bilki.bg - Раят на билките!

Количка 0 бр. 0,00 лв.

Кокол, къклида, кукол, кървавица, обикновена къклица, действие и приложение на билката

Agrostemma Githago L.

(сем. Caryophyllaceae — Карамфилови)

kokol.jpg
Български народни наименования на билката кокол

кокол, къклида, кукол, кървавица, обикновена къклица, черен милат, черничка.

Народни наименования в други страни на билката кокол

Aнглийски - corn cockle, Руски - куколь обыкновенный, Немски – Kornrade, Френски - nielle des champs

Начин на употреба на кокола като лечебна билка

Нашата народна медицина прилага свежите листа външно за налагане върху рани, а също и против хемороиди, циреи и др. Установено е, че стръковете притежават антибактериални и хербицидни свойства.

Характерни особености на билката кокол

Колколът е едногодишно тревисто растение. Коренът е тънък, вретеновиден, слабо разклонен. Стъблото е покрито с прилегнали сивкави власинки. То е изправено, обик¬новено неразклонено или на върха вилужно разклонено, до 1 м високо. Листата са линейни или линейно-ланцетни, до 10 см дълги, до 1 см широки, заострени, сивоплъстени от прилегналите власинки, на върха заострени, разположени срещуположно по възлите на стъблото, приседнали. Цветовете са сравнително едри, разположени на дълги дръж¬ки поединично на върха на стъблото, на разклоиенията му или по паз¬вите на някои горни листа. Чашката е петделна, тръбесто звънеста, стеснена в горната си част, с 10 ципести бразди, грубо влакнеста, в горната си част със заострени дялове. Венчелистчетата са тъмно- до светловиолетови, по-къси от чашечните дялове. Плодът е едногнездна разпуклива кутийка с бъбрековидни семена. Цъфти през май до август.

Разпространение на билката кокол

В Европа, Северна Африка, Северна Америка. У нас се среща обикновено из посевните места като разпространен плевел, особено из полупланинските райони в цялата страна до 1400 м надморска височина.

  • Ружа медицинска белен корен - при кашлица и храчки, Althaea officinalis
  • Лечебни свойства на билката кокол

    Използването на обикновен кокол в народната медицина се среща рядко, поради силната токсичност на семената на растението. Ако се използва отвара или тинктура, тогава лечението трябва да се провежда само под наблюдението на лекар.

    Благоприятен при настинки, магарешка кашлица, болки в стомаха и маточно кървене.

    Външно инфузия се използва под формата на промивки, компреси, лосиони за лечение на хемороиди и различни кожни заболявания. Българската народна медицина използва пресни листа под формата на компреси за лечение на дерматоза, фурункулоза и хемороиди.

    Употребяема част на билката кокол

    Надземната част (Herba Agrostemmae) и семената (Semen Agrostemmae)

    Време за бране на билката кокол

    Надземната част през май — юли, а плодът през юли — август.

    kokol_2.jpg
    Начин на бране на билката кокол

    Отрязва се цялата облистена част на стъблото по време на цъфтене. Да не се берат стръкове с прецъфтели цветове. Ако е поръчано да се събират семената, чака се да настъпи техническата им зрелост, но преди плодовете да са започнали да се разпукват. Събраният материал се оставя на слънце или в проветриви помещения да се доизсуши, след което се изчуква или овършава, а изпадналите семена се прочистват чрез превяване и пресяване, след което се доизсушават.  

    Начин на сушене на билката кокол

    Събраните цъфтящи стръкове се сушат в проветриви помещения, като се разстилат на тънък пласт върху рамки или постелки или в сушилня при температура, не по-висока от 40°. Готовата дрога и след сушене трябва да е запазила естествения изглед.

    Рандеман на билката кокол

    От 3 — 3,5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.

    Опаковка на билката кокол

    Стръковете — в бали със стандартно тегло, а семената — в торби със стандартно тегло.

    Съхранение на билката кокол

    В сухи и проветриви помещения в добре приготвени опаковки. Семената са отровни.

    Съдържание на билката кокол

    При стръковете то не е още изучено. Семената съдържат до 6% отровния гитагинглюкозид (сапотоксин), гитарин (прос- апогенин), гитагенин (агликон), една нова, още неуточнена аминокиселина, значително количество нишесте (до 45%), захари, тлъсто масло, един пептид и др.

    Има случаи на отравяния на животни, във фуража на които е имало семе от къклица.

    Декоративно растение.

    Нежелани реакции на билката кокол

    Отровният гликозид гитагин (агростемин) - C27H28O11, съдържащ се в семената на кокола, действа върху сърцето и нервната система, унищожава червените кръвни клетки. Билката ма силно дразнещо действие върху стомашно-чревния тракт. Когато се консумират 3-5 грама семена започва усилено слюноотделяне, гадене, повръщане, затруднено преглъщане, колики и диария.

    В случай на отравяне със семена от кокъл, незабавно е необходимо многократно промиване на стомаха с водна суспензия на активен въглен (30 g на 0,5-1,0 l вода) или 0,1% разтвор на калиев перманганат. След това трябва да приемате различни лигавични отвари на всеки час - разредено нишесте, плодово или млечно желе, кисело мляко и др. Човек се нуждае от пълна почивка и загряване на тялото. Освен това, лечението е симптоматично, тъй като се проявяват симптоми на отравяне.

    Отравянето чрез семена от кокъл е възможно не само при хора, но и при животни.

    Специални противопоказания за употребата от деца, бременни жени, възрастни хора, хора с лошо здраве и хронични заболявания. Строго им е забранено да използват традиционната медицина, базирана на това растение.

    Съчетание с други билки на билката кокол

    Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.