Жълто секирче, действие и приложение на билката
LATHYRUS PRATENSIS L.
Български народни наименования на билката жълто секирче
ливаден грах, ливадно секирче.
Народни наименования в други страни на билката жълто секирче
Руски - чина луговая.
Основно действие на секирчето като лековита билка
От надземната част на билката Lathyrus pratensis L. се употребява в народната медицина като леко откашлечно средство — в терапевтични дози: от 1/10 до 1/5 част от чаена лъжичка ситно счукана суха дрога се залива с 1 чаена чаша вряща вода; след като изстине, се прецежда и се пие по 1 супена лъжица на 2—3 часа. Тези малки дози не водят към вредни последствия. Употребяването трябва да бъде под контрол на лекаря.
Характерни особености на билката жълто секирче
Ливадното секирче е многогодишно тревисто растение. Коренището е тънко, нежно, хоризонтално разположено, с множество коренчета. Стъблото е четириръбесто (но не крилато), силно разклонено, до 1 м високо, често приповдигащо се или катерливо, снабдено с една двойка чифтоперести ланцетни листчета, а листната дръжка завършва с разклонено мустаче, с което билакат се залавя за околните предмети. Прилистниците са също ланцетни, но са по-широки и по-къси от листчетата. Цветовете са събрани по 5 — 10 в гроздовидни съцветия върху дълга обща дръжка, много по-дълга от съответния пазвен лист. Чашката е космата, 5 - листна. Зъбците й са триъгълни, шиловидно заострени, равни или малко по-дълги от тръбицата. Венчето е 5-листно, жълто. Тичинките са 10, 9 от които са сраснали с дръжките си, а десетата е свободна. Плодът е сравнително дълъг тъмнокафяв многосеменен боб. Цъфти през юни — юли.
Разпространение на билката жълто секирче
В Европа, европейската територия на Русия (освен Арктика). Кавказ и Средна Азия, Скандинавските страни, Балканския полуостров, Мала Азия, Иран, Монголия, Китай, тропическа Африка. Култивира се като фуражно растение. У нас се среща из влажните храсталачни места, горските поляни, влажните ливади, покрай нивите като плевел, катерещо се по плетовете и оградите (групово или разпръснато), до 2000 м надморска височина.
Употребяема част на билката жълто секирче
Цъфтящата надземна част (Herba Lathyris pratensis) и семената (Semen Lathyris pratensis).
2. Грудесто секирче
LATHYRUS TUBEROSUS L.
Български народни наименования на билката грудесто секирче
главест ров, грудесто секирче (прев.), грудково секирче (прев.), грудкообразуващо секирче (прев.), овчагюзел (тур.), орехче, орешак, орешец, орешка, орешковина, фасуличе.
Народни наименования в други страни на билката грудесто секирче
Aнглийски - heath pea, Руски - чина клубненосная, Немски - Knolige Bergerbse, Френски - gland de terre.
Характерни особености на билката грудесто секирче
Грудестото секирче е многогодишно тревисто растение. Подземното стъбло е топчесто или с вретеновидно задебелени корени. Надземното стъбло е голо, ръбесто, до 90 см високо, разклонено още от основата си. Листата са чифпюлерестисамо с една двойка листчета и с разклонено мустаче. Прилистниците са дребни, ланцетнолушейни. Цветовете са розово до карминеночервени, по - рядко бели, събрани по 2—7 в съцветия, ароматни. Зъбците на чашката са равни на тръбицата или са малко по-къси от нея. Семената са сферични, слабо грапави, тъмносиви до кестеняви. Цъфти през юни — юли.
Разпространение на билката грудесто секирче
В Западна и Средна Европа, Русия (южните райони на европейската територия, Кавказ, Сибир, Средна Азия), Среди- земноморието, Балканския полуостров и Мала Азия. У нас се среща из орниците и нивите, по сухите тревисти места, храсталаците, горските поляни и др., като плевел и бурен из цялата страна, до 750 м задморска височина.
Употребяема част на билката грудесто секирче
Надземната част (Herba Lathyris tuberosae) и грудките (Tubera Lathyris tuberosae).
3. Пролетно секирче
LATHYRUS VERNUS (L.) BERNH. (OROBUS VERNUS L.)
Български народни наименования на билката пролетно секирче
диво шекерче, пролетно секирче (прев.), петлюва опашка, свилинец, секирка, шекерче.
Народни наименования в други страни на билката пролетно секирче
Руски - чина весенняя.
