ЛЕЧЕНИЕ С БИЛКИ НА ПАРАЗИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ (ХЕЛМИНТОЗИ)
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПАРАЗИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ (ХЕЛМИНТОЗИ)
ЕНТЕРОБИОЗА |
АСКАРИДОЗА |
ТЕНИОЗА И ТЕНИАРИНХОЗА |
ЛЕЧЕНИЕТО С БИЛКИ ПРИ ПАРАЗИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ (ХЕЛМИНТОЗИ)
Независимо от големия напредък, постигнат през последните години в областта на химиотерапията на различните хелминтни заболявания, лечението с билки все още не е загубило своето значение. Специално при нематодозите освен виреещия и култивиран у нас морски пелин - Artemisia santonicum L. (A. maritima auct.), от който се получава сантонин, могат да се имат пред вид и някои билки, които, макар и по-слаби от сантонина и особено от съвременните високоефективни антихелминтни синтетични препарати, пред вид на липсата на токсичност представляват терапевтичен интерес специално при силно изтощени болни и при деца. Между тези билки ще се ограничим да споменем само чесъна (Allium sativum L.), левурдата (Allium ursinum L.) и моркова (Daucus carota L.).
По отношение на цестодозите и досега едно от най-активните лечебни средства си остава мъжката папрат (Dryopteris filix-mas (L.) Schott. Напълно лишено от нежелани ефекти средство срещу тениите са семките от тиква (Cucurbita реро L), които при достатъчно дозиране и правилно ползване в много случаи се оказват ефикасни. Корите на корените на нара (Punica granatum L.) имат противотенийно действие. Лечението с тях обаче, както и с корените от мъжка папрат (най-често с готов екстракт от тях), пред вид на опасностите от интоксикация трябва да се провежда само под лекарско наблюдение.