Начало /
Жито упоително, действие и приложение на билката

Жито упоително, действие и приложение на билката

Lolium Temulentum L.

(сем. Gramineae — Житни)

Български народни наименования на жито упоително

бълвавида, делиджан (тур.), лудото, отровна глушица, пиявец.

Народни наименования в други страна на жито упоително

Aнглийски – darnel, Руски - плевел опьяняющий, Немски - Taumel-Loch, Френски - ivrale enivrante.

Лечебни свойства и приложение жито упоително

Семената стават отровни, когато между обвивката и алейроновия слой на зърното паразитира гъбата Stromatinia temulenta Prill, еt Del., която живее в симбиоза с тази билка. Под влиянието на тази гъба в зърната се образува алкалоидът темулин. Темулинът има наркотично действие, но не засяга окончанията на двигателния и блуждаещия нерв, нито секрецията на жлезите. При употреба той предизвиква състояние на опиянение, помрачава съзнанието, смущава дишането и понижава телесната температура. Установено е, че билката няма почти никакво действие върху сърцето, а смъртта при токсични дози настъпва от спиране на дишането.

В хомеопатична доза билката има благоприятно действие при нервна раздразненост, при виене на свят, при кръвен наплив в главата и гърдите, невралгии, ревматични и подагрени страдания, сърбежи и др.: по 10 капки 3 пъти дневно от хомеопатична тинктура.

Въпреки че билката е употребявана още от Хипократ, Парацелзус и др.; смята се, че тя не е още достатъчно изучена като лекарствено средство.

Характерни особености на жито упоително

Отровната глушица е едногодишно тревисто растение. Стъблата му са до 80 см високи, единични или в туфи, изправени, под класовете голи или слабо грапави, светлокафяво оцветени по възлите. Листата са широколинейни, отгоре грапави с къси редки четинки по жилките, отдолу гладки. Влагалищата са голи или слабо грапави. Оста е също грапава. Членчетата на оста по края на вдлъбнатините са с много къси четинки. Съцветието се състои от двуреден, до 20 см дълъг клас. Класчетата са светлозелени, продълговато- елипсовидни, клиновидно стеснени към основата, до 2 см дълги (без осилите), до 0,5 см широки, с 5 — 9 цвята. Плевите са 2,5 — 3 см дълги, постепенно стеснени към върха, тъпо заострени, по-дълги от класчето, рядко равни на него, със 7 — 9 жилки. Долната плевица е елипсовидна, до 8 см дълга, тъпа или понякога с две зъбчета на върха, с осил, достигащ до 1,5 см. Плодът е зърно, затворено в цветните плеви, светлокесте- няво, със слабо набръчкана повърхност. Цъфти през май — юли.

Разпространение на жито упоително

В Европа, Русия (Западен Сибир), Западна и Източна Азия, Северна Африка. У нас се среща като плевел из зимните и пролетните посеви от зърнени житни култури слята повърхност (пшеницата и ръжта) и другаде. Среща се главно в по-високите полета из западната част на страната и в предпланинските и полупланинските райони.

Употребяема част на жито упоително

Зърната (Fructus Lolii temulenti).

Време за бране на жито упоително

Юли — септември.

Начин на бране на жито упоително

Стъблата се ожънват, когато настъпи восъчната зрелост на семената, навързват се на снопчета, които се оставят за доузряване, след което се изчукват или овършават, а изпадналите семена се прочистват чрез пресяване и превяване. Така получените семена се досушават, като се разпростират в проветриви помещения върху постелки при чести разбърквания с лопата.

Рандеман на жито упоително

От 1,1 кг семе във восъчна зрелост се получава 1 кг сухо.

Опаковка на жито упоително

В торби със стандартно тегло.

Съдържание на жито упоително

До 0,06% течния отровен алкалоид темулин (пиридинова база), лесно разтворим във вода (водният разтвор има силно алкална реакция). Съдържа още лолиин (още с неуточнен характер, по всяка вероятност глюкозид) с горчив вкус, свободни мастни киселини дъбилни вещества, восъци, калциев малат, скорбяла и някои ензими.