Характерни особености на билката пролетно секирче
Пролетното секирче е многогодишно тревисто растение. Коренището е дълго, разклонено. От нега всяка пролет израстват най-напред листа, след което се появяват стъблата. Стъблата са ръбести, до 50 см високи, изправени. Листната.дръжка завършва с осилче. Листата са с 2 — 4 двойки овално-ландетни листчета с по 2 яйцевидноланцетни прилистника в основата на общата листна дръжка. Цветовете са отначало пурпурни, а по-късно добиват синкав оттенък. Събрани са по 7 — 12 в редкоцветни гроздовидни съцветия. Дръжката на съцветието е по-дълга от съответния пазвен лист. Цветната дръжка, чашката и плодът са голи. Зъбците на чашката са нееднакви помежду си. Плодовете са линейни, гладки, отстрани сплеснати, а след прецъфтяване и изсушаване стават синкави. Цъфти през април - май.
Разпространение на билката пролетно секирче
В цяла Европа, Русия (Сибир и Кавказ). У нас се среща из храсталаците и горите на Стара планина, в североизточната част на страната, Родопите, Рила, Пирин, Беласица, Осоговска планина и други по-ниски планини в югозападната част на страната ни.
Употребяема част на билката пролетно секирче
Стръковете (Herba Lathyris vernus) и семената (Semen Lathyris vernus).
Време за бране на стръковете на билката пролетно секирче
За Lathyrus pratensis L. и Lathyrus tuberosus L. — юли — август, а за Lathyrus vernus — май — юни.
Начин на бране на стръковете и за трите вида Lathyrus
Отрязва се цялата облистена надземна част на билката в начало на цъфтенето. Още при брането събраният материал се прочиства от пожълтели и наядени от насекоми листа и стъбла, както и от различни примеси.
Стръковете и семената на описаните тук при вида билки от рода Lathyrus се берат, сушат, опаковат и съхраняват поотделно.
Начин на сушене на стръковете
След прочистване събраният материал се суши на открито (като сено), а при облачно и дъждовно време в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40°.
Начин на бране и сушене на семената
Ожънва се цялата надземна част по време на восъчната зрелост на семената — щом като около 1/3 от бобовете са почти напълно узрели, но преди да се разтворят. Ожънатият материал се разстила върху циментови площадки за доузряване, след което се овършава или изчуква, а изпадналото семе се прочиства чрез превяване и пресяване. Така полученото семе се доизсушава в проветриви помещения, разстлано върху постелки, като често се разбърква с лопата.
Опаковка на билката пролетно секирче
Стръковете в бали или торби със стандартно тегло, а семената — в торби със стандартно тегло.
Lathyrus pratensis L. (ливадно секирче) Lathyrus tuberosus L. (грудесто секирче) Lathyrus vernus (L.) Вегnh (пролетно секирче).
Съхранение на билката пролетно секирче
В сухи и проветриви помещения в добре приготвени опаковки.
Съдържание: Не е още напълно уточнено. В надземните части на Lathyrus pratensis L. е установено съдържанието на значително количество (до 800 мг %) аскорбинова киселина (витамин С), каротин (провитамин А) до 22 мг%, протеини (до 28 мг%), жълтите пигменти изорам- нетин и сирингетин, следи от алкалоиди, сапонини, горчиви вещества с неизучен състав и др.
В листата на същата билка е установено съдържанието на леукоантоцианови съединения, които при хидролиза отцепват леукоцианидин и леукоделфинидин. По някои литературни данни тези 2 вещества се смятат за невротоксични. Билката съдържа още флавоноиди (кверцитин, кемпферол), а така също и кафена и ферулова киселина.
В надземните части на Lathyrus tuberosus L. е установено съдържанието в % от абсолютно сухото вещество, както следва: суров протеин — 15,75%, смилаем протеин — 12,49%, сурови мазнини — 2,74%, сурова целулоза — 30,41%, безазотни екстрактивни вещества — 39,18%, пепел —4,90%.
В надземните части на Lathyrus vernus (L.),Bеrnh. от абсолютно сухото вещество са намерени в % следните вещества: протеини — 20,5%, мазнини — 1,9%, целулоза — 30,4%, екстрактивни вещества — 40,1 %, пепел — 6,92%.
Грудките от Lathyrus tuberosus L. са любим фураж за свинете.
И трите изброени дотук вида от род Lathyrus са добри фуражни билки. Те са въведени в култура нашироко в Русия, Франция и др. и имат особено значение за дългогодишните ливади, като се развиват добре в продължение на десетина и повече години.
Семената от трите билки не се понасят от конете само тогава, когато им се дават като концентриран фураж.
Добри медоносни билки.
Ползи и вреди на билката жълто секирче, пролетно секирче, грудесто секирче
При употреба на семена от трите билки са установени случаи на прояви на нервно разстройство (Lathyrismus).
Loading...