЕДИМНО ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ И ЖЛЪЧНИТЕ ПЪТИЩА:
Пчелинок
Мента пиперлива
Бял трън
Глухарче
Кисел трън
Змийско мляко
Синя жлъчка, цикория
Жълт смил