Живолина, действие и приложение на билката
Mercurialis Perennis L.
(сем. Euphorbiaceae — Млечкови)
Български народни наименования на живолина
горска живолина, многогодишен пролез (прев.), татарски босилек.
Народни наименования в други страни на живолина
Aнглийски - mercury, Руски - пролеска многолетняя, Немски - Bingelkraut, Френски - mercuriale.
Лечебни свойства и приложение на живолината
В народната медицина като силно слабително и пикочогонно средство. В по -големи дози е отровно. Външно за налагане със свежата счукана билка на ревматично заболели места по тялото.
Употребява се също като средство за багрене в зелен или син цвят.
Характерни особености на живолина
Многогодишният пролез е многогодишно двудомна тревиста билка. Коренището е дълго, пълзящо с дълги пълзящи издънки. Стъблата са изправени, до 40 см високи, а долната си част обикновено безлистни, влакнести само в горната са част. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, а прилистннците с продълговато-яйцевидни петури и заострени и назъбенти ръбове, групирани в горната част на стъблото. Цветовете са дребни зеленикави, еднополови, събрани в рехави класовидни съцветия, излизащи от пазвите на листата. Мъжките класове са по-дълги от женските. Венчето липсва. Околоцветникът е съставен от 3 чашелистчета. Мъжките цветове са жълтозелени с 8 — 12 тичинки. Женските цветове са малко по-едри от мъжките, състоят се от двугнезден яйчник и 2 нишковидни бличалца. От двете страни на яйчника срещу шевовете му е разпита по една тичинкова нишка, но без прашник на върха. Плодът е сплескано-кълбест, слабо набръчкан, с корави четинки. Цъфти презг април — юни. Не съдържа млечен сок.
Разпространение на живолина
Из цяла Европа, Русия (Кавказ), Мала Азия, Средиземноморието. У нас се среща из широколистните сенчести гори и храсталаци в предпланините и планините в цялата страна.
Употребяема част на живолина
Надземната част (Herba Cynocrambes, Herba Mercurial is montanae).
Време за бране на живолина
Май — юни
Начин на бране на живолина
Отрязва се облистената надземна част на стъблата в началото на цъфтенето. Още при брането събраната билка се прочиства от случайно попаднали при брането примеси.
Недопустими подмеси на живолина
Да не се смесва при брането с едногодишния пролез (Mercurialis annua L.), който расте по каменливите места и в лозята като плевел и бурен в по-топлите части на страната. Неговите мъжки съцветия са по-дълги от пазвените листа, а билкато е без коренище.
Начин на сушене на живолина
Събраният материал се суши по обикновения начин в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40°.
Рандеман на живолина
От 5 — 6 кг свежа билка се получава 1 кг суха.
Съхранение на живолина
В сухи и проветриви помещения без достъп на преките слънчеви лъчи.
Съдържание на живолина
До 1% сапонини (в стръковете и семената), етерично масло, горчиви вещества, метиламин, триметиламин, холиноподобна субстанция, алкалоида меркуриалин (главно в листата). Съдържасъщо багрилното вещество хермидин, преминаващо при окисляване в цианохермин.
Нежелани реакции на живолина
Да се внимава да не се предозира. Продължителния прием на билки и билкови препарати трябва да бъде обсъждан с лекуващия лекар.
Съчетание с билки на живолина
Като слабително и пикочогонно средство се съчетава с офика, троскот и глухарче корен.
Loading...